Имаше времена, когато ромите работеха в големи комбинати, бяха част

...
Имаше времена, когато ромите работеха в големи комбинати, бяха част
Коментари Харесай

Борбата на община Кюстендил с ромските проблеми - хронология на интеграцията

Имаше времена, когато ромите работеха в огромни комбинати , бяха част от строителните войски, интегрираха се и ходеха на учебно заведение. През Живковото време, ромите имаха добра подготовка в строителството, а в Кюстендил и района имаше четири консервни заводи , където те работеха. Трудолюбиви и виновни хора, които си знаят правата и отговорностите. Нямаше злоупотреби. Нямаше и гета. През годините на прехода обаче обстановката се промени, даже на моменти ескалира. За момента обстановката в Кюстендил и кв. “Изток “ е овладяна, като през 2018-та общината, Прокуратурата, Национална агенция за приходите и полицията работиха интензивно за стабилизиране на квартала.
Около 12 000 роми живеят в кюстендилския квартал “Изток “. Той се намира в североизточната част на града. Разположен е сред река Банщица, шосето София-Гюешево и жп. линията София-Гюешево. Кварталът е обитаем главно от роми. Там доминира нискоетажното жилищно строителство. Инфраструктурата е в неприятно положение. В квартала се намират 4-то ОУ „ Иван Вазов “, детска градина и полицейски сектор.
През 2012-та назрява казусът в кв. “Изток “ със неналичието на адресни регистрации и противозаконни постройки. Тогава 400 фамилии от ромската махала остават без обществени помощи, тъй като са без адресна регистрация и нямат персонални карти. Казусът поражда с тогавашните промени в Закона за гражданската регистрация.
Жилищата на 75 % от ромите в квартала са противозаконни , а съгласно условията поради това и хората не могат да си издадат персонални карти. Това пък незабавно ги лишава от обществени помощи. " Хората не могат да се записват в бюрото по труда, да получават обществени помощи, да се лекуват, да вървят на персонален доктор, да постъпват в болница. Сред тях са и майки, на които следва раждане. Също по този начин имаме и проблеми с погребенията. Не можахме да погребем един човек 4 дни, тъй като не е имал персонална карта ", изяснява тогава Стефан Лазаров, кмет на кв. " Изток ".
През идната 2013г. казусът с противозаконните къщи на ромите от кв. “Изток “ продължава. Кметът на община Кюстендил - Петър Паунов стартира да търси решение на казуса, като беседва с голям брой поданици на квартала. Тогава той споделя, че множеството от къщите им са неузаконими , защото са издигнати на земя, без изяснена благосъстоятелност, а в доста случаи и на територии, неразрешени да се застроява .
Към 2013г., 12 000 роми са с адресна регистрация в Кюстендил, от които 80% живеят в противозаконни къщи . Те споделят тогава, че нямат ток, тъй като нямат електромер, тъй като къщите им са противозаконни. Построени са без да се съблюдава никаква нормативна уредба и от тук идва основнияt проблем - няма строителни документи – няма и ток . До тогава те живеят в бедност, само че желаят да заживеят по-добре - в XI-ви век и в Европейския съюз. Проявяват благосклонност и споделят, че не желаят да си имат “проблеми с страната “. Искат да си узаконят къщите. Готови са да си платят за това и да употребяват ток.
Законовата обстановка обаче е комплицирана, тъй като множеството къщи там са издигнати без да е ясна собствеността на земята . Така се оказва, че в случай че 80% от къщите в квартала се разгласят за противозаконни, те би трябвало да бъдат съборени и в никакъв случай няма да имат законно електричество. Те би трябвало да употребяват или индустриален ток, или да се включат непосредствено към стълба. По този метод обаче, се таксуват на доста по-скъпа цена .
Кметът на община Кюстендил тогава изяснява, че по-голямата част от земята е общинска, че фактически се е срещал с представители от ромския квартал, които са се интересували и са имали предпочитание да узаконят къщите си , само че множеството от тях са неузаконими, защото съгласно закона, са издигнати тук-там, на които няма право да се строи. Той приканва за ясна национална стратегия – строителна политика, здравна, обществена и основно просветителна, за оправянето с казуса с ромите. Той приканва ромските деца да вървят на учебно заведение , тъй като единствено по този начин може да се промени обстановката в бъдеще.
Предлага и строителната стратегия – на свободните терени в този квартал да бъдат издигнати законни жилища и да стартира събарянето на противозаконните, а хората да бъдат настанявани в тези нови жилища. За това обаче е нужна национална, а не общинска стратегия, тъй като никоя община не може да си разреши толкоз огромни разноски.
