Името на 16-хиляден български град светиня значи панаир
Името на кой български град идва от гръцкото панаир?
Този въпрос в " Стани богат " по БТВ провокира огромен интерес.
Оказа се, че това е Панагюрище.
Панагю̀рище е град в Централна България, административен център на община Панагюрище, област Пазарджик.
По данни на ГРАО към 15 септември 2023 година в града живеят 16 255 души по сегашен адрес и 17 511 души по непрекъснат адрес.
Град Панагюрище се намира в планински район. Той лежи в Същинска Средна гора. На север от него близо до курорта Панагюрски колонии се намира връх Братия (1519 m н.в.). През града тече река Панагюрска Луда Яна, която след село Попинци се съединява с река Стрелчанска Луда Яна и по този начин се образува река Луда Яна. Гара Панагюрище е последната гара по жп линията Пловдив – Панагюрище. През града минава шосе 37 от републиканската пътна мрежа, което свързва Доспат (в Родопите) през Златишки проход в (Стара планина) с основен път А2 – магистрала Хемус (при село Джурово, община Правец). Панагюрище е административен център на община Панагюрище, в състава на която влизат още 9 селища. Съседни обитаеми места са: курортното селище Панагюрски колонии (15 km на север), село Оборище (10 km на запад), село Баня (11 km първо на юг и по-късно на запад), село Бъта (8 km на юг) и град Стрелча (12 km на изток).
Панагюрище се намира на 43 km северно от регионалния град Пазарджик.
В землището на град Панагюрище се намира и село Панагюрски колонии, което няма лично землище.
История
В покрайнините на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могилата „ Мрамор “, е разкрито заравяне на тракийски вожд. Недалеч от нея през 1949 година е намерено световноизвестното днес Панагюрско богатство, датирано от IV – III в. пр.н.е. Съкровището е открито инцидентно от братята тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, до момента в който копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 kg. Копия на деветте неповторими съда са изложени в Историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Удобното местонахождение, природата и благоприятният климат в региона са привличали хората в този край и през Средновековието. Запазени са руините на българските замъци Красен и Душковченин.
Основаването на Панагюрище се свързва с трагичните времена след османското настъпление. Името идва от „ панагюр “ – (от гръцки: πανηγυρι, панаир), защото на брега на р. Луда Яна в ония години е имало дребен панаир. По-късно пазарът се реалокира на мястото, където в този момент се намира град Пазарджик.
Традиционно облекло
Вълна заселници идва от Македония (Дебърско, Прилепско, Костурско и др.) през 16 век.[3] В обстоен указател на джелепкешаните от 1576 година са маркирани 16 джелепкешани в село „ Панагюрище, с друго име Отлук “`.
Дълго време обособените махали са враждували между тях и с течение на времето селището се събира по крайбрежията на Луда Яна и притоците ѝ.
Днес най-яркото доказателство за това заселване е смесеният говор на популацията, притежаващ голям брой източнобългарски и западнобългарски черти. Градът се намира на по този начин наречената ятова граница.
В началото на XIX в. Панагюрище доближава забележителен стопански и нравствен подем. Тук се развиват редица занаяти, свързани с добре развитото скотовъдство: джелепството – търговия с добитък, абаджийството – произвеждане на аби от домакински шаяк, мутафчийство – разработване на произведения от животинска четина, табачество – обработка на кожи, обущарство, а също по този начин и златарство, което след това прави града прочут с Панагюрската златна школа. В другите занаяти работели над 2500 майстори, калфи и чираци. В двора на Историческия музей зад стъклени витрини могат и през днешния ден да се видят възстановки на тези обичайни занаяти. Според свидетелства на посетили града през 1861 година американски мисионери, той има 12 500 поданици българи, които поддържат огромно учебно заведение.
Икономическият и нравствен напредък оказва помощ концепцията за национално избавление да бъде горещо призната в Панагюрище. През есента на 1870 г. Васил Левски тук основава революционен комитет, като събранието е в къщата на Иван Духовников, непокътната и до през днешния ден в двора на Историческия музей. В историческата околност „ Оборище “ на 14 април 1876 г. се е състояло първото българско Велико национално заседание. „ Оборище “ се намира на 8 km западно от Панагюрище. Тук може да се види издигнатият през 1928 година монумент в чест на събранието. Мястото е красиво, а в близост има хижи.
През 1876 г. Панагюрище става център на 4-ти революционен окръг и главен град на Априлското въстание. При потушаването на въстанието градът е опожарен и изцяло погубен от башибозука. След Освобождението е издигнат с към този момент нови здания. Това е повода гр. Панагюрище да не разполага с доста възрожденски къщи (за разлика от Копривщица).
През март 1923 година край Панагюрище става огромно наводняване откакто река Луда Яна приижда и залива покрайнината.
