Името на майстор Стефано Готардо се предава от уста на

Името на занаятчия Стефано Готардо се предава от уста на уста измежду тези, които търсят маски, основани от ръцете на същински актьор, познавач на традициите и последовател на уменията на изкусните занаятчии.За разлика от сувенирното море на маските, направени по шаблон в Китай, творенията на Стефано пазят достоверната загадка на направата на обичайна венецианска маска. Когато отиваме на посетители в ателието му, ситуирано в сърцето на града, наобиколен от водни канали, гондоли и залят от туристическо настъпление, синьоре Готардо ме зарича да не обявявам адреса. „ Който търси, намира. Такава е била постоянно тайната на огромните майстори, които в никакъв случай не са афиширали адреса на студиото си, а пътя до такава степен са знаели единствено отдадените! “, разяснява той с усмивка и добавя, че молбата му е безапелационна.„ Няма да укривам, а и вие евентуално сте усетили, само че нашествието на туристи трансформира ритъма на града. И това, което нервира всички, е, че те нямат почит, нито пък любознание към същинските полезности във Венеция, а разчитат мързеливо на програмата, която са им създали туристическите организации. Венеция се промени толкоз доста през годините и повода за това са хората, най-много от азиатски генезис, които купуват къщи и дворци тук, и елементарните туристи, които подвигат звук, пипат без разрешение маските в ателието ми и не задават никакви въпроси, свързани с историята, с специалността ми, а минимум с обичаите на Венеция! “ Очертава се като наклонност това резервирано отношение на локалните хора към туристите, само че е напълно разбираемо, когато човек се сблъсква с тълпите денем и вечерта, а през нощта – с пиянските песни, които поради тесните улички отекват като тревога. Стефано не е изключение от правилото.Дори е оставил огромна табела в ателието магазин: „ Моля, не пипайте и не снимайте без позволение! “, тъй като се е случвало небрежни гости да повредят някои от маските му. А те са същински бижута, които описват внимателно за историята на града, за традициите, за фамозните венециански маскаради, оживяващи и през днешния ден в романи, филми, оперни спектакли и театрални постановки. Като става дума за театрални постановки, заговаряме за историческата забележителност на града – спектакъл Ла Фениче, отворил вратите си за първи път на 16 май 1792 година и възкръсвал като феникс, каквото е и името му, след три пожара през вековете. Домът на духа, както го назовава Стефано, помни триумфа на Росини, Доницети, Верди и Белини. Когато приказваме за опера обаче, занаятчия Готардо постоянно употребява италианската дума „ поезия “. Думата „ опера “ е непокътната за всичко, което се прави от човешките ръце и дух.„ Ле Фениче е гордостта на Венеция и макар трагичните условия, при които изгаря съвсем до основи, ние, локалните, имаме вяра, че има ангел, който бди над тази невероятна постройка. Защото и трите пъти, опожарен и унищожен до неразбираемост, театърът е възстановяван съвсем в истинския си тип. При последния пожар, който се случи през 1996 година поради човешко нехайство и запалена цигара, на пепел стана всичко без една стая, в която, представете си, се намирали точно старите проекти на постройката, тъй че да може тя да се съгради още веднъж. Всъщност такава е като че ли ориста и на самата Венеция – хубав феникс, който възкръсва всякога. Само нека удържим на офанзивите на туристите и природата, която от време на време слага на съществено тестване освен издръжливостта, само че и живота ни! “, добавя Стефано, имайки поради приливите и наводненията, а и разбъркването на постройките поради трептенията, създавани от огромните туристически кораби, за които от няколко години има възбрана да дебаркират наоколо до огромния остров и нощуват в региона на прилежащия остров Джудека.