ЕВРОПА НА ПРОВОКАЦИИТЕ
Името на Европа е търпяло и търпи всевъзможни тълкования, метафори и обиди. Има доста хрумвания за Европа, каква би трябвало да бъде, каква ни се желае да бъде или даже да не бъде Европа, в това число да бъде примерно Европа на нациите.
Вместо това обаче Европа от ден на ден принадлежи на провокациите. Наивни, нарочни, платени или безвъзмездни Европа на провокациите се е запътила към смразяване със самата себе си, с концепцията за доброжелателно обединяване.
За мотив служи войната в Украйна, ясно е. Ангажимента на Европа към Украйна ражда бездна в Европа със самата концепция за Европа. Европа сполучливо търси и намира своя зложелател, тя създава зложелател и по едно и също време с това се държи като преднамерено провокираща жертва.
В Полша публицист приключва изявление с претендент президент. Защото го ненавижда.
В Германия мислят за възбрана за партия. Защото има разнообразни хрумвания от досегашните.
В Румъния и Франция има асортимент на “подходящи ” претенденти за явяване на избори.
У нас се пробват да ни убедят, че съветски шпиони в армията ни са развалили аероплан.
Европа отстъпва от концепцията за представителна народна власт. Пропагандата ражда безумни и жестоки хрумвания, лозунги и ненавист, изгаряща ненавист към този момент не просто към руснаци, а към жители на Европа, които дръзват да се съмняват в пътя на Европа, застлан с положителни планове, само че водещ към Ада на войната.
Огледайте се - новините са провокации. Търсенето на друга позиция е закононарушение. Врагът е съмняващият се във войната, другар е отричащият мира. Нито една война на планетата последните 80 години не е била мотив да се случи по огромна, международна война. Конфликт сред Индия и Пакистан също има капацитет за огромна международна война. Но в него и във всеки различен спор няма журналистически бензин и медийна съчка за разгаряне на пожара на провокациите.
Европа обаче полудява от провокациите. Във всички направления, всяка интерпретация, агитация или мнение се употребява за бомба против врага, който сме самите ние. Бомба против себе си. Европа на провокациите търси своя зложелател, само че реализира своето неуместно самоубийство. Защото пропастта не е сред Украйна и Русия. Пропастта е в Европа, която не знае по какъв начин да продължи в неуспеха на своята народна власт и го прикрива със срамежливите антируски постановки и опорки. Самата Русия с някои изключения е много по сдържана, кажете че не е правилно.
Може ли Европа да спре провокациите против себе си? Като че ли не. Защото концепцията за свободата на словото и личността в Европа постоянно е била импорт, постоянно е била американска. Нищо, че самата концепция за независимост може да бъде търсена в една френска гражданска война.
Но и преди и през днешния ден самата Европа на френския публицист Ромен Гари ражда едно “европейско образование ”, което поддържа мазохистично предпочитание за война. Война посред ни, Русия е единствено мотив. Желание за каквато и да е война - разрушаваща самата Европа. Това, което се случва на индустриализирана Европа през последния век не са елементарни войни. Това са пикове на провокациите, стигащи до самоубийство.
Опитът да се попита какво в действителност разделяме среща цялостен отпор с лозунги, закани и поръчки за принадлежност.
А тъкмо това желаеха да избегнат бащите на Обединена Европа. И първото нещо, което тези татковци прекратиха бяха точно взаимните провокации.
Но лавината май е взривена. На естествените хора остана да се молят на Бог. Но даже и това се приема за провокация в блудната концепция за Европа и нейното предимство над останалите, което постоянно й носи беди и несгоди.
Мартин Карбовски
Вместо това обаче Европа от ден на ден принадлежи на провокациите. Наивни, нарочни, платени или безвъзмездни Европа на провокациите се е запътила към смразяване със самата себе си, с концепцията за доброжелателно обединяване.
За мотив служи войната в Украйна, ясно е. Ангажимента на Европа към Украйна ражда бездна в Европа със самата концепция за Европа. Европа сполучливо търси и намира своя зложелател, тя създава зложелател и по едно и също време с това се държи като преднамерено провокираща жертва.
В Полша публицист приключва изявление с претендент президент. Защото го ненавижда.
В Германия мислят за възбрана за партия. Защото има разнообразни хрумвания от досегашните.
В Румъния и Франция има асортимент на “подходящи ” претенденти за явяване на избори.
У нас се пробват да ни убедят, че съветски шпиони в армията ни са развалили аероплан.
Европа отстъпва от концепцията за представителна народна власт. Пропагандата ражда безумни и жестоки хрумвания, лозунги и ненавист, изгаряща ненавист към този момент не просто към руснаци, а към жители на Европа, които дръзват да се съмняват в пътя на Европа, застлан с положителни планове, само че водещ към Ада на войната.
Огледайте се - новините са провокации. Търсенето на друга позиция е закононарушение. Врагът е съмняващият се във войната, другар е отричащият мира. Нито една война на планетата последните 80 години не е била мотив да се случи по огромна, международна война. Конфликт сред Индия и Пакистан също има капацитет за огромна международна война. Но в него и във всеки различен спор няма журналистически бензин и медийна съчка за разгаряне на пожара на провокациите.
Европа обаче полудява от провокациите. Във всички направления, всяка интерпретация, агитация или мнение се употребява за бомба против врага, който сме самите ние. Бомба против себе си. Европа на провокациите търси своя зложелател, само че реализира своето неуместно самоубийство. Защото пропастта не е сред Украйна и Русия. Пропастта е в Европа, която не знае по какъв начин да продължи в неуспеха на своята народна власт и го прикрива със срамежливите антируски постановки и опорки. Самата Русия с някои изключения е много по сдържана, кажете че не е правилно.
Може ли Европа да спре провокациите против себе си? Като че ли не. Защото концепцията за свободата на словото и личността в Европа постоянно е била импорт, постоянно е била американска. Нищо, че самата концепция за независимост може да бъде търсена в една френска гражданска война.
Но и преди и през днешния ден самата Европа на френския публицист Ромен Гари ражда едно “европейско образование ”, което поддържа мазохистично предпочитание за война. Война посред ни, Русия е единствено мотив. Желание за каквато и да е война - разрушаваща самата Европа. Това, което се случва на индустриализирана Европа през последния век не са елементарни войни. Това са пикове на провокациите, стигащи до самоубийство.
Опитът да се попита какво в действителност разделяме среща цялостен отпор с лозунги, закани и поръчки за принадлежност.
А тъкмо това желаеха да избегнат бащите на Обединена Европа. И първото нещо, което тези татковци прекратиха бяха точно взаимните провокации.
Но лавината май е взривена. На естествените хора остана да се молят на Бог. Но даже и това се приема за провокация в блудната концепция за Европа и нейното предимство над останалите, което постоянно й носи беди и несгоди.
Мартин Карбовски
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