Имоти за 10 млрд. лева, измами с ЕГН, манастирски партита

Имоти за 10 милиарда лв., измами с ЕГН, манастирски празненства спроститутки…: Потресаващата истина за Българската православна черква! Имоти за над 10 милиарда лв. има Св. Синод, настояват специалисти по тематиката. И допълват, че тя е табу. Впрочем, в това се убедиха и ревизорите от Национална агенция за приходите. Синодалните старци се разгневиха, че данъчните се интересуват от благосъстоянието им. И даже оповестиха, че въпросната проверка основава риск за националната сигурност.

Отчетата обаче не обясниха къде тъкмо се е скрил този риск. Но пък обявиха, че те не вземат наеми, а получават дарения. И тъй като църквата е учредена от Господ, не се подчинявала на светските закони. Само да уточним, че проверката идва на откакто дотацията на православната ни черква е скочила от 26 млн. лв. през 2023 година на 38,4 млн. лева за тази година.

За последните 35 години са правени едвам два одита на имането на уважаемия Синод – през 1996 и 2006 година

Третият е този в този момент, само че ще забележим по какъв начин ще приключи. Все отново понякога се чуваше и за проверки в някои манастири. Които другояче се употребяват от държавна дотация в съществени размери. При това се оказваше, че са засечени големи разминавания в доходи и разноски. Иначе казано огромни суми от търговия със свещи и наеми от парцели не се отчитали. Но пък се плащали заплати на лица без никакъв контракт.

Българската православна черква постоянно е пазила в изключителна загадъчност с какви тъкмо парцели разполага.

За да заличат оптимално следите по тази гореща тематика, архиереите са разпръснали това имане сред над 1000 църкви и манастири. Като всеки от тях е независимо юридическо лице. Така не може да се хване краят на благосъстоянията в митрополиите и става съвсем невъзможна идентификацията им.

Преди повече от две десетилетия с решение на Светия Синод е трябвало да се сътвори заможен указател на църковната благосъстоятелност. Разбира се, нищо сходно не е направено.

И следствията се оказват в ущърб на клира.

През 2019 година 95- годишният бежанец в Германия Александър Пастурков завещава на църквата половината от своя реституирана къща на централната столична ул. „ Цар Симеон ”. Макар и полуразрушена, единствено парцелът под нея коства стотици хиляди левове. Според волята му парцелът би трябвало да стане благосъстоятелност на ръководената от митрополит Антоний Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа. Документите идват в Светия Синод. Но по незнайни аргументи изпращането им до Антоний се бави няколко месеца. Това разрешава на тайфа за имотни измами да показа подправено наследство пред столичен нотариус. Според което правоприемник е млада дама.

Макар наследството да е много подозрително, а и да липсват всички нужни документи, нотариус Борислава Налбантова афишира дамата за наследничка да починалия дядо Александър и тя прилапва постройката. Няколко дни по-късно мнимата наследничка продава парцела на различен. Така новият притежател е чист пред закона.

Минава месец от продажбата. И едвам тогава документите за полученото завещание стигат до митрополит Антоний.

Остават съмненията, че в аферата е забъркан върховен свещеник.

Опитът на Антоний да върне наследената къща остава ялов. Единственият му излаз е да се сезира прокуратурата. Следва акция, при която е обискирана адвокатската фирма на нотариус Налбантова, арестувани са и уредниците на схемата. Но делото за развалянето на продажбата от мнимата наследничка и до през днешния ден продължава да се точи.

От друга страна обаче, неналичието на указател на църковните парцели е преференциална за поповете, които могат без никакъв надзор да се разпореждат с това благосъстояние. В градовете църквата е собственик на хиляди здания, жилища, магазини. Като част от тях тихомълком са продадени и в хаоса на 90-те години. Преминават в ръцете на доверени хора на висшия клир. Нарицателен образец за такава скица е починалият врачански митрополит Калиник. Който приживе е осветлен като сътрудник Рилски и Велко на Държавна сигурност. Той продава за жълти стотинки солидна постройка в центъра на Враца, жилища в града и терени край него на своя млад водач.

Владиката се изхитря да заличи следите си, като си изкарва второ ЕГН!

По закон такова нещо е невероятно, очевидно не и за сътрудниците на Държавна сигурност. Калиник продава парцелите. Въпреки че още през 2008 година Шестият църковен събор забравяна сходни покупко-продажби с имането на българското православие.

