Името подсказва Prada, но историята не е директно за бранда.

Името подсказва Prada, само че историята не е непосредствено за марката. По-скоро го употребява като знак на целия фешън свят – упоритост, жанр и власт. В знак на това въздействие Мерил Стрийп и Анна Уинтур се появяват облечени в Prada на специфична корица на Vogue.

 

Любопитен подробност е, че при фотосите в Милано една от основните подиуми е снимана не на ревю на Prada, а на Dolce & Gabbana. Там героите на Стрийп и Стенли Тучи се появяват на фона на същинско фешън събитие.

 

Градът обаче не е просто декор – той живее с кино лентата. В универсалния магазин La Rinascente се появи особено поп-ъп пространство, въодушевено от историята. Хората се редят да се снимат зад бюрото на именитата Миранда Пристли и на подправена корица на списание Runway.

 

Навън ги посрещат големи червени токчета – пряк намек към паметния жанр на кино лентата.

 

Интересът е голям. Не става дума единствено за извършване на покупки. Хората търсят въодушевление, жанр и малко бягство от действителността. Тениски с реплики от първия филм се разграбват, а най-популярната фраза остава същата: „ Защо кафето ми още го няма? “

 

Всичко това се случва на място, където модата има история. Galleria Vittorio Emanuele II – дом на едни от най-емблематичните магазини на Prada – е безусловно на няколко крачки.

 

Така „ Дяволът носи Prada 2 “ не просто се връща като филм. Той се трансформира в събитие, което смесва кино, мода и действителност – тъкмо както го правеше и първият път.