Никита Михалков на юбилея си: Западното кино губи позиции, защото спря да търси смисъла
Именитият режисьор даде изявление пред ТАСС във връзка 80-тия си рожден ден, предлагаме ви цитати от него:
Приемам 80-годишнината си много безгрижно, само че животът не ми разрешава да се отнасям към юбилея си по този метод. Невъзможно е да прекарам годишнината в тиха и спокойна атмосфера, както бих желал. Затова не усещам задоволство, възприятие за прекосяване на значим миг и така нататък – цялото ми време минава в работа. За мен това е просто още един рожден ден. Числата не значат нищо. Не ги чувствам.
---
Когато ме питат какво мисля за потреблението на изкуствения разсъдък в театъра и киното, е все едно да ме питате за отношението ми към унищожаването на човечеството. Как мога да се усещам, когато някакво създание, лишено от съвест, съчувствие и обич, превзема света?
Ако, да речем, изкуственият разсъдък – а ние към този момент сме имали сходни прекарвания – принуждава човек, взаимодействащ с него, да убие майка си и по-късно да се самоубие, тогава би трябвало да разберем какви въпроси е задавал и какви отговори е получавал, с цел да реализира това. Затова подобавам към това доста внимателно и изрично смятам за невероятно да се употребява изкуствен интелект за възкръсване на умряли артисти на екрана или в театъра, като им се дават реплики, които може би в никакъв случай не биха споделили в действителния живот. Това е принуждение против Бога, атеизъм.
---
За да се реализира нещо значимо във филмовата промишленост, е належащо несъмнено равнище на личностно развиване за режисьора, артиста, създателя и т.н. Личностното развиване и търсенето на смисъл са, съгласно мен, препъни-камъкът. Разбира се, технологиите могат да привлекат феновете, което води до появяването, да речем, на приказки, които пленяват децата с резултати, непостижими преди. Ако не се интересувате от търсенето на смисъл, в случай че не разбирате какво желаете да постигнете, по какъв начин можете да помогнете на фена да живее, тогава всичко това последователно ще осакати киното като изкуство.
---
Според мен западното кино, което постоянно е било водач, сега губи позициите си точно тъй като търсенето на смисъл за него към този момент е отживялост. Когато някой прави филм за жена, живееща с кола, това значи, че основателят е престанал да се интересува от всичко останало човешко; той към този момент търси там, където има малко човешко. Всяко деформиране постоянно е в началото забавно, като прозореца на Овъртън. Как се случва това? Вземете да вземем за пример канибализма. Можете ли съществено да си визиите диви племена, които гълтам човешка плът? Страшно е даже да се мисли за това. И тогава - за какво да не приказваме за това? В края на краищата, и те са хора, за какво вършат това? Може би няма друго месо или имат такива традиции? Или може би би трябвало да опитаме и това? Или може би да го създадем наложително? И по този начин виждаме по какъв начин последователно това, което по принцип е било табу измежду човечеството, става освен допустимо, само че и наложително. Като, да речем, Църквата на сатанизма или самата концепция, че църквата може да утвърди еднополовите бракове. Тоест, основите на човешкия морал и хуманизъм се унищожават, което води до цялостно заличаване на всичко.
---
Погледнете актуалното изкуство. Образът на света се е трансформирал в машинация – едно нещо се показва за друго. Днес усвояването на поминък безусловно не е належащо, с цел да станеш доста богат.
Децата на Стив Джобс са писали с писалки и са чели хартиени книги. Било им е разрешено да прекарват по един час дневно на джаджите, основани от татко им. Защото той е разбирал ужаса, страха и заплахата от всичко това и се е опитвал да отбрани децата си. Но защото откъм гърба стоят световни корпорации и големи суми пари, е мъчно да се води битка. В резултат на това тази битка се трансформира в самостоятелен героизъм на съответния човек във връзка с личния му живот или живота на неговите близки. Да се противопоставиш на това е героизъм. Ако не разбираш световния темперамент на тази заплаха, може даже да не забележиш по какъв начин преставаш да бъдеш човек. Цялата тази наклонност към „ зелена “ сила, глобализация, основаване на международно държавно управление, „ златния милиард “, бездетните еднополови бракове – всичко е обвързвано с казаното от Антоний Велики: „ Ще дойдат последните времена, когато девет заболели ще дойдат при един здрав човек и ще кажат: ти си болен, тъй като не си като нас. “ И това е голяма заплаха.