Освен в градовете, отчетата са се потвърдили и като факири в раздаването на аграрни земи на всякакви арендатори. Голяма част от които са престъпни лица. И там мъглата е цялостна. Няма публична информация на с какви цени се работи, дали са пазарни. Или са по този начин скалъпени, че големи суми да се дава на ръка. За да онагледим мащаба на църковната земеделска благосъстоятелност, ще посочим, че единствено за последните 3 години църквата е усвоила 111 млн. лв. от Фонд „ Земеделие ”. Сега пък се чува, че манастирите ще вършат паркове за зелена сила. Напълно в духа на модерните времена. Дори се приказва за слънчеви съоръжения за милиони левове.

Пловдивският митрополит Николай към този момент е задвижил два плана за над 40 млн. лв..

Дори за тях са подадени документи до Регионалната ревизия по околна среда и води. Църквата отдава нивите си. А тайнствени, най-малко към този момент, вложители ще платят слагането на слънчевите панели. Всичко се пази в дълбока загадка. И това подухва миряните на мисълта, че разпределението на дяловете ще е подозрително.

Висши църковни дейци не се поколебаха и да продадат скъпи парцели на морския бряг. В този сектор първопроходник е починалият варненски митрополит Кирил. Приживе той напряко конкурира организациите за недвижима собственост. Първото му начинание да върне собствеността върху манастира „ Свети Пантелеймон ” край Преслав.

Дядо Кирил играе на търг като умел предприемач и против 664 000 лева съумява да завоюва манастира.

През идващите години това място, ситуиран в естествения резерват Патлейна край Велики Преслав, се оказва апетитна хапка в ръцете на подставеното му лице – духовник Константин. Излъчен за свещеник от самия митрополит Кирил.

Калугерът освен това раздава на поклонниците визитни картички, на които е написана банкова сметка за дарения. По негови думи от парите Варненската митрополия щяла да удържи 13% от дарените суми. Какво постъпва и в чия каса, не е ясно.

Но пък е известно, че манастирът бързо се трансформира в място за национални веселби и богати софри през уикенда. На едно от разгулните тържества идват над 10 проститутки. А пияната компания се постанова да бъде разгонена с полиция.

Самият митрополит Кирил не завършва имотните си афери  единствено с тази обител. А прави договорка и в каварненското с. Рогачево. Тя е толкоз възмутителна, че против нея преди време се афишират и локалните настоятелите. Църковна земя край селото с пазарна оценка към 200 000 лева е сменена за 9 декара терен, който коства едвам 20 000 лв.. Десетина дни след замяната се оказа, че новите  притежатели на парцела край Рогачево – някакви украинци я подаряват на 22-годишен юноша, шеф на боксов клуб в далечното Елхово. Веднага по-късно земята е ипотекирана против сумата от 200 хиляди евро.

Най-скандалният план на варненския митрополит Кирил обаче е по този начин нареченият „ SPA-духовно – просветно – рехабилитационен център ”, ситуиран до двореца „ Евксиноград ”.

Това създание с гръмко име изниква върху терен на митрополия, до вилата на владиката.

Мястото е едно от най-скъпите в страната. А измежду неговите нови притежатели се мъдри Иван Агафонов, наследник на олигарха, банкрутирал банка „ Славяни ” – Георги Агафонов, сътрудник Здравков на Държавна сигурност.

Леко покачване на завесата над църковните владения в столицата се получи през 90-те години. Когато започнаха разправиите сред формалния синод на патриарха Максим и различния на митрополит Пимен. По-късно завещан от Инокентий.

Разбра се от взаимните им нападки, че Светия Синод е дал чартърен магазини и здания на пъпа на столицата и събира пари с чували от тях.

Само че разколниците се кълнат, че старците към дядо Максим няма право да се разпореждат с тези благосъстояния. Дори през 2000 година изпращат своя човек – Христо Латинов при тогавашния основен прокурор Никола Филчев. На бюрото на прокурорите са хвърлени контракти за дадените чартърен парцели. От които обаче не е постъпила и стотинка в сметките на никой от двата синода. Търсят се, да вземем за пример, 2,4 млн. $, които дължи  наемателят „ Турист спорт банк ”. Само че банката към този момент е банкрутирала. Този наем, да уточним, е за импозантната постройка на ъгъла, тъкмо против храма „ Света Неделя ”. В прокуратурата сякаш стартира инспекция, само че не е известно по какъв начин завършва.

