Името му е станало нарицателно за всичко грозно и уродливо,

Името му е станало нарицателно за всичко грозно и уродливо, което може да роди човешкият мозък. Какво може да се каже за него, което към този момент не е било казано и написано? За него, за Адолф Хитлер – или неприятно, или нищо ново. Жената в живота на Фюрера обаче постоянно е била настрана от центъра на вниманието и се знае малко за нея, може би тъй като е трябвало да живее в чудовищната сянка на мъжа, който е обичала.

Тя е Ева Браун – красивото, образовано и непретенциозно девойче от буржоазно католическо семейство, което, срещу всички космополитен правила на привличането и здравия разсъдък, се остава да бъде запленена от един прочувствено неузрял и с нелепа осанка художник-вегетарианец с мисленето на задръстен пуритан, който, даже облечен в униформа, си оставал все по този начин неугледен.

Никой не може да отхвърли обстоятелството,  че властта е най-големият афродизиак. Може да е единствено мит, а може и да не е, само че дамите били толкоз привлечени от харизмата на Хитлер, че  получавали оргазъм, единствено до момента в който слушали речите му по радиото. Обаче не това  е била повода Ева да се влюби във лидера на немската нация. Всъщност когато за първи път се срещат, гласът му не й подействал по метода, по който се твърди, че работил на другите му последователки. Може би тъй като по това време политиката я отегчава, а Хитлер към момента не е толкоз известен…

Октомври 1929.

17-годишната Ева Браун от Мюнхен таман е напуснала католическото учебно заведение. Тя е очарователно момиче с вълнисти кестеняви коси и румени бузи, което обича танците, гимнастиката, холивудските филми и сантименталните романи. Освен това има всички външни и морални качества и ползи, които дават отговор на идеала за съвършената нацистка. Затова и елементарно си намира работа в студиото на Хайнрих Хофман – формалния фотограф на Нацистката партия.

Един ден, до момента в който Ева се е покачила на една стълба, с цел да подрежда инвентара,  вратата на студиото се отваря и вътре пристъпва бъдещият фюрер. В този миг и двамата разполагат с отлична позиция, с цел да се преценяват взаимно: той вижда стройните й крайници, а тя поглежда отвисоко лицето му и под този ъгъл то не й се коства по никакъв начин грозно. Хофман показва новодошлия като “хер Вулф ” (Wulf – вълк) – име, което Ева ще продължи да употребява като интимно послание към Хитлер през всичките 15 години, до момента в който са дружно.

“Заварката ” сред Ева и Адолф се получава не токова поради моменталното полово привличане, нито пък поради влюбване от пръв взор. Взаимният им интерес се основава най-много на директното облекчаване капризите на егото и на двамата. Хитлер, който по това време има връзка с племенницата си Гели Раубал, постоянно е харесвал доста млади дами, оправдавайки усета си с убеждението, че “всеки високоинтелигентен мъж  би трябвало да си избере примитивна и глупава жена. ” А коя жена е по-лесна за “оформяне ” по твой усет, в случай че не тази в доста млада възраст! Ева, от своя страна, е поласкана от интереса на един нацистки функционер и, както й се коства, типичен алфа-мъжки образец.

Ще минат две години обаче, преди Хитлер да стартира да приема Ева съществено. Според един от най-авторитетните негови биографи, Иън Кершоу, племенницата Гели в действителност е дамата, към която Хитлер изпитва най-дълбоки усеща и от която е прочувствено подвластен. Ева е просто заместител на Гели, когато нея към този момент я няма.

Адолф Хитлер, индивидът, виновен за насилствената гибел на повече от 70 милиона души, множеството от които евреи, роми и хомосексуалити, през първата половина от живота си има полови връзки извънредно с мъже. Имената на някои от сътрудниците му се знаят сигурно, въпреки че в автобиографията си “Моята битка ”  Фюрера е повече от спестовен на думи по отношение на познанствата и събитията от този стадий от живота му. Някак доста ненадейно създателят прескача от детството напряко в годините на Първата международна война, като само си разрешава да загатне, че с бойците от неговия полк са си образували една “славна мъжка дружинка. ”

Най-дългата му хомосексуална връзка, въпреки и отворена, продължава шест години и е с военния диспечер Ернст Шмит. Американското разузнаване открива, че Хитлер не е нараснал в чин по време на Първата международно война точно поради половите си пристрастености, както и че през 1919 година е бил задържан по обвинявания в содомитство и кражба. Когато става партиен водач през 1921 година, Хитлер се обкръжава извънредно с хомосексуален личен състав. В служебната характерност на двама от телохранителите му, Улрих Граф и Кристиан Вебер, влиза и отговорностите да задоволяват половите потребности на шефа, когато той изиска това от тях.

