Имена като Йосип Броз Тито, Леонид Брежнев и Георги Димитров

Имена като Йосип Броз Тито, Леонид Брежнев и Георги Димитров не престават да попадат в листата с почетни жители на Пловдив. Тези персони, свързани с комунистическия режим, стоят паралелно до безспорни фигури като Христо Г. Данов, Иван Вазов и Стефка Костадинова. Тази обстановка повдига въпроси за критериите и историческата памет на града.

Според Наредбата на Общинския съвет, званието „ Почетен жител на град Пловдив “ се присъжда на „ изтъкнати българи или чужденци със забележителен принос в развиването на града “. Въпреки това, обзор на листата демонстрира, че доста от удостоените не са имали директна връзка с Пловдив или техните заслуги са били чисто конюнктурни, изключително по времето на социализма.

Изследователят на Пловдив Димитър Райчев, създател на книги за почетните жители, изяснява, че доста от тези оценки са били политически стимулирани. Например, Леонид Брежнев е почетен през 1976 година по случай неговата 70-годишнина и „ за укрепването на мира в света “. Николай Подгорни, ръководител на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики, получава званието през 1973 година „ за приноса му за укрепването на българо-съветската дружба “.

„ Хора като Брежнев, Тито и Георги Димитров са оповестени за почетни жители на Пловдив чисто конюнктурно. “

Георги Димитров и Васил Коларов също са измежду почетните жители от 1947 година За разлика от Коларов, който е бил юрист в Пловдив, Димитров няма особена връзка с града. Ахмед Бен Бела, първият президент на демократична република Алжир, и югославският соцлидер Йосип Броз Тито също са получили това звание с сходни причини.

През 90-те години, по време на дейна декомунизация, Пловдив трансформира имената на голям брой улици и институции. Булевард „ Георги Димитров “ става „ Цар Борис Трети Обединител “, а тогавашната гимназия „ Георги Димитров “ е преименувана на „ Свети Климент Охридски “. Въпреки това, въпросът за почетните трофеи на комунистическите дейци остава неразгледан.

„ Въобще не сме се сетили, даже не сме се замислили за почетните жители. Бяха бурни и динамични времена, пропуснали сме. “

Така разяснява някогашният кмет на Пловдив Спас Гърневски, който е бил деен участник в премахването на комунистическите знаци по това време. Той акцентира, че градът е един от дребното, където централният площад не носи съветско име, а е прекръстен на „ Стефан Стамболов “.

В последните дни няма публични оферти или гласувания за унищожаване на почетните трофеи на Тито, Брежнев и Георги Димитров, макар продължаващите публични полемики. Общинският съвет на Пловдив не е оповестил нова процедура за обзор на листата. Темата обаче остава настояща в медиите и обществените мрежи, като някои политици и общественици упорстват за преразглеждане на тези оценки като част от декомунизацията. Други считат, че историческите обстоятелства би трябвало да се запазят като част от градската памет, даже и в случай че някои имена са противоречиви.

Историята на почетните жители на Пловдив стартира още през 1879 година Първият почетен е военачалник Аркадий Столипин, генерал-губернатор на Източна Румелия след Освобождението, който има важен принос за развиването на града. Сред ранните отличени са още Найден Геров, Люсиен Шевалас, княз Александър Богориди, Христо Г. Данов, Иван Вазов и най-големият донор Димитър Кудоглу. Списъкът с почетни жители на Пловдив включва над 140 души, измежду които са както национални герои и културни персони, по този начин и интернационалните политици от социалистическия интервал.

През 2024 година бяха удостоени с купата художникът Матей Матеев, някогашният кмет Тодор Петков и скулпторът Николай Савов, което демонстрира, че традицията по почитане продължава. Сред другите забележителни имена в листата са Юрий Гагарин, алпинистът Иван Вълчев, олимпийският първенец Николай Бухалов, Христо Бонев, Христо Стоичков, Стефка Костадинова, Крикор Азарян, Милчо Левиев, Георги Божилов, Борис Христов, Енчо Пиронков, Соня Йончева, както и някогашният кмет на Стария град Атанас Кръстев – Начо Културата. В листата участват и двама патриарси – Максим Български и Вартоломей, както и президентът Петър Стоянов.

Въпреки дългия лист и новите попълнения, откривателят Димитър Райчев е безапелационен, че „ сигурно към момента има и хора с безспорни заслуги, които не са били почетени “. Предложения за нови почетни жители могат да се внасят от кмета, ръководителя на Общинския съвет, група от най-малко 10 общински съветници, както и от инициативни комитети на жители, включващи най-малко 100 души.