Имате ли навика да отлагате задачи, от които не можете

Имате ли навика да отлагате задания, от които не можете да се отървете?
Хората употребяват всевъзможни изрази, с цел да си разрешат да отсрочат нещо. Твърде постоянно те даже не осъзнават, че се пробват да отсрочат нещо, когато използват тези думи.
Разсейването се промъква в добре познати изречения като метод да се прикрие мързелът, заложен в основата им. Ако осъзнаете, че употребявате някой от тези изрази по табиет, можете да се сетите, че протакате задача. Дори самите формулировки са мързеливи в своята краткост и неизясненост.

„ Ще го оставя тук, единствено за малко “
Казвали ли сте си в миналото: „ Ще го оставя тук, единствено за малко “? Намерението ви е да се върнете по-късно, да преместите предмета и да го приберете. В девет от 10 случая обаче този предмет остава на мястото си „ единствено за малко “ за много дълго време. Преди да се усетите, сте натрупали още няколко неща на същото място и към този момент имате голяма купчина хаос. Изследване на връзката сред прокрастинацията и безпорядъка допуска, че „ общите трендове към отсрочване могат да основат пожизнен модел на реакции към средата, които стават все по-неадаптивни с течение на живота “.

„ Ще се заема с това по-късно “
Казвате си: „ Ще се заема с това по-късно “. Не желаете да го извършите в този момент, тъй като е голяма купчина с неща. Мислите си, че сега нямате време да занесете всичко по местата му. Може би същинският проблем е, че предметите нямат избрани места и не знаете къде да ги сложите. Така мястото „ единствено за малко “ се трансформира в техен краткотраен дом, до момента в който към този момент не прави работа.

„ Някой ден “
Да си казваш, че ще направиш нещо „ по-късно “, е проблем, тъй като „ по-късно “ не е време. „ По-късно “ в никакъв случай не настава, тъкмо както и „ някой ден “. Няма ден, наименуван „ някой ден “, тъй че „ някой ден “ в никакъв случай няма да пристигна. И каквото и да желаете да извършите, то няма да бъде свършено, в случай че не го планирате.

„ Ще отнеме прекалено много време “
Доста постоянно надценяваме времето, належащо за осъществяване на дадена активност. Позволяваме си да не я свършим, като си споделяме: „ Ще отнеме прекалено много време “. В реалност не знаем какъв брой време ще е нужно. Ако не стартираме, няма по какъв начин да преценим по кое време ще приключим. Перфекционистът в нас желае да знае, че разполага с задоволително време, с цел да стартира и приключи дадена задача, още преди да е почнал. Така че, когато желаеме да отложим старта, си споделяме, че ще отнеме прекалено много време или повече време, в сравнение с имаме сега. Отлагаме и тогава остава въпросът: по кое време въобще имаме тъкмо задоволително време?

„ Ще го свърша, когато му пристигна времето “
Казвали ли сте в миналото „ Ще го свърша, когато му пристигна времето “ в отговор на нечия молба? Този израз, защото не е привързан с съответен ден или час, е следващата тактичност за отсрочване. Никога не казвате по кое време тъкмо ще свършите нещо. Просто намеквате, че когато ви пристигна вдъхновението, ще се заемете.

„ Само този път “
Тази фраза ви дава позволение да се отпуснете или да избегнете осъществяването на дадена задача. „ Само този път няма да прегъвам чаршафите. Ще ги оставя в коша за пране, до момента в който не пристигна време да ги сложа на леглото. “ „ Само този път няма да изпразня съдомиялната. Ще употребявам чистите съдове от нея, до момента в който мивката се изпълни и не останат повече чисти. “ Използвали ли сте в миналото този израз, единствено с цел да установите, че ви се е върнало тъпкано?