Името на дъщеря ми е било в списък, който след

„ Името на щерка ми е било в лист, който по-късно е бил зачеркнат “, съобщи майката на Магдалена. Имам съществени подозрения, че това не е изолиран случай. “

 

От Министерство на вътрешните работи потвърдиха, че тази информация се ревизира в границите на настоящото следствие.

 

Вълната от паника обаче не стихва. Родители от Хасково алармират за клюки по отношение на описи с имена на девойки, за които се допуска, че са набелязани за полово принуждение и снимане за разпространяване в тъмната мрежа.

 

Светлозара Димитрова, майка на ученичка от същото учебно заведение като Магдалена и обвинения, описа: „ Името на моето дете е едно от тези в листата. Като рационални хора сме наясно, че може не всичко да е истина, само че майчиното сърце се тормози и търси способи за избавление. “

 

Тя добави, че съгласно нея описите са ориентирани към „ добре изглеждащи девойки “, които биха представлявали интерес за мъже, търсещи сходни видеа онлайн.

 

„ Дъщеря ми беше извикана на диалог в полицията. Чувам, че деца и от други градове алармират за сходни описи “, показа още тя.

 

Вижте какво ни написа за случая Тошко Тодоров от Хасково:

 

" Понякога една история е толкоз брутална, толкоз отвратителна, че даже е едва да се назова цинична. Това не е просто следващ случай на полицейски произвол — това е морално проваляне. Това е призрачен сън, който се случва не в отдалечена диктаторска страна, а в Хасково. В България. В страна от Европейския съюз.

На 1 май 2025 година, откакто младежите се събраха пред Районното ръководство на полицията в Хасково, с цел да изразят възмущението си от бездушното следствие на убийството на 18-годишната Магдалена, последваха арести.

Едно 16-годишно дете — не нарушител, не гамен, а дете! — е задържано вечерта към 21:30. Отведено е в полицейското ръководство, където шеф тогава е Мирослав Христов. Да, същият Мирослав Христов, който няколко дни по-късно е нараснал и става шеф на ОД на Министерство на вътрешните работи Хасково.

На разпита не е позволен нито родител, нито юрист. Нито психолог. Само юмруци, боязън и садизъм.

Знаете ли какво е да гледате по какъв начин на 16-годишно дете загасят цигара върху ръката, единствено с цел да каже имената на свои другари? Знаете ли какво е да бъдете обичай, с цел да " сътрудничите " на полицията? Това се назовава мъчение. Това се назовава закононарушение. Това се назовава срам.

Детето не устоя. Счупено от болежка, предава своя другар. При очната ставка — нова подигравка. Другото дете е ударено с палка по главата и припада. Това е " правда " съгласно Министерство на вътрешните работи Хасково.

А след това тези хора ще ви приказват за ред. За успокоение. За " публичен интерес ".

Кой публичен интерес оправдава изтезание на дете?

Кой закон пази тези садисти в униформа?

Това не е случай. Това е признак. Симптом на система, която се храни с принуждение и безмълвие. Система, в която деца се изгарят — безусловно и метафорично — с цел да се избави престижът на смачкана и корумпирана власт.

Мълчанието през днешния ден е съучастничество. Ако на следващия ден бъде задържано вашето дете, кой ще приказва? Или и ние ще сме си отговорни, че сме се родили в страна, където мутри носят униформи, а героите — белези? "