Винаги бърза да се разсърди този, който не е прав
Имате ли си работа с хора, които обичат да спорят за спорта?
В този случай не става дума за конструктивен разговор, в който двама души се изслушват за да научат нещо ново, да вникнат в непознатата позиция, да обменят опит. Това е интелигентният спор, в който е наслаждение да се взе участие, стига общуващите да имат едни и същи планове.
Възможно е (и по-често се случва) обаче в разногласието участниците просто да желаят да надприказват събеседника си и да „ завоюват “ разногласието. По този път постоянно се случват две неща: първо, разпаленият спорещ не чува какво в действителност споделя съперникът му; второ, наложително съвсем се разсърдва.
По това можете да познаете индивида, с който е по-добре да не влизате в спор, тъй като няма по какъв начин да последва нещо градивно.
В разногласието се ражда истината, са споделили хората, само че в разногласието могат да се скапват и другарства, когато се прекрачат границите.
Помислете кое е непременно – да бъдете прави или да бъдете рационални, премерени и наблюдателни.
Който не е прав, първи се сърди.