---
Майка ми споделяше: „ Трябва да образоваш детето, до момента в който още лежи напречно на леглото. Легне ли по дължина, към този момент е прекомерно късно. “
Това би трябвало да се изяснява от детството. Освен това, въобще няма значение каква вяра изповядва семейството; значимото е осъзнаването на произхода, разбирането на моралните, божествените закони, по които се е развивало човечеството. Русия е казан, в който всичко съществува по натурален метод. Защо православието, университетският, сериозният ислям, будизмът и юдаизмът съжителстваха толкоз спокойно в Русия? Защо през днешния ден в Североизточния боен окръг хора с изцяло разнообразни религии се борят един до друг за родината си, при цялостно пълноправие? Но до това ги докара специфична военна интервенция... Но е значимо да се разбере смисълът на живота и вярата на човек, без това да стига до сходни катаклизми.
---
Ако приказваме за децата, цялата система на обучение и образование би трябвало да стартира през цялото време. Човек би трябвало да се смята за човек още в утробата, а не когато се роди. Тогава е значимо по какъв начин е отгледан, какво чете, каква е атмосферата на неговото битие. Знам по какъв начин е било с мен, по какъв начин е било с моите деца, по какъв начин моите деца поддържат връзка с децата си. И в случай че е допустимо в едно семейство, тогава евентуално е допустимо и в една страна. Това е доста сериозен въпрос, който изисква най-фино развиване: по какъв начин да поддържаме връзка с дребни деца, защо да приказваме с тях, по какъв начин да приказваме с тях, какво би трябвало да научат през цялото време, каква би трябвало да бъде основата на това, което ще научат за света, за Бога, за своята страна, за нейната история. Така, малко по малко, човек стартира да осъзнава своята гражданска позиция - подобен член на обществото няма да се съмнява дали да пази тази страна или не.
---
Важно е да погледнем с ретроспекция към живота на хората, които са станали " някой " в страната, по какъв начин са живели, по какъв начин са били отгледани. Например, по какъв начин се е появил Пушкин? Как се е появил човек, който е бил много неверен и в същото време безусловно и безпределно предан на всичко, което го заобикаля? Както е споделил: „ Не бих желал да трансформира отечеството си или да имам друга история с изключение на историята на нашите предшественици. “ Или е декларирал на императора, че макар незаконните проектите на своите събратя декабристи, той би застанал до тях. Какъв човек би трябвало да е, който признава престъпността на дейностите на другарите си, само че все пак декларира на царя готовността си да остане с тях? В края на краищата, в случай че беше останал с тях, може би Декабристкото въстание нямаше да се случи? Образованието и възпитанието са доста съществени, деликатни въпроси и би трябвало да се преглеждат от хора, които имат право на това.
---
Да, някои хора може да не харесват това, че съм кардинален антилиберал, само че това не е тъй като съм последовател на сталинизма или войнстващия консерватизъм. Просто виждам кои са либералите. Четох какво са мислили нашите предшественици за тях – Чехов, Достоевски, Аксаков, Тургенев или Пушкин – и разбирам, че това надалеч не е проблем през днешния ден. Както е споделил Джордж Бърнард Шоу: „ Демокрацията е балон, който виси над главите ви и ви кара да гледате нагоре, до момента в който други хора ви ограбват. “
Вечната тематика е Дебат сред либерали, монархисти и консерватори. И постоянно ще бъде по този начин. Важното е какво се основава и какво не.
