Израелският писател Дрор Мишани: Българският език е част от музиката на моето детство
Името му значи независимост. И това споделя всичко за Дрор Мишани – израелски публицист, създател на престъпни романи, учител, татко на две деца, които са луди по песничката, спечелила Евровизия. Самият той, с българска жила по майчина линия, не се усеща българин, само че е задоволително отворен към нас – българите, с цел да поеме цялата благосклонност и любов, която получава тук, в София – по време на фестивала „ Синелибри “, до момента в който си взима наложителния утринен крос или до момента в който се разхожда на мястото, където преди време баба му е имала магазин за фешън облекла, импортирани от Париж и Виена.
Дрор Мишани е може би единственият публицист, който приказва за темп на писането и единственият, който си основава специфичен саундтрак, до момента в който твори. И музиката постоянно е друга. Различна като всяка обособена книга – от една страна, и друга от екранизацията – въпреки това. Той не се тормози да показа, че не харесва филмираната версия на „ Липсващото досие “, защото тя няма нищо общо с книгата, а е по нея. Без обаче да подценява достолепията на кино лентата, която би трябвало да има собствен обособен живот, надалеч от книгата.
Снимка: Даниел Димитров
Разговорът с Дрор Мишани стартира с нещата от живота и фамилията, и минава през всички тези стъпки, които жадният четец извървява, до момента в който е потънал в света на обичания си създател.
Харесвате ли песента Toy, с която Израел завоюва „ Евровизия “?
Не доста. Но имам две деца – на 8 и 10 години, които я обожават, пускаха я по 100 пъти дневно, и това леко ме изнервяше.
Възможно ли е музиката за подтиква вдъхновението Ви за писане?
Да. Аз пиша всеки ден и постоянно стартирам с музика. Тя е като гориво за първите 10-15 минути при започване на този развой. И даже за всяка от моите книги, а аз имам четири до момента, съм си правил друг саундтрак.
Музиката и писането са крепко свързани в моята процедура. Най-важното нещо за писането е ритъмът, най-важното нещо в текста също е ритъмът. Това е музиката. Когато върша един текст, се пробвам да намеря неговия темп благодарение на музиката.
Интересно е, че говорите не просто за темп на текста, само че за темп на писането. Бихте ли споделил част от тази музика с читателите?
Например, за книгата, която излезе и в България, слушах най-вече скандинавска исландска неокласическа музика от не доста известния композитор Олафур Амалдс, както и един челист – Хилдур Гуднадотир. За романа, който преди малко издадох, компания ми правеше музиката от „ Интерстелар “, написана от Ханс Цимер.
Имате българска жила по линия на майка Ви, която обаче едвам 2-годишна се мести дружно с нейните родители в Израел. Има ли съответна причина за това тръгване?
Въпросът е доста забавен, само че аз не знам неговия отговор. Баба и дядо починаха от дълго време, а до момента в който бяха живи в никакъв случай никой не ги попита за това. В България те оцеляват по време на войната, а през 1948 година, когато е основана страната Израел, вземат решение, че би трябвало да се реалокират там.
Аз не познавам дядо си, тъй като той е умрял преди да се родя, само че мога да Ви уверя, че баба ми, която доста обичам, си остана българка до края на живота си. Отиде си, когато бях 20-годишен, и до последно говореше на български и напълно малко на иврит. Тя си отиде, само че към момента е с нас по един необикновен метод.
Вие усещате ли се българин по някакъв метод?
Българският е роден език на моята майка и на него тя говореше със своята майка. Имам доста мощни и незабравими мемоари за българския език. Той е част от музиката на моето детство. Когато баба ми умря, мама спря да приказва български, тъй като нямаше с кого.
Сега, когато идвах към България, в самолета внезапно някой заприказва на български. Първото, което си помислих бе: Познавам тази музика! Затова мога да кажа, че във всекидневието си не се усещам доста българин, само че когато съм тук, разбирам, че има една доста фина нишка сред мен и България, от която би трябвало да се възползвам.
Познавате ли мястото в София, където са живели баба Ви и дядо Ви?
