Как след революцията от 1917 г. изнасят от Русия скъпоценности на Романови
Императорското семейство е имало несметни съкровища, за които и до ден-днешен продължава същински лов.
Фактът, че дамите от фамилията на последния съветски император са зашивали диаманти в корсетите на роклите, става прочут след изтезанието им: „ дъщерите … носеха елеци, толкоз добре направени, направени задачите от диаманти и други скъпи камъни “, спомня си Яков Юровски, който управлява изтезанието. На някои от Романовите въпреки всичко им е провървяло повече и те са съумели освен да се спасят, само че и скрито да изнесат зад граница свои бижута, фамилно злато и скъпоценни камъни. Понякога това се е правело с невероятна досетливост.
Стар вестник и кожена пътна чанта
Свободни източници
Великата княгиня Мария Павловна (съпруга на Владимир Александрович, чичо на Николай II) е една от дребното царски особи, които съумяват да изоставен Русия след 1917 година и да изнесе, въпреки и не независимо, част от съкровищата си. Със себе си на процедура тя не е носела нищо: всички полезности остават в дома ѝ, само че съумява по-късно да изнесе нещичко зад граница. В това начинание ѝ оказва помощ фамилен другар – английският посланик (според някои историци той е бил и сътрудник на английското разузнаване) Албърт Стопфорд.
След февруарската гражданска война великата княгиня отпътува с децата си (съпругът ѝ умира доста преди този момент, през 1909-а) в Кисловодск, като заръчва на дипломата да откри нейните скъпоценности.
Владимирски дворецGAlexandrova (CC BY-SA 4.0)
За това по какъв начин той е съумял да направи това има единствено откъслечни сведения. Твърди се, че Мария Павловна му била споделила за „ загадка врата “ във Владимирския замък в Петербург, която водела до нейната стая. Той сякаш стигнал до нея, преоблечен като служащ (а съгласно друга версия като жена с рокля), взел бижутата и ги завил в остарял вестник. След това дипломатът дошъл в Кисловодск, с цел да съобщи скъпоценностите на княгинята. Само че тя оставила със себе си единствено дребна част и помолила Стопфорд да изнесе останалото във Англия и да го подава в банка, известна единствено на тях двамата. Знае се, че през есента на 1917 година той отпътува за Лондон с пътническа чанта, в която е имало 244 ювелирни произведения, като се възползва от дипломатическата си цялост.
Мария Павловна и Елизабет II с Владимирската тиараСвободни източници, Getty Images
През 1920 година Мария Павловна съумява да отпътува от Новоросийск с италианския транспортен съд „ Венеция “, с цел да се засели по-късно във Франция. Скоро обаче тя умира, а бижутата ѝ минават в завещание на нейните деца. Наследниците ѝ продават доста декорации, с цел да оправят финансите си. Така Владимирската тиара в този момент принадлежи на Елизабет II, а перлените обеци – на брачната половинка на Майкъл Кентски.
Скъпоценности в калъфка за възглавница
Табакера от съкровището на Мария ПавловнаAnthony Devlin/PA Images/Getty Images
Най-интересните находки обаче са чакали своя час 90 години! Оказва се, че през ноември 1918-а Мария Павловна съумява благодарение на приятеля си по живопис Ричард Берголц да съобщи на шведската задача в Петроград част от скъпоценностите, донесени ѝ в Кисловодск от доверения посланик. Великата княгиня не съумява да заяви на роднините си за „ тайника “ и едвам през 2009 година в архивите на шведското външно министерство са открити две калъфки за възглавници, в които били увити към 60 ювелирни произведения: табакера, направена от Фаберже, бутонела от злато със скъпоценни камъни, а също и други предмети. Шведите предават калъфките на потомците на Мария Павловна, а те пък афишират скъпоценностите за обмен на търг. Днес доста са частна благосъстоятелност и от време на време се появяват на аукциони.