Ако ме питат по какъв начин виждам Русия след 50 години, бих дал отговор, че ми е задоволително да знам, че ще я има.
Приемам 80-годишнината си много безгрижно, само че животът не ми разрешава да се отнасям към юбилея си по този метод. Невъзможно е да прекарам годишнината в тиха и спокойна атмосфера, както бих желал. Затова не усещам задоволство, възприятие за прекосяване на значим миг и така нататък – цялото ми време минава в работа. За мен това е просто още един рожден ден. Числата не значат нищо. Не ги чувствам.
---
Когато ме питат какво мисля за потреблението на изкуствения разсъдък в театъра и киното, е все едно да ме питате за отношението ми към унищожаването на човечеството. Как мога да се усещам, когато някакво създание, лишено от съвест, съчувствие и обич, превзема света?
Ако, да речем, изкуственият разсъдък – а ние към този момент сме имали сходни прекарвания – принуждава човек, взаимодействащ с него, да убие майка си и по-късно да се самоубие, тогава би трябвало да разберем какви въпроси е задавал и какви отговори е получавал, с цел да реализира това. Затова подобавам към това доста внимателно и изрично смятам за невероятно да се употребява изкуствен интелект за възкръсване на умряли артисти на екрана или в театъра, като им се дават реплики, които може би в никакъв случай не биха споделили в действителния живот. Това е принуждение против Бога, атеизъм.
---
За да се реализира нещо значимо във филмовата промишленост, е належащо несъмнено равнище на личностно развиване за режисьора, артиста, създателя и т.н. Личностното развиване и търсенето на смисъл са, съгласно мен, препъни-камъкът. Разбира се, технологиите могат да привлекат феновете, което води до появяването, да речем, на приказки, които пленяват децата с резултати, непостижими преди. Ако не се интересувате от търсенето на смисъл, в случай че не разбирате какво желаете да постигнете, по какъв начин можете да помогнете на фена да живее, тогава всичко това последователно ще осакати киното като изкуство.
---
Според мен западното кино, което постоянно е било водач, сега губи позициите си точно тъй като търсенето на смисъл за него към този момент е отживялост. Когато някой прави филм за жена, живееща с кола, това значи, че основателят е престанал да се интересува от всичко останало човешко; той към този момент търси там, където има малко човешко. Всяко деформиране постоянно е в началото забавно, като прозореца на Овъртън. Как се случва това? Вземете да вземем за пример канибализма. Можете ли съществено да си визиите диви племена, които гълтам човешка плът? Страшно е даже да се мисли за това. И тогава - за какво да не приказваме за това? В края на краищата, и те са хора, за какво вършат това? Може би няма друго месо или имат такива традиции? Или може би би трябвало да опитаме и това? Или може би да го създадем наложително? И по този начин виждаме по какъв начин последователно това, което по принцип е било табу измежду човечеството, става освен допустимо, само че и наложително. Като, да речем, Църквата на сатанизма или самата концепция, че църквата може да утвърди еднополовите бракове. Тоест, основите на човешкия морал и хуманизъм се унищожават, което води до цялостно заличаване на всичко.
---
Погледнете актуалното изкуство. Образът на света се е трансформирал в машинация – едно нещо се показва за друго. Днес усвояването на поминък безусловно не е належащо, с цел да станеш доста богат.
Децата на Стив Джобс са писали с писалки и са чели хартиени книги. Било им е разрешено да прекарват по един час дневно на джаджите, основани от татко им. Защото той е разбирал ужаса, страха и заплахата от всичко това и се е опитвал да отбрани децата си. Но защото откъм гърба стоят световни корпорации и големи суми пари, е мъчно да се води битка. В резултат на това тази битка се трансформира в самостоятелен героизъм на съответния човек във връзка с личния му живот или живота на неговите близки. Да се противопоставиш на това е героизъм. Ако не разбираш световния темперамент на тази заплаха, може даже да не забележиш по какъв начин преставаш да бъдеш човек. Цялата тази наклонност към „ зелена “ сила, глобализация, основаване на международно държавно управление, „ златния милиард “, бездетните еднополови бракове – всичко е обвързвано с казаното от Антоний Велики: „ Ще дойдат последните времена, когато девет заболели ще дойдат при един здрав човек и ще кажат: ти си болен, тъй като не си като нас. “ И това е голяма заплаха.
