Име две крайни групи хора, с които всеки се е

Име две крайни групи хора, с които всеки се е сблъсквал. Едните постоянно са в точния момент за всевъзможни срещи, без значение дали са по работа, с другари и дори напълно неангажиращи. Вторите пък - назад, постоянно закъсняват. За благополучие множеството хора попадат някъде сред тези две полярности.

Естествено, че за близките проблем е групата на закъсняващите. Това е особена категория хора, които вършат всичко допустимо да бъдат точни, само че все в последния миг преди да излязат, пораждат куп “важни ” неща. Те варират от промяна на облеклата до оправяне на крушката или крана. И все са неотложни.

На процедура има нещо общо в двете крайности .

Хората, които са дотолкоз прецизни, че все попадат на уговореното място 15 минути по-рано, и тези, които “правят всичко допустимо ”, само че все не съумяват да са точни. И в двете групи съществува необикновен принцип на личната запазена марка, блян към забелязване и харесване. Тези, които са постоянно точни, показват уместност и основават у околните и приятелите си чувството, че са постоянни, планиращи и на тях може да се разчита. Закъсняващите основават напрежение и очакване, само че никога не могат да останат незабелязани.  

Именно забелязването и запомнянето са водещи .

И двете групи имат по-силно изразен от  нормалния блян да бъдат харесани.

Интересен случай е поддържането на другарски връзки или непосредственост сред човек, който подранява, и подобен, който закъснява. При първите ангажименти това значи, че вместо в един подраняващият ще бъде на мястото на срещата в 12,45. В 13,10 към този момент нервно ще подскача и звъни по телефона на другия. В 13,20 - още веднъж, като ще чуе дежурното “До 2 минути съм при теб ”. Когато се съберат, ще се получи един от първите обвинително-оправдателни контакти.

Именно тези две позиции отразяват аргументите. Обвинението “Не си прецизен ” с изключение на директното обръщение за часа на ангажимента включва

всичко, което отправящият го счита за значимо  –

сигурност, улегналост, обмисляне, непоклатимост и нареждане на живота. Той чака подреденост и аналитичност, прагматизъм, с цел да се оправя с всичко, което го кара да се усеща нерешителен – мощни страсти, поддаване на мимолетни решения, по-голяма доза импулсивност. А когато се поддаде на тръпката, още веднъж се пробва да я управлява, тъй че да се усеща овладял обстановката и себе си. Внася изясненост, подчинява неопределеността на познати форми.

Групата на закъсняващите също още с първите думи, с които се пази, демонстрира какво е водещо. Такъв човек ще изброи голям брой фактори от средата, които пречат на желанието му да отиде някъде в точния момент. Колата не е запалила, има запушване... все неща, които акцентират, че този човек значително

трансферира решенията и обстановките във външната среда

вместо върху себе си. Има известна доза лековатост и пасивно отношение, носене по течението и живеене повече за мига тук и в този момент вместо непрестанно обмисляне и надзор.

Ако обобщим с две думи, закъсняващите намират аргументите за това, което се случва в живота им, отвън себе си, до момента в който точните поддържат чувството си, че могат да управляват средата. Това са двете позиции – първите не се опасяват от измененията и чакат животът да им ги сервира, до момента в който вторите считат, че би трябвало всичко да реализират сами.

Подобно на всяка прекаленост, тези два модела са сигнал за избрана вътрешна отплата. Как да се освободят?

Основен миг за незакъсняващите е

да се провиснал и да не се стремят

да провеждат безусловно всяка секунда. Най-лесно това може да се реализира с чисто прагматично делене на уговорките в персоналния живот. Тези практични хора елементарно могат да дефинират групата другари и срещите с тях като свързани само със развлечение и липса на нужда от доказване на себе си, с цел да я употребяват и да се провиснал. Да пробват нещо ново – да закъснеят половин час като първа стъпка, тъй че да могат последователно да се освободят от строгите самопоставени рамки и да се насладят на удоволствието от спонтанността.

Следвайки същата логичност, неорганизираните е целесъобразно

да отделят мисловно една част от живота си  –

професионалната, в която да трансформират познатия модел. Под формата на игра, с цел да се отбрани авантюристичният им дух. Един опит със себе си – от на следващия ден всичките ми професионални задължения и служебни срещи ще бъдат по-различни и занимателни, в случай че стигам в точния момент. Промяната е сполучлива, стига само фокусът да е върху удоволствието от изпитване на нещо ново и непознато и самонаблюдаването на личните реакции и чувства.

Маргарита Бакрачева