През 1977 година става общински център.
Този въпрос в " Стани богат " по БТВ провокира огромен интерес.
Оказа се, че това е Панагюрище.
Панагю̀рище е град в Централна България, административен център на община Панагюрище, област Пазарджик.
По данни на ГРАО към 15 септември 2023 година в града живеят 16 255 души по сегашен адрес и 17 511 души по непрекъснат адрес.
Град Панагюрище се намира в планински район. Той лежи в Същинска Средна гора. На север от него близо до курорта Панагюрски колонии се намира връх Братия (1519 m н.в.). През града тече река Панагюрска Луда Яна, която след село Попинци се съединява с река Стрелчанска Луда Яна и по този начин се образува река Луда Яна. Гара Панагюрище е последната гара по жп линията Пловдив – Панагюрище. През града минава шосе 37 от републиканската пътна мрежа, което свързва Доспат (в Родопите) през Златишки проход в (Стара планина) с основен път А2 – магистрала Хемус (при село Джурово, община Правец). Панагюрище е административен център на община Панагюрище, в състава на която влизат още 9 селища. Съседни обитаеми места са: курортното селище Панагюрски колонии (15 km на север), село Оборище (10 km на запад), село Баня (11 km първо на юг и по-късно на запад), село Бъта (8 km на юг) и град Стрелча (12 km на изток).
Панагюрище се намира на 43 km северно от регионалния град Пазарджик.
В землището на град Панагюрище се намира и село Панагюрски колонии, което няма лично землище.
История
В покрайнините на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могилата „ Мрамор “, е разкрито заравяне на тракийски вожд. Недалеч от нея през 1949 година е намерено световноизвестното днес Панагюрско богатство, датирано от IV – III в. пр.н.е. Съкровището е открито инцидентно от братята тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, до момента в който копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 kg. Копия на деветте неповторими съда са изложени в Историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Удобното местонахождение, природата и благоприятният климат в региона са привличали хората в този край и през Средновековието. Запазени са руините на българските замъци Красен и Душковченин.
Основаването на Панагюрище се свързва с трагичните времена след османското настъпление. Името идва от „ панагюр “ – (от гръцки: πανηγυρι, панаир), защото на брега на р. Луда Яна в ония години е имало дребен панаир. По-късно пазарът се реалокира на мястото, където в този момент се намира град Пазарджик.
Традиционно облекло
Вълна заселници идва от Македония (Дебърско, Прилепско, Костурско и др.) през 16 век.[3] В обстоен указател на джелепкешаните от 1576 година са маркирани 16 джелепкешани в село „ Панагюрище, с друго име Отлук “`.
Дълго време обособените махали са враждували между тях и с течение на времето селището се събира по крайбрежията на Луда Яна и притоците ѝ.
Днес най-яркото доказателство за това заселване е смесеният говор на популацията, притежаващ голям брой източнобългарски и западнобългарски черти. Градът се намира на по този начин наречената ятова граница.
В началото на XIX в. Панагюрище доближава забележителен стопански и нравствен подем. Тук се развиват редица занаяти, свързани с добре развитото скотовъдство: джелепството – търговия с добитък, абаджийството – произвеждане на аби от домакински шаяк, мутафчийство – разработване на произведения от животинска четина, табачество – обработка на кожи, обущарство, а също по този начин и златарство, което след това прави града прочут с Панагюрската златна школа. В другите занаяти работели над 2500 майстори, калфи и чираци. В двора на Историческия музей зад стъклени витрини могат и през днешния ден да се видят възстановки на тези обичайни занаяти. Според свидетелства на посетили града през 1861 година американски мисионери, той има 12 500 поданици българи, които поддържат огромно учебно заведение.
Икономическият и нравствен напредък оказва помощ концепцията за национално избавление да бъде горещо призната в Панагюрище. През есента на 1870 г. Васил Левски тук основава революционен комитет, като събранието е в къщата на Иван Духовников, непокътната и до през днешния ден в двора на Историческия музей. В историческата околност „ Оборище “ на 14 април 1876 г. се е състояло първото българско Велико национално заседание. „ Оборище “ се намира на 8 km западно от Панагюрище. Тук може да се види издигнатият през 1928 година монумент в чест на събранието. Мястото е красиво, а в близост има хижи.
През 1876 г. Панагюрище става център на 4-ти революционен окръг и главен град на Априлското въстание. При потушаването на въстанието градът е опожарен и изцяло погубен от башибозука. След Освобождението е издигнат с към този момент нови здания. Това е повода гр. Панагюрище да не разполага с доста възрожденски къщи (за разлика от Копривщица).
През март 1923 година край Панагюрище става огромно наводняване откакто река Луда Яна приижда и залива покрайнината.
През 1977 година става общински център.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