В токовете на обувките
Джон РидSputnik
Ценности на царското семейство са се изнасяли освен скрито от доверени лица, само че и от най-различни хора по предписание на самите болшевики: получените пари е трябвало да покриват потребностите на комунистическите придвижвания в други страни. На задгранични митници сътрудници на Коминтерна нееднократно са били хващани с куфари, цялостни със скъпоценности.
Американският публицист Джон Рид, заровен край стените на Кремъл, е бил очевидец на революционните събития и написва за тях книгата „ Десет дни, които раздрусаха света “, към която встъпление написва персонално Владимир Ленин. Според една от версиите на историците Рид е бил сътрудник на Кремъл, а съгласно друга – двоен сътрудник. Така или другояче имало е обстоятелства, които са сочели, че Джон Рид не е бил единствено публицист, който съчувства на болшевиките.
През март 1920 година Рид е хванат на митницата във финландския град Турку с диаманти, скрити в токовете на обувките. Той твърдял, че ги е придобил със лични пари, само че не му повярвали и го арестували. Освобождават го от пандиза едвам през юни.
Ото КусиненSputnik
В записките на Айно Кусинен, брачна половинка на финландския болшевик Ото Кусинен, е разказана друга забавна история. По предписание на Изпълнителния комитет на комунистическия интернационал финландският сътрудник Салме Пекала е трябвало да замине за Англия. Тя получила пари за „ пътни разноски “ от Ото, който преди малко е дошъл от Петроград. Той „ извади от хастара на палтото си четири жълтеникави диаманта, огромни колкото кутре “, спомня си Айно.
Диамантени бонбони
Пресснимка
През 2009 година английското разузнаване разсекретява архивно дело, обвързвано със скъпоценностите на Романови. През 1920 година издателят на вестник Daily Herald Френсис Мейнел праща във Англия перли и диаманти на царското семейство, които е получил от болшевиките в Швеция. Те били скрити в опаковки на шоколадови бонбони и пратени по пощата. По-късно Мейнел споделя, че всички тези скъпоценности в последна сметка са върнати в Съюз на съветските социалистически републики.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Фактът, че дамите от фамилията на последния съветски император са зашивали диаманти в корсетите на роклите, става прочут след изтезанието им: „ дъщерите … носеха елеци, толкоз добре направени, направени задачите от диаманти и други скъпи камъни “, спомня си Яков Юровски, който управлява изтезанието. На някои от Романовите въпреки всичко им е провървяло повече и те са съумели освен да се спасят, само че и скрито да изнесат зад граница свои бижута, фамилно злато и скъпоценни камъни. Понякога това се е правело с невероятна досетливост.
Стар вестник и кожена пътна чанта
Свободни източници
Великата княгиня Мария Павловна (съпруга на Владимир Александрович, чичо на Николай II) е една от дребното царски особи, които съумяват да изоставен Русия след 1917 година и да изнесе, въпреки и не независимо, част от съкровищата си. Със себе си на процедура тя не е носела нищо: всички полезности остават в дома ѝ, само че съумява по-късно да изнесе нещичко зад граница. В това начинание ѝ оказва помощ фамилен другар – английският посланик (според някои историци той е бил и сътрудник на английското разузнаване) Албърт Стопфорд.
След февруарската гражданска война великата княгиня отпътува с децата си (съпругът ѝ умира доста преди този момент, през 1909-а) в Кисловодск, като заръчва на дипломата да откри нейните скъпоценности.
Владимирски дворецGAlexandrova (CC BY-SA 4.0)
За това по какъв начин той е съумял да направи това има единствено откъслечни сведения. Твърди се, че Мария Павловна му била споделила за „ загадка врата “ във Владимирския замък в Петербург, която водела до нейната стая. Той сякаш стигнал до нея, преоблечен като служащ (а съгласно друга версия като жена с рокля), взел бижутата и ги завил в остарял вестник. След това дипломатът дошъл в Кисловодск, с цел да съобщи скъпоценностите на княгинята. Само че тя оставила със себе си единствено дребна част и помолила Стопфорд да изнесе останалото във Англия и да го подава в банка, известна единствено на тях двамата. Знае се, че през есента на 1917 година той отпътува за Лондон с пътническа чанта, в която е имало 244 ювелирни произведения, като се възползва от дипломатическата си цялост.