Алтернативният Синод в тези години твърди, че единственият парцел, който дават чартърен, е магазин на ул. „ Цар Калоян ”. Като с другата част от въпросната постройка се разпореждал формалният Синод. И я дал чартърен на тогавашната Сибанк.

За магазина с повърхност 180 квадрата групата на Инокентий сякаш прибирала единствено 1200 $ на месец.

Според близки до формалния Синод разколниците се разпореждали и с парцел на ул. „ Карнеги ” 10, пресечка на бул. „ Фритьоф Нансен ”. В църковния апартамент бил настанен офис на частна компания, като по едно време имало и изложба. Пак около разправиите сред двама синода излиза наяве, че парцел на ул. „ Стефан Караджа ”, до Централна поща, е нает в тези години от известна и до момента банка.

 Според слуховете от въпросната банка даже били принудени да заплащат наеми и на двата синода.

За да няма ядосани. Пак на „ Стефан Караджа ” разколниците съумели да завладеят и дадат чартърен и дребен магазин от 20 квадрата.

От свадите сред поповете излиза наяве, че различните духовници са поставили ръка и върху 4 жилището в жилищна кооперация на въпросната централна улица „ Стефан Караджа ”. Към имането на хората на Пимен и Инокентий се причислява и магазинът на бул. „ Христо Ботев ”, до Петте кьошета. От който също смучели наеми.

Според данни на формалния Синод, разколниците се разпореждали с 18 църкви в Софийска епархия и 2 манастира – Гигинския „ Свети Козма и Дамян ” и Люлинския „ Свети Кирил и Методий ”.

(След години, когато разколът завършва, свещеници на различния Синод са изведени от 250 църкви.) Изчисленията са, че всяка година, до момента в който царуват, хората на Пимен и Инокентий прибирали по над 500 $ от наеми. Към това благосъстояние да прибавим и луксозна вила. Която подвига в местността „ Буджака ” край Созопол самият Инокентий. Свидетели описват, че той постоянно отсядал в парцела, само че без расо, а по дънки и с гадже.

През 1997 година се случва и нещо доста любопитно, ехото от което не е спряло да кънти и до момента.

Софийска митрополия превежда по сметка на Руската православна черква в Българо-руска капиталова банка в Москва първо 1,3 млн. $. А след това още 800 000 $. Митрополитите се оправдават, че не били злоупотребили с тези средства. И не били донори на съветската черква.

Така щели да опазят парите в изискванията на ерес и да има с какво да платят заплатите на свещениците. Те се оправдават с обстоятелството, че през март 1997 година съдът признава за юридическо лице синода на разколниците, управителен от Инокентий. Официално изказване се споделя: „ …през 1997 година част от парцелите на Българската православна черква бяха завладяни от разколниците, както и бяха присвоени от тях суми… Благодарение на договорите с Руската православна черква Софийската митрополия избави финансовите си средства от двадесетократното стопяване от инфлацията. Защото ги държеше във валута. И ги запази да не бъдат захласнати от разколниците! ”. Каква е ориста на тези пари, не знаем. Вероятно с тях е наясно съветският патриарх Кирил Гундяев, изтъкнат сподвижник на мизантропа Путин.

Покрай разкола в църквата излиза наяве, че парцелите й в средата на 90-те години са минимум за 150 млн. $.

Цифрата, с уточнението, че е жестоко пресмятане, е пресметната от специалисти към парламентарната комисия. Която беше основана особено, с цел да върне парцелите на вероизповеданията у нас. В оценката влиза данъчната оценка на земите и постройките. Но не и паметниците на културата, иконите и църковна утвар.

Не може да бъде изчислена и цената на горите, които църквата е имала преди 9 септември 1944 година Пак около тази инспекция излиза наяве, че църквата има солидни здания с търговски площи в центъра на столицата. И земи в подножието на Витоша. Тя се разпорежда с почивни станции в Несебър, Костенец и Банкя. Синодът има не 4, а 18 ведомствени жилището в шестетажната кооперация на ул. „ Стефан Караджа ” 8.

Цялата постройка на площад „ Света Неделя ” 4 също е на Светия синод. Първият етаж се употребява от прочут столичен ресторант.

На втория е брокерска къща. А офис площите през 90-те години там са давани за 6 и 8 евро на квадрат. Това най-малко е формалната цена, каква е същинската, е различен въпрос. Църквата се разпорежда още и с два жилището на ул. „ Огоста “ до Полиграфическия комбинат.

Източник – Уикенд, Народ

Още вести четете в секция България