Ще станели Канада световен център за изкуствен интелект
Името на Джеф Хинтън не е доста известно, само че работата му беше от основно значение, с цел да можем през днешния ден да го търсим в Гугъл, където работи сега, написа Военновъздушни сили, представено от Profit.bg.
Когнитивният психолог и компютърен експерт работи от години в дискретна постройка в кампуса на университета в Торонто, Канада, в „ радикалния бранш “ на изкуствения разсъдък, като изследва невронните мрежи, известни още като „ дълбокото научаване “.
Невронните мрежи са компютърни стратегии, които учат по подобен метод с нашия мозък. Тази област изглеждаше обещаваща през 80-те години на предишния век, само че софтуерният бранш насочи вниманието си към други форми на изкуствен интелект, които могат да се развият преди този момент. “Темите, които ми се сториха неуместни, се развиха доста, а тези, които ми се сториха съответни, бяха възприети като неуместни “, споделя английският академик, който разделя времето си сред университета и Гугъл, където управлява изследователския център Brain Team Toronto. Днес невронните мрежи, които да вземем за пример разрешават на компютрите да се учат сами да играят покер, се считат за идната огромна стъпка в технологиите. А работата на Хинтън е приета в целия свят.
За какво служат невронните мрежи?
Невронните мрежи могат да ръководят доста комплицирани задания с помощта на достъпа си до огромни количества от данни. Най-мощните компютри и огромните дата центрове разрешиха огромното им развиване, като усъвършенстваха прецизността при разпознаването на диалект и лица. Това оказа помощ, да вземем за пример, безпилотните коли да се трансфорат в действителност. Невронните мрежи се употребяват също за рекомендации в Netflix и при гласовите асистенти на смарт телефоните и разрешават машините да бъдат научени да играят на компютърни стратегии, като AlphaGo на Гугъл, с цел да се конкурират с хората.
Местни гении
Фотеини Аграфиоти, който управлява новата научна лаборатория за автоматизирано научаване в университета в Торонто, споделя, че последните нововъведения са създали изкуствения разсъдък атрактивен за учените в софтуерната промишленост. Напредъкът в тази област ще даде подтик на нововъведенията и ще зададе пътя за комерсиализиране на технологията. Гиганти, като Гугъл, IBM и Microsoft, започнаха да наемат специалисти в изкуствения разсъдък. Парите на огромните софтуерни компании идват в Канада.
Инвестиции за милиони
В Торонто скоро ще отвори порти Векторният институт за изкуствен интелект, с който страната се надява да зарежда „ невероятния подтик на изкуствения разсъдък в Канада “. Неговата цел ще бъде да разшири приложното поле на изкуствения разсъдък, като изследва дълбокото научаване и други форми за автоматизирано учене. Институтът получи близо 130 млн. $ от канадското държавно управление и от управляващите в Онтарио, както и от група от 30 компании, включваща Гугъл и банка RBC. Хинтън ще бъде основен академик в центъра, който ще бъде управителен от банкера Ед Кларк.
Според Кларк задачата е Торонто, където е концентриран най-големият брой канадски компании за изкуствен интелект, да се трансформира в едно от петте места в света с най-вече нововъведения и бизнес, обвързван с технологиите. Основателите на центъра желаят той да притегля и най-хубавите задгранични гении, които постоянно избират огромните американски компании. Предприемачът е безапелационен, че канадската промишленост би трябвало да бъде събудена за опциите на изкуствения разсъдък и чака това да има големи последствия в области, като опазването на здравето, банковите услуги, индустрията и превоза. Но Векторният институт не е единственият, който получи финансиране.
Ефектът Тръмп
Гугъл влага 3.4 млн. $ през ноември м. година в Института за логаритми за научаване на университета в Монреал. Освен това Microsoft финансира стартъп в Монреал, Element AI. Американската компания заяви още, че ще придобие канадската Maluuba и ще помогне за финансирането на изкуствения разсъдък в университета в Монреал. Освен това Thomson Reuters и General Motors ще открият лаборатории за изкуствен интелект в Торонто. А при започване на март федералното държавно управление разгласи, че ще вложи близо 100 млн. $ в „ тактика за панканадски изкуствен интелект “.
RBC също вложи пари и отвори лаборатория за автоматизирано научаване, ръководена от Agrafioti, съоснова стратегия за привличане на световни гении и бизнесмени в Торонто и сътрудничи с Института за изкуствен интелект в Алберта.
Тези, които залагат на Канада, знаят, че Силициевата котловина може да се окаже по-привлекателна за софтуерните гении, само че чакат стратегическите им вложения да дадат подтик на растежа на тази технология в северната страна.
Освен това те виждат в несигурността по отношение на имиграцията, основана от администрацията на Тръмп в Съединени американски щати, опция Канада да стане по-интересна за другите страни. И дефинират Торонто като „ отворен и друг град “.
