Името Мина се свързва с месечина, Луна“. В народната традиция

Името Мина се свързва с „ месечина, Луна “. В националната традиция светецът е прочут като вълшебник и покровител на сираци, бездомни и национални лечители. Смята се, че покровителства бойците и хората, отправили се на път. Жените се молят пред иконата му за здраве на децата, за мир и благоденствие в дома.

 

В националните вярвания денят на Свети Мина се счита за изключително мощен за молитва и амнистия. Хората посещават манастири и църкви, отдадени на светеца. Там се носят блага — свещи, самун, вино или вода, която се оставя пред иконата на светеца за здраве и благоденствие. Неразделна част от обичая е и молитвата за отбрана на дома и пътуващите, както и за сполучлива година в фамилията. Жените постоянно оставят бележки с имена на близки хора пред иконата, вярвайки, че светецът „ пази “ и „ закриля “ посочените в тях. На този ден не се прави тежка физическа работа, тъй като се има вяра, че това може да „ разсърди “ светеца и да донесе крах в дома през зимата.

 

Свети Мина живял през III век и служил като боец в Египет, в Котуанската област. По времето на императорите Диоклетиан и Максимиан (284–305 г.), които издават декрет за гонене на християните, той отказал да принася идолски жертви. За вярата си бил подложен на мъчения и посечен с меч през 296 година.

 

Паметта на Свети Мина се свързва и с почитта към Света Марина, като в националните показа двамата светци са настойници на здравето и дома.