Имам фотография на магазина, който те са държали на ул. „ Алабин “. Продавали са фешън облекла от Париж и Виена. Не знам обаче къде тъкмо са живели, тъй като къщата към този момент не съществува.
Снимката е от персоналния списък на Дрор Мишани
Щастлив ли е персоналният живот на един престъпен публицист?
(Замисля се). Това е доста добър въпрос. Както знаете, аз пиша единствено романи, в чиято основа постоянно е някаква доста мъчителна покруса. Докато сътворявам текста, аз се любувам на процеса на писане. Но в това време съм доста близо до болката. Получава се една странна композиция от болежка и наслаждение, което евентуално звучи садистично и мазохистично, само че аз обичам да съм в този мой свят.
В четвъртия ми разказ има една сцена, в която питат детектива за какво обича специалността си. Той замълчава, само че приятелката му отговоря с думите: „ Защото му харесва да е покрай страданието “. Мисля, че при мен е нещо сходно.
Преподавате в университет – история на престъпната литература и доктрина на Ролан Барт? Не сте ли доста млад с цел да учите студенти? Какво Ви носи тази работа? Преди време казахте, че не ви носи чак такова удовлетворение…
Не съм толкоз млад, а и почтено казано, усещам се доста по-стар, в сравнение с съм в реалност. Освен това, преподавам от много време. В Израел има опция да се преподава във ВУЗ, без да си професор. Харесвам преподаването, тъй като това зарежда моя апетит за тематики и ме обогатява като публицист. В същото време, лишава доста време за подготовка и е стресиращо. Не обичам да пиша научи трудове…
Затова ли спряхте да пишете и докторската си дисертация по детективска литература?
Да. Спрях, не тъй като не е значимо и забавно, а тъй като е доста уморително да доказваш всяко едно изречение, което си написал. Отделно от това, всяко изречение, което казваш, би трябвало да е истина.
Не харесвате истината?...
Реших, че не желая да споделям истината непрекъснато. Искам да играя, да поизлъгвам понякога, а и да имам повече читатели.
Снимка: Даниел Димитров
Как си обяснявате това, че израелска литература няма кой знае какви обичаи в престъпната литературата?
Това е доста обширна тематика, по тази причина ще се опитам да бъда къс. Преди да дойда в България, аз се срещнах с част от вашата литература и мога да, че новата израелска литература наподобява на актуалната българска литература. Тя е доста националистична, занимава се най-вече с огромни национални въпроси. Жанрове като криминалета, фентъзи и научна фантастика постоянно са считани като нещо отвън този „ народен “ план. Това евентуално е първата причина за неуспеха на дребното опити да се написа или превежда престъпна литература на иврит.
Има и други причина – на израелците им е мъчно да четат за принуждение. И в случай че четат трилъри, те са по-скоро шпионски романи, където битката с насилието е ориентирана към нещо, което идва извън – без значение дали битката е с Иран или с нацисти.
Полицейските романи се занимават с насилието вътре в страната и измежду обществото, то касае мен и теб, и е измежду нас. А израелската просвета мъчно би приела това.
Има ли престъпни случаи от действителността, които ви шокират с изобретателността си?
Не. Засега това ми се случва единствено, когато прочета нещо в книгите.
Венсан Касел ли е най-хубавият Авраам?
Не. Той е доста друг и, в случай че би трябвало да кажем истината, той изобщо не е Авраам. Той е Франсоа Висконти, който е напълно друг детектив от Авраам. Венсан Касел е прелестен артист, който аз доста одобрявам.
Посочите пет имена от израелската литература, които я показват най-добре. Ще разберете за какво Ви апелирам за това със идващия въпрос.
Има толкоз доста, на в случай че би трябвало посоча пет, това са Йозеф Хайм Бренер, Шмуел Йосеф Агнон – който завоюва Нобелова премия, Ронит Маталон – прелестна писателка и доста близка моя другарка, която ни напусна преди няколко месеца, Орли Кастел-Блум – огромна писателка, и А.Б. Йехошуа.