„ Наистина се надявам, че когато обърнем взор обратно след пет години, ще си кажем, че съвсем сме изгубили, само че сме съумели да се осъзнаем в точния момент и сме трансформирали обстановката “, споделя Аграфиоти.
Когнитивният психолог и компютърен експерт работи от години в дискретна постройка в кампуса на университета в Торонто, Канада, в „ радикалния бранш “ на изкуствения разсъдък, като изследва невронните мрежи, известни още като „ дълбокото научаване “.
Невронните мрежи са компютърни стратегии, които учат по подобен метод с нашия мозък. Тази област изглеждаше обещаваща през 80-те години на предишния век, само че софтуерният бранш насочи вниманието си към други форми на изкуствен интелект, които могат да се развият преди този момент. “Темите, които ми се сториха неуместни, се развиха доста, а тези, които ми се сториха съответни, бяха възприети като неуместни “, споделя английският академик, който разделя времето си сред университета и Гугъл, където управлява изследователския център Brain Team Toronto. Днес невронните мрежи, които да вземем за пример разрешават на компютрите да се учат сами да играят покер, се считат за идната огромна стъпка в технологиите. А работата на Хинтън е приета в целия свят.
За какво служат невронните мрежи?
Невронните мрежи могат да ръководят доста комплицирани задания с помощта на достъпа си до огромни количества от данни. Най-мощните компютри и огромните дата центрове разрешиха огромното им развиване, като усъвършенстваха прецизността при разпознаването на диалект и лица. Това оказа помощ, да вземем за пример, безпилотните коли да се трансфорат в действителност. Невронните мрежи се употребяват също за рекомендации в Netflix и при гласовите асистенти на смарт телефоните и разрешават машините да бъдат научени да играят на компютърни стратегии, като AlphaGo на Гугъл, с цел да се конкурират с хората.
Местни гении
Фотеини Аграфиоти, който управлява новата научна лаборатория за автоматизирано научаване в университета в Торонто, споделя, че последните нововъведения са създали изкуствения разсъдък атрактивен за учените в софтуерната промишленост. Напредъкът в тази област ще даде подтик на нововъведенията и ще зададе пътя за комерсиализиране на технологията. Гиганти, като Гугъл, IBM и Microsoft, започнаха да наемат специалисти в изкуствения разсъдък. Парите на огромните софтуерни компании идват в Канада.
Инвестиции за милиони
В Торонто скоро ще отвори порти Векторният институт за изкуствен интелект, с който страната се надява да зарежда „ невероятния подтик на изкуствения разсъдък в Канада “. Неговата цел ще бъде да разшири приложното поле на изкуствения разсъдък, като изследва дълбокото научаване и други форми за автоматизирано учене. Институтът получи близо 130 млн. $ от канадското държавно управление и от управляващите в Онтарио, както и от група от 30 компании, включваща Гугъл и банка RBC. Хинтън ще бъде основен академик в центъра, който ще бъде управителен от банкера Ед Кларк.
Според Кларк задачата е Торонто, където е концентриран най-големият брой канадски компании за изкуствен интелект, да се трансформира в едно от петте места в света с най-вече нововъведения и бизнес, обвързван с технологиите. Основателите на центъра желаят той да притегля и най-хубавите задгранични гении, които постоянно избират огромните американски компании. Предприемачът е безапелационен, че канадската промишленост би трябвало да бъде събудена за опциите на изкуствения разсъдък и чака това да има големи последствия в области, като опазването на здравето, банковите услуги, индустрията и превоза. Но Векторният институт не е единственият, който получи финансиране.
Ефектът Тръмп
Гугъл влага 3.4 млн. $ през ноември м. година в Института за логаритми за научаване на университета в Монреал. Освен това Microsoft финансира стартъп в Монреал, Element AI. Американската компания заяви още, че ще придобие канадската Maluuba и ще помогне за финансирането на изкуствения разсъдък в университета в Монреал. Освен това Thomson Reuters и General Motors ще открият лаборатории за изкуствен интелект в Торонто. А при започване на март федералното държавно управление разгласи, че ще вложи близо 100 млн. $ в „ тактика за панканадски изкуствен интелект “.
RBC също вложи пари и отвори лаборатория за автоматизирано научаване, ръководена от Agrafioti, съоснова стратегия за привличане на световни гении и бизнесмени в Торонто и сътрудничи с Института за изкуствен интелект в Алберта.
Тези, които залагат на Канада, знаят, че Силициевата котловина може да се окаже по-привлекателна за софтуерните гении, само че чакат стратегическите им вложения да дадат подтик на растежа на тази технология в северната страна.
Освен това те виждат в несигурността по отношение на имиграцията, основана от администрацията на Тръмп в Съединени американски щати, опция Канада да стане по-интересна за другите страни. И дефинират Торонто като „ отворен и друг град “.
„ Наистина се надявам, че когато обърнем взор обратно след пет години, ще си кажем, че съвсем сме изгубили, само че сме съумели да се осъзнаем в точния момент и сме трансформирали обстановката “, споделя Аграфиоти.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