Името на Мохамед Салах грейна на таблото и проехтя от

Името на Мохамед Салах блестна на таблото и проехтя от високоговорителите на „ Анфийлд”. То полетя надолу по трибуните и заля терена, след което отекна към небето, пропито с церемониалност и чувство за знамение, с облекчение и религия.

Това обаче си беше единствено плод на пожелателно мислене. Голът в последната минута, който бе дал неособено заслужената и мъчно обяснима победа с 2:1 против Тотнъм Хотспър в неделя, ударът, който върна тима на Юрген Клоп отпред в таблицата за краткотрайното класиране в Премиър Лийг (поне до сряда) и който значеше, че Манчестър Сити на процедура не може да си разреши даже и една пречка, не принадлежеше на Салах. Дълбоко у себе си всеки на стадиона знаеше каква е истината: голът, в случай че изобщо принадлежеше някому, принадлежеше на хаоса.



Забелязва се една наклонност при всяко приближаване на края на сезон и сбиване за трофеите да се придвижва особена значителност на избрани моменти, да се има вяра, че тъкмо тези и тези мачове и тъкмо тези и тези голове са били не просто решаващи, а напряко определящи. Ето по кое време трофеите са били извоювани или изгубени, ето коя е била повратната точка на целия сезон, ето кое е доказателството за интервенция на дългата ръка на ориста.

Феновете го вършат. Треньорите го вършат. Журналистите и коментаторите го вършат, без изключение, съвсем всеки един понеделник. Маниакалното пренасищане на осведомителното поле изисква още с последния съдийски сигнал да се вадят тежки крайни заключения. Не минава уикенд, без едно или друго нещо да е било решено, потвърдено или свършило. Това е намигването на футбола към Томас Карлайл: чудесна доктрина на моментите в историята.

Тази концепция е успокояваща. Като придадем на избрани моменти основно значение, дългото и изтощително продължение на сезона стартира да ни наподобява, въпреки и единствено в ретроспекция, някак по-подредено. Едно структурирано и кохерентно цяло като че ли разцъфтява от блатото на случайността. То ни разрешава да поделим заслугите и вините, да установим параметрите и границите на триумфа. Помага ни да намерим смисъл и ред в хаоса.

Всичко това обаче е мит. Сезоните са си, по формулировка, общ брой от моменти. Посочването на това кой от тях е определил всичко, кой е по-голям от всички останали, е невероятно.



За Ливърпул този сезон имаше към половин дузина такива. Поне. Късният изравнителен гол на Даниел Стъридж в гостуването на Челси още през септември, който остави „ червените” без загуба в лигата; невероятният във всеки смисъл надвит гол на Дивок Ориги в декемврийското дерби с Евертън; късната пропусната от Рияд Махрез дузпа през октомври, която лиши Манчестър Сити от победа на „ Анфийлд”; пропускът на Ориги след края на добавеното време в гостуването против Уест Хам Юнайтед пред февруари (за запаса с малко минути белгиецът като че ли е обект на голям интерес от страна на съдбата). И по този начин нататък, и по този начин нататък.

Същото важи, несъмнено, и за Сити. Защитаващият купата си първенец изглеждаше в огромна част от сезона като тазманийски демон, помитащ по-нискокласните си противници с малко напън и доста жанр, но и там имат запаметяващи се моменти. Пропусканите положения и загубата на посетители на Челси; късният надвит гол на Рикардо Перейра във визитата против Лестър Сити; против Ливърпул на „ Етихад” ударът на Садио Мане в гредата и добавката на Джон Стоунс, която някак си не мина голлинията, и от другата страна шутът на Лерой Сане по-късно, който я мина.





Тези са всички моменти, способни да преобърнат сезона, само че не всички от тях заслужават на тях да се гледа по този метод. Само в последните десетина минути тази неделя на „ Анфийлд” имаше два такива. Първо Муса Сисоко и Хюн-Мин Сон излязоха двама-на-един против Вирджил ван Дайк, зад който оставаше единствено вратарят Алисон, и получиха късмет да нанесат нечувано тежка рана на вярата на Ливърпул в купата. Нидерландецът обаче мъдро принуди Сисоко да стреля с по-слабия си крайник и французинът прати топката високо над напречната греда. „ Анфийлд” можеше още веднъж да диша.

И след това, при единствено една оставаща минута игра, Трент Александър-Арнолд направи центриране – с едно допиране, прекомерно високо, повече с вяра в сравнение с с очакване – и промъкналият се на задната греда Салах съумя да засече топката с глава. Ударът му бе мек и право в Юго Лорис – моментът като че ли отлетя. По аргументи, които остават неразбираеми, обаче Лорис изтърва топката, тя падна на крайници на Тоби Алдервейрелд и като на смешен занимателен каданс се изтърколи оттатък голлинията. Салах изтича встрани да чества, присвоявайки си гола, като че ли му е било нужно единствено да повярва в това, с цел да стане то действителност.

Само дето това не бе негов гол. Ако е бил нечий, е на Алдервейрелд, но в действителност това бе гол във вратата на концепцията, че даже и на това допустимо най-езотерично равнище има някаква уловима конструкция и ред на събитията. Това бе припомняне, че не всичко се случва с причина, че няма някакъв сюжет свише отвън оня, подклаждан от преимуществото на това да коментираш след случването на нещата. Припомняне, че от време на време всичко е безпорядък.



Следствието на това е, че при навлизането на шампионата в Премиър Лийг в крайния му стадий, Ливърпул има преднина от две точки на върха на краткотрайното класиране, но Манчестър Сити има мач допълнително за изиграване. Първите усещат по-голямото напрежение, като чакането от три десетилетия за купата се стоварва с цялата си тежест върху една група играчи, които в никакъв случай не са печелили трофей дружно. Вторите пък имат по-голямото натоварване с мач на жестоко всеки три дни от в този момент доникъде на май, в случай че продължат и в Шампионската лига, и за Купата на Англия.

Сити е любимецът. Ливърпул, както Юрген Клоп сподели към този момент няколко пъти, пък отхвърля да спре да гони. Изпитанието в този момент евентуално е в това какъв брой добре може тимът на Джосеп Гуардиола да се оправи с изнурителната си стратегия и какъв брой добре може този на Клоп да управлява нервите си.

Най-напечената конкуренция за купата в Премиър Лийг от 2012 година насам, и най-висококачествената въобще предвид на упования краен общ брой точки на двата кандидата, ще бъде решена от това кой от тях ще мигне първи. В последна сметка към момента нищо не е завършило. Всички тези сякаш определящи моменти пристигнаха и си отидоха. Всички те се усещаха значими, даже сеизмични незабавно след случването им, лъч изясненост във всепокоряващото въодушевление на неустановеност, подбудено от това можещо да се реже с нож напрежение.

Остават единствено шест седмици, шепа мачове и към момента има време за още едно падение, за още една демонстрация на разконцентрираност, за още едно неприятно показване. Никой от досегашните решаващи моменти не се оказа решителен, най-малко не необратимо решителен. Истинският, най-малко на този стадий, занапред следва. В месец април сме и сезонът към момента не се е преобърнал.
Рори Смит, „ Ню Йорк Таймс” Премиър лийг 32 кръг, неделя 31 март Ливърпул 2:1краен резулат Тотнъм