Опитах се да направя къса информация на израелските писатели, гостували у нас през последните години. Амос Оз беше в България през 2009, Сами Михаел – 2010, Елис Шуман – 2016, Давид Гросман бе посетител на „ Синелибри “ през предходната година, Етгар Керет е бил няколко пъти у нас, а Меир Шалев и Михаел Бар-Зоар – по-рано тази година. Поддържате ли контакт с някого от тях? Въобще, сплотена ли е общността на писателите в Израел?
Всеки от тези създатели е доста забавен. Не загатнах никой от тях, тъй като трябваше да посоча единствено пет имена.
Израел е дребна страна с два огромни града – Тел Авив и Йерусалим. Всички упоменати писатели живеят в Тел Авив. Ние сме дребна общественост и аз познавам множеството от сътрудниците си доста добре и от персонални усещания.
Преди време, когато работех в издателство, имах щастието да коригирам една от книгите на Амоз Оз – „ Между другари “. (бел. а. – алманах с къси разкази, публикуван и на български).
Снимка: Даниел Димитров
Какво четете Вие сега?
Преди да дойда в София, бях в Париж за няколко събития. А когато съм там, постоянно си закупувам доста книги. През лятото открих един нов за мен създател – Итало Калвино. Влюбих се в първите две книги на този италиански публицист и в този момент чета трета, която е автобиографична. Чета също „ Подготовката на романа “ от Ролан Барт, което е запис на негов курс в Колеж дьо Франс. (бел. а. – книгата е публикуван и на български).
Чета също и къси детективски разкази. Докато съм в София, пропущам първата седмица в университета. Но още на втората седмица стартирам следващия курс по история на престъпната литература и нуждая се от нови истории.
Кой е най-хубавият метод за разформироване на един публицист?
Сигурно ще Ви се стори доста скучно, само че преди две години се възпламених по тичането. Преди това в никакъв случай не бях го правил, даже го мразех единствено като си го помисля. Сега съм привързан и тичам където и да съм – най-често заран, само че се случва и вечер след дълъг работен ден. И мога да кажа, че това е един доста прекрасен метод да откриеш град, който не познаваш. Например, тук в София, излизам от хотела и просто стартирам да тичам до момента в който навъртя 10 километра.
А какво значи привързан?
Полудявам, в случай че не го върша повече от два дни.
Снимка: Даниел Димитров
Израелският публицист Дрор Мишани е в София като част от журито на кино-литературния фестивал „ Синелибри ", който продължава до 24 октомври в София и още шест града – Пловдив, Варна, Велико Търново, Стара Загора, Каварна, Благоевград, Търговище и Габрово.
Дрор Мишани е може би единственият публицист, който приказва за темп на писането и единственият, който си основава специфичен саундтрак, до момента в който твори. И музиката постоянно е друга. Различна като всяка обособена книга – от една страна, и друга от екранизацията – въпреки това. Той не се тормози да показа, че не харесва филмираната версия на „ Липсващото досие “, защото тя няма нищо общо с книгата, а е по нея. Без обаче да подценява достолепията на кино лентата, която би трябвало да има собствен обособен живот, надалеч от книгата.
Снимка: Даниел Димитров
Разговорът с Дрор Мишани стартира с нещата от живота и фамилията, и минава през всички тези стъпки, които жадният четец извървява, до момента в който е потънал в света на обичания си създател.
Харесвате ли песента Toy, с която Израел завоюва „ Евровизия “?
Не доста. Но имам две деца – на 8 и 10 години, които я обожават, пускаха я по 100 пъти дневно, и това леко ме изнервяше.
Възможно ли е музиката за подтиква вдъхновението Ви за писане?
Да. Аз пиша всеки ден и постоянно стартирам с музика. Тя е като гориво за първите 10-15 минути при започване на този развой. И даже за всяка от моите книги, а аз имам четири до момента, съм си правил друг саундтрак.
Музиката и писането са крепко свързани в моята процедура. Най-важното нещо за писането е ритъмът, най-важното нещо в текста също е ритъмът. Това е музиката. Когато върша един текст, се пробвам да намеря неговия темп благодарение на музиката.
Интересно е, че говорите не просто за темп на текста, само че за темп на писането. Бихте ли споделил част от тази музика с читателите?