---
Майка ми споделяше: „ Трябва да образоваш детето, до момента в който още лежи напречно на леглото. Легне ли по дължина, към този момент е прекомерно късно. “
Това би трябвало да се изяснява от детството. Освен това, въобще няма значение каква вяра изповядва семейството; значимото е осъзнаването на произхода, разбирането на моралните, божествените закони, по които се е развивало човечеството. Русия е казан, в който всичко съществува по натурален метод. Защо православието, университетският, сериозният ислям, будизмът и юдаизмът съжителстваха толкоз спокойно в Русия? Защо през днешния ден в Североизточния боен окръг хора с изцяло разнообразни религии се борят един до друг за родината си, при цялостно пълноправие? Но до това ги докара специфична военна интервенция... Но е значимо да се разбере смисълът на живота и вярата на човек, без това да стига до сходни катаклизми.
---
Ако приказваме за децата, цялата система на обучение и образование би трябвало да стартира през цялото време. Човек би трябвало да се смята за човек още в утробата, а не когато се роди. Тогава е значимо по какъв начин е отгледан, какво чете, каква е атмосферата на неговото битие. Знам по какъв начин е било с мен, по какъв начин е било с моите деца, по какъв начин моите деца поддържат връзка с децата си. И в случай че е допустимо в едно семейство, тогава евентуално е допустимо и в една страна. Това е доста сериозен въпрос, който изисква най-фино развиване: по какъв начин да поддържаме връзка с дребни деца, защо да приказваме с тях, по какъв начин да приказваме с тях, какво би трябвало да научат през цялото време, каква би трябвало да бъде основата на това, което ще научат за света, за Бога, за своята страна, за нейната история. Така, малко по малко, човек стартира да осъзнава своята гражданска позиция - подобен член на обществото няма да се съмнява дали да пази тази страна или не.
---
Важно е да погледнем с ретроспекция към живота на хората, които са станали " някой " в страната, по какъв начин са живели, по какъв начин са били отгледани. Например, по какъв начин се е появил Пушкин? Как се е появил човек, който е бил много неверен и в същото време безусловно и безпределно предан на всичко, което го заобикаля? Както е споделил: „ Не бих желал да трансформира отечеството си или да имам друга история с изключение на историята на нашите предшественици. “ Или е декларирал на императора, че макар незаконните проектите на своите събратя декабристи, той би застанал до тях. Какъв човек би трябвало да е, който признава престъпността на дейностите на другарите си, само че все пак декларира на царя готовността си да остане с тях? В края на краищата, в случай че беше останал с тях, може би Декабристкото въстание нямаше да се случи? Образованието и възпитанието са доста съществени, деликатни въпроси и би трябвало да се преглеждат от хора, които имат право на това.
---
Да, някои хора може да не харесват това, че съм кардинален антилиберал, само че това не е тъй като съм последовател на сталинизма или войнстващия консерватизъм. Просто виждам кои са либералите. Четох какво са мислили нашите предшественици за тях – Чехов, Достоевски, Аксаков, Тургенев или Пушкин – и разбирам, че това надалеч не е проблем през днешния ден. Както е споделил Джордж Бърнард Шоу: „ Демокрацията е балон, който виси над главите ви и ви кара да гледате нагоре, до момента в който други хора ви ограбват. “
Вечната тематика е Дебат сред либерали, монархисти и консерватори. И постоянно ще бъде по този начин. Важното е какво се основава и какво не.
Ако ме питат по какъв начин виждам Русия след 50 години, бих дал отговор, че ми е задоволително да знам, че ще я има.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