Бургаска рецепта как да те помнят с добро 75 години след смъртта ти
Името на Иван Търколев звучи като благослов. Не тъй като е бил индустриалец. Не тъй като е строил къщи. А тъй като е строил мостове сред хората
В сърцето на остарелия Бургас живее спомен, който отстъпва крачка обратно от забързания темп на деня, само че в никакъв случай не стопира да пулсира. История, впита в две къщи – близнаци, които от генерации стоят една до друга като безмълвни пазители на човешката мъдрост. Все по-малко бургазлии ги виждат, още по-малко помнят техния роман. А той заслужава да бъде припомнен, тъй като е урок за това по какъв начин се печели безкрайност в сърцата на хората.
Къщите е издигнал Иван Търколев – деятелен бургаски индустриалец от царското време. Произвеждал е рибни консерви и рибно масло, само че най-ценният му „ артикул “ се оказал нещо надалеч по-нематериално – любовта към децата му, вплетена в архитектурна форма.
За тях, за своите две чеда, той е построил две къщи. Не просто идентични, а огледални. Като двете криле на една пеперуда, която единствено в симетрията си може да полети. Прозорци, стени, покриви, тераси, дворове, подробност до подробност – всичко е еднообразно. Дори входните врати – тези, през които човек влиза в своя дом и в своя живот, са изцяло идентични. И въпреки всичко къщите не са две изцяло обособени здания. Част от тях е съединена – като сиамски близнаци, обречени не на взаимозависимост, а на реципрочност.
В тази архитектурна обвивка прозира прозорливостта на Търколев. Той е желал да остави повече от парцел – желал е да остави завет. Наследниците му да не се разделят, да не се надцакват, да не натрупат дълги сенки на засегнатост между тях. Да бъдат едно цяло в сърцето, даже когато животът ги раздалечава в делника. Да се почитат. Да се държат един за различен. Да си оказват помощ.
И очевидно са го разбрали.
Защото и до през днешния ден на оградата стои едно безшумно удостоверение – възпоменание, което не търси показност. Нито популярност. Само човещина. Ако минете през днешния ден или на следващия ден около къщите близнаци, намират се тъкмо против внушителната Родева къща, ще видите думите, написани със сърдечна признателност:
„ 75 години от кончината на Иван Търколев. Нека е светла паметта му! С признателност! От потомците “
Седем десетилетия и половина след гибелта на патриарха, неговото име още звучи като благослов. Не тъй като е бил индустриалец. Не тъй като е строил къщи. А тъй като е строил мостове сред хората, оставил е любовта си под покрив, който устоява на времето.
Паметта не се купува. Тя се отглежда – с каузи, с грижа, с темперамент. И въпреки тази история да не е единствената рецепта за дълголетна човешка светлина, тя ясно сочи посоката. За да те помнят с положително 75 години след гибелта ти, би трябвало да живееш по този начин, че да оставиш след себе си не просто парцели, а смисъл. Не просто завещание, а завет. Не просто име, а образец.
Останалото времето единствено ще подреди – по този начин, както морето все подрежда камъчетата по брега.
Още от създателя:
В сърцето на остарелия Бургас живее спомен, който отстъпва крачка обратно от забързания темп на деня, само че в никакъв случай не стопира да пулсира. История, впита в две къщи – близнаци, които от генерации стоят една до друга като безмълвни пазители на човешката мъдрост. Все по-малко бургазлии ги виждат, още по-малко помнят техния роман. А той заслужава да бъде припомнен, тъй като е урок за това по какъв начин се печели безкрайност в сърцата на хората.
Къщите е издигнал Иван Търколев – деятелен бургаски индустриалец от царското време. Произвеждал е рибни консерви и рибно масло, само че най-ценният му „ артикул “ се оказал нещо надалеч по-нематериално – любовта към децата му, вплетена в архитектурна форма.
За тях, за своите две чеда, той е построил две къщи. Не просто идентични, а огледални. Като двете криле на една пеперуда, която единствено в симетрията си може да полети. Прозорци, стени, покриви, тераси, дворове, подробност до подробност – всичко е еднообразно. Дори входните врати – тези, през които човек влиза в своя дом и в своя живот, са изцяло идентични. И въпреки всичко къщите не са две изцяло обособени здания. Част от тях е съединена – като сиамски близнаци, обречени не на взаимозависимост, а на реципрочност.
В тази архитектурна обвивка прозира прозорливостта на Търколев. Той е желал да остави повече от парцел – желал е да остави завет. Наследниците му да не се разделят, да не се надцакват, да не натрупат дълги сенки на засегнатост между тях. Да бъдат едно цяло в сърцето, даже когато животът ги раздалечава в делника. Да се почитат. Да се държат един за различен. Да си оказват помощ.
И очевидно са го разбрали.
Защото и до през днешния ден на оградата стои едно безшумно удостоверение – възпоменание, което не търси показност. Нито популярност. Само човещина. Ако минете през днешния ден или на следващия ден около къщите близнаци, намират се тъкмо против внушителната Родева къща, ще видите думите, написани със сърдечна признателност:
„ 75 години от кончината на Иван Търколев. Нека е светла паметта му! С признателност! От потомците “
Седем десетилетия и половина след гибелта на патриарха, неговото име още звучи като благослов. Не тъй като е бил индустриалец. Не тъй като е строил къщи. А тъй като е строил мостове сред хората, оставил е любовта си под покрив, който устоява на времето.
Паметта не се купува. Тя се отглежда – с каузи, с грижа, с темперамент. И въпреки тази история да не е единствената рецепта за дълголетна човешка светлина, тя ясно сочи посоката. За да те помнят с положително 75 години след гибелта ти, би трябвало да живееш по този начин, че да оставиш след себе си не просто парцели, а смисъл. Не просто завещание, а завет. Не просто име, а образец.
Останалото времето единствено ще подреди – по този начин, както морето все подрежда камъчетата по брега.
Още от създателя:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