Имената на дванадесетте месеци от годината, които използваме днес в

Имената на дванадесетте месеци от годината , които използваме през днешния ден в България, са от латински генезис. В предишното обаче нашите предшественици употребявали напълно български имена за месеците , които ние сме не запомнили.
 
Ето по какъв начин са ги наричали:
 
Януари бил Голям Сечко (Просинец, Колог, Коложег). " Месецът на горящия пън " - това е смисъла на старобългарски.
 
Февруари наричали Малък Сечко (Сечко, Съчен). Значението на това име било " Месецът на страшния лед ".
 
Името на март било Сухи (Сухих) - сухият месец.
 
Брезов (Брязок) старите българи назовават месец април , което означавало " Многоцветният месец ".
 
Месец май за предците ни бил Тревен (Тръвен, Цветен) - " Тревистият месец ".
 
Юни бил Червеник (Изок) - " Червеният месец ".
 
Юли наричали Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) - " Месецът на жътвата ".
 
/ThinkStock/Getty Images-->

Името на месец август било Зарев (Орач), което значи „ Месецът на оранта ".
 
Руен (Руй) за старите българи бил септември . Значението на това име било " Изобилният (плодородният) месец ".
 
Месец октомври бил Листопад - месецът на падащите листа.
 
Груден по този начин старите българи назовават месец ноември . Значението на старобългарски било " Месецът на грудките ".
 
Последният месец от годината декември бил именуван Студен - безусловно студеният месец.