Книгите могат да ни направят по-чувствителни, каза писателят Захари Карабашлиев в Добрич
Захари Карабашлиев показа книгата си “Ловец на делфини” в Огледална зала “Нели Божкова” в Добрич. По време на срещата с читатели той показа, че най-голямата премия за един създател са хората, които търсят книгите му, четат ги и ги предлагат. „ По някакъв метод книгата живее, продължава в съзнанията и сърцата на всеки един. Няма по-голяма премия от това”, означи Карабашлиев.
Авторът описа за персоналната си връзка с Добруджа, като акцентира, че по бащина линия е „ 100 % добруджанец “ и е израснал измежду добруджанските полета, където е прекарвал всяка почивка с доста любов и топлина към този край.
По време на срещата Карабашлиев описа в резюме за някои герои и тематиката на романа. Той изясни, че информацията за делфините в книгата е резултат от изследвания и модерни теории за океанологията. Писателят описа за метода, по който делфините поддържат връзка посредством комплицирана система от звуци, щракания и подсвирквания, с които предават съвсем триизмерна картина на заобикалящия ги свят. По думите му това прави лъжата сред тях невъзможна.
Карабашлиев означи, че делфините имат мозък, подобен по конструкция и тегло с човешкия, и извънредно развита обществена организация. Те основават общества, построяват съюзи и работят групово, което им разрешава даже да изяждат акули. “Делфините постоянно играят в тим, а акулите са независими играчи”, акцентира писателят.
Публиката изгледа и фрагмент от филм за делфини, открит от Карабашлиев в архивите на Българската национална филмотека преди няколко години.
В диалога си с читателите Карабашлиев засегна и тематиката за историята. Той акцентира, че няма неинтересна ера, както и че книгите могат да създадат хората по-чувствителни. “Книгите не могат да ни оправят страната или да властимащите ни да са по-отговорни или обективни. Единственото, което могат да създадат книгите, е да изострят нашата чувствителност”, уточни Карабашлиев.
Той акцентира, че всичко, което е написал, е основано на действителни обстоятелства и случаи. „ Героите ми са сборен облик на хора, живели този живот – учители по история, география. Няма факт, който да не е исторически и да не се е случвал “, добави писателят.
Събитието бе част от самодейността Литературни пространства – ДобриЧете към план „ Добруджа – културен компас: традиция, актуалност и общественост “.
Авторът описа за персоналната си връзка с Добруджа, като акцентира, че по бащина линия е „ 100 % добруджанец “ и е израснал измежду добруджанските полета, където е прекарвал всяка почивка с доста любов и топлина към този край.
По време на срещата Карабашлиев описа в резюме за някои герои и тематиката на романа. Той изясни, че информацията за делфините в книгата е резултат от изследвания и модерни теории за океанологията. Писателят описа за метода, по който делфините поддържат връзка посредством комплицирана система от звуци, щракания и подсвирквания, с които предават съвсем триизмерна картина на заобикалящия ги свят. По думите му това прави лъжата сред тях невъзможна.
Карабашлиев означи, че делфините имат мозък, подобен по конструкция и тегло с човешкия, и извънредно развита обществена организация. Те основават общества, построяват съюзи и работят групово, което им разрешава даже да изяждат акули. “Делфините постоянно играят в тим, а акулите са независими играчи”, акцентира писателят.
Публиката изгледа и фрагмент от филм за делфини, открит от Карабашлиев в архивите на Българската национална филмотека преди няколко години.
В диалога си с читателите Карабашлиев засегна и тематиката за историята. Той акцентира, че няма неинтересна ера, както и че книгите могат да създадат хората по-чувствителни. “Книгите не могат да ни оправят страната или да властимащите ни да са по-отговорни или обективни. Единственото, което могат да създадат книгите, е да изострят нашата чувствителност”, уточни Карабашлиев.
Той акцентира, че всичко, което е написал, е основано на действителни обстоятелства и случаи. „ Героите ми са сборен облик на хора, живели този живот – учители по история, география. Няма факт, който да не е исторически и да не се е случвал “, добави писателят.
Събитието бе част от самодейността Литературни пространства – ДобриЧете към план „ Добруджа – културен компас: традиция, актуалност и общественост “.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