Едва 37-годишен, Адолф прави първите си съществени опити да “смени резбата, ” само че не за друго, а най-много тъй като му е писнало да се разправя с всякакви отрепки, които го изнудват за пари, с цел да си мълчат. Шест от общо осемте дами, с които в следствие има връзка, се самоубиват. Сред тях е и огромната му обич Гели.

Когато взема властта в ръцете си и славата му се понася по света, Хитлер целеустремено си построява имиджа нa асексуален, на човек и политически водач, който се е посветил само и единствено на една велика идея. В живота му няма място за дами и целибатът е най-логичният избор.  Затова и неслучайно се пробва да резервира връзката си с Ева Браун в загадка от външния свят и единствено шепа хора от най-близкото му обграждане знаят за съществуването й.

Всеки път, когато някой от висшите  офицери от Секретен сътрудник или някоя друга значима персона идва в дома му, той подрежда на Ева да не напуща стаята си при никакви условия. Тя в никакъв случай не възразява, не се оплаква. Толкова го обича и му е толкоз предана, че даже не дава тип, че е обезпокоена от обстоятелството, че двамата съвсем в никакъв случай не са интимни. А в редките случаи, когато това се случва, Адолф я кара да носи неловко кожено долни дрехи и да се изхожда върху него – култ, който Фюрера е придобил от времето, когато е бил с Гели.

С времето половата фрустрация на Ева се ускорява дотолкоз, че тя се принуждава да моли персоналния лекар на Хитлер, Теодор Морел, да му прави инжекции с хормони с вярата, че това ще повлияе позитивно на либидото му. През последните месеци от живота си Ева споделя на приятелки, че надълбоко съжалява, задето не го е напуснала още преди 10 години. Това, което Ева не знае, или се преструва, че не знае, е, че по време на връзката им, Фюрера й изневерява неведнъж – както с дами, по този начин и с мъже.

Обитаваща в безмълвие своя персонален пъкъл, в който тя е никой и нищо, Ева се пробва да запълни вакуума в душата си с извършване на покупки. Неконтролируемото й предпочитание да придобива от ден на ден и повече предмети, както и пристрастеността й към обувките я приближават в това отношение до дамите на доста други фамозни дикататори. Сменянето на тоалети по седем пъти дневно, до момента в който чака нейният обичан Фюрер да й позвъни и да я повика, е единственото занятие, което й носи някакво наслаждение. В дневника си от 1935 година тя написа: “Защо би трябвало да си предизвиквам всичко това? Иска ми се в никакъв случай да не го бях срещала. Крайно съм нещастна. Сега ще изляза и ще си купя още от ония сънотворни прахчета, които ми оказват помощ да дремя и да не усещам. ”

Ева прекарва в “унесено ”, полубудно положение по-голяма част от времето си. Тя е непрекъснато сама, не се вижда съвсем с никого и е толкоз отегчена и обезверена, че постоянно избухва в ридания. За нея братовчедка й Гертруде Вайскер споделя: “Тя е най-нещастната жена, която познавам. ” Постоянно депресирана и подценявана, Ева пробва на два пъти да постави завършек на живота си преди третия сполучлив опит, към който самият Хитлер я подтиква.

Как човек се помирява с подобен живот и подобен мъж? Отговорът е елементарен: НИКОЙ не напуща Фюрера. Освен в случай че не е по наина, по който го вършат някогашната държанка Геле – с краката напред.

Ърнест Хемингуей е споделил: “Има две неща, по които можеш да съдиш за характера на мъжа – по дамата, за която се дами, и по метода, по който умира. ”

Хитлер се дами за Ева Браун на 28 април 1945 година

36 часа по-късно младоженците гълтам капсули с цианид.

Биографите на Хитлер, както и ние, елементарните странични коментатори на тези, към този момент отминали исторически събития, сме в положение да преценим характера на Хитлер, а и на Браун в не по-малка степен, по доста други параграфи с изключение на по нетрадиционния им избор на сътрудник и визията им за меден месец. Без значение предвидимия съдбовен процес на събитията през оня ден на 1945-а, Ева отива на коафьор, облича обичаната на брачна половинка й черна рокля и избира подобаващите аксесоари към нея – чифт италиански обувки и часовник с диаманти. Светът би трябвало да я запомни като една подобаваща фрау Хитлер. Макар и да е била такава единствено за една нощ.

За доста хора, които са осведомени с историята на в миналото почтеното и изпънено с огромни очаквания за бъдещето момиче от Мюнхен, Ева Браун въплъщава идеала за жена, която взема решение да остане до обичания мъж до самия край. Защото даже ужасната гибел в бункера с него е за предпочитане пред какъвто и да е живот без него.