Мария Павловна и Елизабет II с Владимирската тиараСвободни източници, Getty Images
През 1920 година Мария Павловна съумява да отпътува от Новоросийск с италианския транспортен съд „ Венеция “, с цел да се засели по-късно във Франция. Скоро обаче тя умира, а бижутата ѝ минават в завещание на нейните деца. Наследниците ѝ продават доста декорации, с цел да оправят финансите си. Така Владимирската тиара в този момент принадлежи на Елизабет II, а перлените обеци – на брачната половинка на Майкъл Кентски.
Скъпоценности в калъфка за възглавница
Табакера от съкровището на Мария ПавловнаAnthony Devlin/PA Images/Getty Images
Най-интересните находки обаче са чакали своя час 90 години! Оказва се, че през ноември 1918-а Мария Павловна съумява благодарение на приятеля си по живопис Ричард Берголц да съобщи на шведската задача в Петроград част от скъпоценностите, донесени ѝ в Кисловодск от доверения посланик. Великата княгиня не съумява да заяви на роднините си за „ тайника “ и едвам през 2009 година в архивите на шведското външно министерство са открити две калъфки за възглавници, в които били увити към 60 ювелирни произведения: табакера, направена от Фаберже, бутонела от злато със скъпоценни камъни, а също и други предмети. Шведите предават калъфките на потомците на Мария Павловна, а те пък афишират скъпоценностите за обмен на търг. Днес доста са частна благосъстоятелност и от време на време се появяват на аукциони.
В токовете на обувките
Джон РидSputnik
Ценности на царското семейство са се изнасяли освен скрито от доверени лица, само че и от най-различни хора по предписание на самите болшевики: получените пари е трябвало да покриват потребностите на комунистическите придвижвания в други страни. На задгранични митници сътрудници на Коминтерна нееднократно са били хващани с куфари, цялостни със скъпоценности.
Американският публицист Джон Рид, заровен край стените на Кремъл, е бил очевидец на революционните събития и написва за тях книгата „ Десет дни, които раздрусаха света “, към която встъпление написва персонално Владимир Ленин. Според една от версиите на историците Рид е бил сътрудник на Кремъл, а съгласно друга – двоен сътрудник. Така или другояче имало е обстоятелства, които са сочели, че Джон Рид не е бил единствено публицист, който съчувства на болшевиките.
През март 1920 година Рид е хванат на митницата във финландския град Турку с диаманти, скрити в токовете на обувките. Той твърдял, че ги е придобил със лични пари, само че не му повярвали и го арестували. Освобождават го от пандиза едвам през юни.
Ото КусиненSputnik
В записките на Айно Кусинен, брачна половинка на финландския болшевик Ото Кусинен, е разказана друга забавна история. По предписание на Изпълнителния комитет на комунистическия интернационал финландският сътрудник Салме Пекала е трябвало да замине за Англия. Тя получила пари за „ пътни разноски “ от Ото, който преди малко е дошъл от Петроград. Той „ извади от хастара на палтото си четири жълтеникави диаманта, огромни колкото кутре “, спомня си Айно.
Диамантени бонбони
Пресснимка
През 2009 година английското разузнаване разсекретява архивно дело, обвързвано със скъпоценностите на Романови. През 1920 година издателят на вестник Daily Herald Френсис Мейнел праща във Англия перли и диаманти на царското семейство, които е получил от болшевиките в Швеция. Те били скрити в опаковки на шоколадови бонбони и пратени по пощата. По-късно Мейнел споделя, че всички тези скъпоценности в последна сметка са върнати в Съюз на съветските социалистически републики.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