Например, за книгата, която излезе и в България, слушах най-вече скандинавска исландска неокласическа музика от не доста известния композитор Олафур Амалдс, както и един челист – Хилдур Гуднадотир. За романа, който преди малко издадох, компания ми правеше музиката от „ Интерстелар “, написана от Ханс Цимер.
Имате българска жила по линия на майка Ви, която обаче едвам 2-годишна се мести дружно с нейните родители в Израел. Има ли съответна причина за това тръгване?
Въпросът е доста забавен, само че аз не знам неговия отговор. Баба и дядо починаха от дълго време, а до момента в който бяха живи в никакъв случай никой не ги попита за това. В България те оцеляват по време на войната, а през 1948 година, когато е основана страната Израел, вземат решение, че би трябвало да се реалокират там.
Аз не познавам дядо си, тъй като той е умрял преди да се родя, само че мога да Ви уверя, че баба ми, която доста обичам, си остана българка до края на живота си. Отиде си, когато бях 20-годишен, и до последно говореше на български и напълно малко на иврит. Тя си отиде, само че към момента е с нас по един необикновен метод.
Вие усещате ли се българин по някакъв метод?
Българският е роден език на моята майка и на него тя говореше със своята майка. Имам доста мощни и незабравими мемоари за българския език. Той е част от музиката на моето детство. Когато баба ми умря, мама спря да приказва български, тъй като нямаше с кого.
Сега, когато идвах към България, в самолета внезапно някой заприказва на български. Първото, което си помислих бе: Познавам тази музика! Затова мога да кажа, че във всекидневието си не се усещам доста българин, само че когато съм тук, разбирам, че има една доста фина нишка сред мен и България, от която би трябвало да се възползвам.
Познавате ли мястото в София, където са живели баба Ви и дядо Ви?
Имам фотография на магазина, който те са държали на ул. „ Алабин “. Продавали са фешън облекла от Париж и Виена. Не знам обаче къде тъкмо са живели, тъй като къщата към този момент не съществува.
Снимката е от персоналния списък на Дрор Мишани
Щастлив ли е персоналният живот на един престъпен публицист?
(Замисля се). Това е доста добър въпрос. Както знаете, аз пиша единствено романи, в чиято основа постоянно е някаква доста мъчителна покруса. Докато сътворявам текста, аз се любувам на процеса на писане. Но в това време съм доста близо до болката. Получава се една странна композиция от болежка и наслаждение, което евентуално звучи садистично и мазохистично, само че аз обичам да съм в този мой свят.
В четвъртия ми разказ има една сцена, в която питат детектива за какво обича специалността си. Той замълчава, само че приятелката му отговоря с думите: „ Защото му харесва да е покрай страданието “. Мисля, че при мен е нещо сходно.
Преподавате в университет – история на престъпната литература и доктрина на Ролан Барт? Не сте ли доста млад с цел да учите студенти? Какво Ви носи тази работа? Преди време казахте, че не ви носи чак такова удовлетворение…
Не съм толкоз млад, а и почтено казано, усещам се доста по-стар, в сравнение с съм в реалност. Освен това, преподавам от много време. В Израел има опция да се преподава във ВУЗ, без да си професор. Харесвам преподаването, тъй като това зарежда моя апетит за тематики и ме обогатява като публицист. В същото време, лишава доста време за подготовка и е стресиращо. Не обичам да пиша научи трудове…
Затова ли спряхте да пишете и докторската си дисертация по детективска литература?
Да. Спрях, не тъй като не е значимо и забавно, а тъй като е доста уморително да доказваш всяко едно изречение, което си написал. Отделно от това, всяко изречение, което казваш, би трябвало да е истина.
Не харесвате истината?...
Реших, че не желая да споделям истината непрекъснато. Искам да играя, да поизлъгвам понякога, а и да имам повече читатели.
Снимка: Даниел Димитров
Как си обяснявате това, че израелска литература няма кой знае какви обичаи в престъпната литературата?
Това е доста обширна тематика, по тази причина ще се опитам да бъда къс. Преди да дойда в България, аз се срещнах с част от вашата литература и мога да, че новата израелска литература наподобява на актуалната българска литература. Тя е доста националистична, занимава се най-вече с огромни национални въпроси. Жанрове като криминалета, фентъзи и научна фантастика постоянно са считани като нещо отвън този „ народен “ план. Това евентуално е първата причина за неуспеха на дребното опити да се написа или превежда престъпна литература на иврит.
