На тази снимка от файл от вторник, 28 април 2020 г., мъж гледа обяви на прозореца на бюро за безработица в Мадрид. - Авторско право Пол Уайт/Авторско право 2020 The AP. Всички права запазени от Публикувано на 08.07.2023 г. - 07:00 „Обречена“ ли е Испания на безработица? Въпреки че нейният пазар на труда чупи нови рекорди с броя на безработните на 15-годишно дъно, той все още е на върха на нивото на безработица в ЕС.
След като беше недоволен от работата си в продължение на месеци, Франсиско Гомес, на 36 години, получи писмо за уволнение.
Той работеше в Барселона като адвокат от 2018 г. насам. Гомес бе поискал повишение, което беше спряно поради промяна в ръководството.
Той не беше съгласен с новата политика на компанията и през април, след завръщане от отпуск по болест, те решиха да го уволнят.
Това беше първият път, когато той се оказа безработен и оттогава се опитва да си намери нова работа.
Въпреки че пазарът на труда в Испания чупи нови рекорди през последните месеци с броя на безработните от 15 -годишно дъно, страната продължава да е лидер по безработица в Европа.
Цифрите, регистрирани в южноевропейската държава, са изключителни, надхвърляйки границата от 21 милиона работници за първи път, според данни, публикувани от Министерството на Включване миналата седмица.
Въпреки това нивото на безработица в Испания от 11,6% е далеч от средното за еврозоната, което е 6,4%, и за 27-те страни от ЕС, което е 5,9%.
Тези цифри затрудняват тези, които искат да влязат отново на пазара на труда, като този на Франсиско Гомес, който търси работа от четири месеца и все още не може да си намери работа, въпреки че остава оптимист .
„В началото беше много трудно, ставах и се опитвах да възстановя духа си. Дори се усъмних в компанията и собствените си възможности. Но сега се чувствам по-оптимистично", казва той пред Euronews.
"Наясно съм, че има хора, които може да са в по-зле от мен. Нямам семейство, нито деца, така че нямам това финансово бреме“, добавя той.
Какъв е испанският парадокс?
Броят на безработните в Испания не е бил толкова нисък от август 2008 г., според Евростат.
Въпреки това, броят на дългосрочно безработните е 6,2%, увеличение с един пункт в сравнение с 2020 г., както може да се види в последните данни, публикувани от Националния статистически институт.
„Търсенето на работа отнема време. Компаниите плащат ниски заплати в сравнение с отговорностите, които изискват, а плащането на наем в големи градове като Мадрид или Барселона е много скъпо. Това го затруднява“, казва Гомес.
Испанският парадокс се откроява, когато се вгледаме в наличните данни на европейско ниво: той е лидер в ЕС по отношение на растеж на заетостта, но също така оглавява класацията за броят на безработните.
„Това е основно защото нивото на безработица в Испания беше много по-високо. Само преди шест години разликата между Испания и другите европейски страни беше колосална. Това постепенно се стеснява“, обяснява Реймънд Торес, директор по международна икономика във Funcas, испански мозъчен тръст.
За експерта данните показват стъпки в правилната посока.
„През последните 40 години, когато испанската икономика отслабна, безработицата скочи. Вярно е, че в периода на възстановяване бяха създадени повече работни места, отколкото в други европейски страни, но средно в Испания имаше повече безработица".
"Обречена" ли е Испания на безработица?
Докато Испания продължава да се бори да се движи надолу в класацията, мнозина се чудят дали безработицата винаги ще бъде нейното голямо бреме.
В момента Испания има повече безработица от Гърция (11,1%), Швеция ( 7,9%) или Литва (7,5%) и е далеч зад страни, чиято статистика показва най-добри данни, като Малта (2,6%), Полша (2,6%) или дори Холандия (3,5%).
„Не мисля, че има конкретно проклятие или че Испания е обречена на толкова висока безработица през цялото време“, казва Торес.
Той твърди, че мерки като трудовата реформа на страната от 2021 г., въведена, за да прекратяването на нестабилността на работните места и временната заетост би помогнало за сближаване с данни като тези на европейските съседи.
Последната трудова реформа беше хазарт на социалистическото правителство. И се изплати.
Само година след влизането ѝ в сила броят на временните договори намаля с 30% и мярката насърчи постоянната заетост.
Въпреки това Торес смята, че Испания все още има какво да върши. Двете й основни предизвикателства се крият в активните политики, като системата за заместване на безработните и високия процент на младежка безработица.
„Франция имаше същия проблем като Испания по отношение на връщането на безработните обратно към пазара на труда и чрез реформи безработицата постепенно намалява“, посочва той.
Испания е и страната с най-голям брой безработни лица под 25 години (27,4%), изпреварвайки Швеция ( 24,9%) и Гърция (23,6%).
„Това е нещо, което все още не работи добре в страната. Образователната система не е достатъчно преплетена с пазара на труда. Освен това Испания все още има много по-висок процент на отпадане от северноевропейските страни като Германия“, казва Торес.