Има и други причина – на израелците им е мъчно да четат за принуждение. И в случай че четат трилъри, те са по-скоро шпионски романи, където битката с насилието е ориентирана към нещо, което идва извън – без значение дали битката е с Иран или с нацисти.
Полицейските романи се занимават с насилието вътре в страната и измежду обществото, то касае мен и теб, и е измежду нас. А израелската просвета мъчно би приела това.
Има ли престъпни случаи от действителността, които ви шокират с изобретателността си?
Не. Засега това ми се случва единствено, когато прочета нещо в книгите.
Венсан Касел ли е най-хубавият Авраам?
Не. Той е доста друг и, в случай че би трябвало да кажем истината, той изобщо не е Авраам. Той е Франсоа Висконти, който е напълно друг детектив от Авраам. Венсан Касел е прелестен артист, който аз доста одобрявам.
Посочите пет имена от израелската литература, които я показват най-добре. Ще разберете за какво Ви апелирам за това със идващия въпрос.
Има толкоз доста, на в случай че би трябвало посоча пет, това са Йозеф Хайм Бренер, Шмуел Йосеф Агнон – който завоюва Нобелова премия, Ронит Маталон – прелестна писателка и доста близка моя другарка, която ни напусна преди няколко месеца, Орли Кастел-Блум – огромна писателка, и А.Б. Йехошуа.
Опитах се да направя къса информация на израелските писатели, гостували у нас през последните години. Амос Оз беше в България през 2009, Сами Михаел – 2010, Елис Шуман – 2016, Давид Гросман бе посетител на „ Синелибри “ през предходната година, Етгар Керет е бил няколко пъти у нас, а Меир Шалев и Михаел Бар-Зоар – по-рано тази година. Поддържате ли контакт с някого от тях? Въобще, сплотена ли е общността на писателите в Израел?
Всеки от тези създатели е доста забавен. Не загатнах никой от тях, тъй като трябваше да посоча единствено пет имена.
Израел е дребна страна с два огромни града – Тел Авив и Йерусалим. Всички упоменати писатели живеят в Тел Авив. Ние сме дребна общественост и аз познавам множеството от сътрудниците си доста добре и от персонални усещания.
Преди време, когато работех в издателство, имах щастието да коригирам една от книгите на Амоз Оз – „ Между другари “. (бел. а. – алманах с къси разкази, публикуван и на български).
Снимка: Даниел Димитров
Какво четете Вие сега?
Преди да дойда в София, бях в Париж за няколко събития. А когато съм там, постоянно си закупувам доста книги. През лятото открих един нов за мен създател – Итало Калвино. Влюбих се в първите две книги на този италиански публицист и в този момент чета трета, която е автобиографична. Чета също „ Подготовката на романа “ от Ролан Барт, което е запис на негов курс в Колеж дьо Франс. (бел. а. – книгата е публикуван и на български).
Чета също и къси детективски разкази. Докато съм в София, пропущам първата седмица в университета. Но още на втората седмица стартирам следващия курс по история на престъпната литература и нуждая се от нови истории.
Кой е най-хубавият метод за разформироване на един публицист?
Сигурно ще Ви се стори доста скучно, само че преди две години се възпламених по тичането. Преди това в никакъв случай не бях го правил, даже го мразех единствено като си го помисля. Сега съм привързан и тичам където и да съм – най-често заран, само че се случва и вечер след дълъг работен ден. И мога да кажа, че това е един доста прекрасен метод да откриеш град, който не познаваш. Например, тук в София, излизам от хотела и просто стартирам да тичам до момента в който навъртя 10 километра.
А какво значи привързан?
Полудявам, в случай че не го върша повече от два дни.
Снимка: Даниел Димитров
Израелският публицист Дрор Мишани е в София като част от журито на кино-литературния фестивал „ Синелибри ", който продължава до 24 октомври в София и още шест града – Пловдив, Варна, Велико Търново, Стара Загора, Каварна, Благоевград, Търговище и Габрово.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