Идеята е жилищата да не се подаряват на хората, а те самите да вземат участие в построяването им, за което ще получават хонорари. След това ще бъдат наематели на тези жилища, само че при ясни условия – в случай че детето им не върви на учебно заведение, без уважителна причина, би трябвало да изоставен това жилище.
Петър Паунов споделя за усещанията си от ромите в Кюстендил – че са отзивчиви и доброжелателни.
Голяма част от тогавашните постройки обаче, са рискови като със заповеди на строителен надзор са съборени няколко къщи в квартала, още през 2013-та. Освен това се е налагало Общинска защита да взима ограничения за шест -седем къщи, които са минали територия – оттатък река, оттатък шосе.
По-голямата част от ромите в Кюстендил са подготвени да се трансформират и да се държат като жители. Те би трябвало да имат шанса да стигнат до пазара на труда, първо през образованието обаче. Когато им поставиш ясни условия – в случай че не отидат на работа или в случай че детето им не отиде на учебно заведение – ще получат наказания, тогава те ще съблюдават разпоредбите.
В Кюстендил още от 2013 година има възбрана за карането на каруци след 19 ч. и преди 7 сутринта – ромите съблюдават тези часове и вървят по маршута, който е определил Общинска защита. Ако не съблюдават маршута, то тогава се конфискува - и каруцата и коня. Ромите доста добре знаят разпоредбите и ги съблюдават – тогава, когато разпоредбите важат за всички.
Преди 6 години в Кюстендил се вкарват свободни терени в устройствения проект, с цел да бъдат законни и застроени. Тогава също текат процедури по събарянето и на някои противозаконни кафенета в квартала. Имало и хора, които живеят по 8 индивида и 8 кучета, в нещо като кашон от ледник, в калта . Законът за устройства на териториите не разрешава узаконяването на тези постройки, както и на останалите къщи.
Освен казуса с противозаконните постройки, тези гета тогава са и свърталища на голяма престъпност – контрабанда, противозаконни оръжия, принуждение...
В началото на 2016 година Петър Паунов взима спомагателни ограничения за разрешаване на обстановката в ромския квартал. Той им подрежда да изчистят квартала си. Поставя и ултиматум на жителите на ромския квартал, да почистят улиците до 20 март - когато е празникът " Кюстендилска пролет ".
Повод за ултиматума са недоволствата на пътуващи в региона от нетърпимо замърсяване край пътя Кюстендил-София и по пътищата за селата Копиловци и Николичевци. Ако ромите не почистят квартала си, ще последват наказания, а тези, които не са изпълнили периода, ще усетят строгостта на закона , предизвестява тогава П. Паунов.
През лятото на 2016-та обаче, всеобщ пердах със пукотевица, с нелегално оръжие в ромския квартал, подвига на крайник полицията в Кюстендил. Арестуваните са шестима, а един мъж е потърпевш. Привечер в кв. “Изток “ поражда скандал, който прераства в всеобщ побой. Счупена е витрина на магазин в квартала. 28-годишен мъж е възпроизвел изстрел с нелегално притежавана ловна пушка „ Байкал ". С леко пострадване в крайници е 27 - годишен участник в случая. На потърпевшия е оказана здравна помощ, притежателят на пушката и още 5-ма поданици на квартала са арестувани с полицейска заповед за арест.
През 2017-та на територията на област Кюстендил са формирани 12 екипа с представители на Министерство на образованието, Регионален инспекторат по образованието, община Кюстендил, дирекциите Социално подкрепяне, представители на учебните заведения и детските градини. Тези екипи действаха на избрани региони и спомагаха просветителната ни система да обхване по огромен брой деца и възпитаници, а също по този начин и за задържането на тези възпитаници в учебно заведение. Най-уязвимият бранш на територията на гр. Кюстендил е квартал “Изток “ , където младите майки, които са регистрирани в бюрото по труда като безработни, бяха осведомени за опциите децата им да бъдат записани в детска градина и в учебното заведение, освен на територията на кв. Изток, а и в други учебни заведения в град Кюстендил. Началникът на Регионалната дирекция по образованието споделя тогава, че напъните са на национално равнище и се надява да се преодолее този проблем, като това е стъпка за решаването му.
През миналата 2018-та година обаче, напрежението в кв. “Изток “ се повишава още веднъж и полицейските чиновници неотложно се отзовават. През месец юни, спор сред членовете на две семейства прераства в всеобщ пердах, възпроизведени са изстрели с нелегално притежавана ловна пушка. Инцидентът поражда малко преди среднощ, като са арестувани двама млади мъже - на 21 и 24 години. Пострадали са мъж, жена и 14-годишно дете. Мъжът, взел участие в сбиването, е с пострадвания от нож. Жената е с огнестрелна рана в рамото. Тя е 65-годишна и била ранена инцидентно, до момента в който вървяла към дома си. Детето е с рана на главата. То също се озовало в региона на сбиването, до момента в който карало колело. По непотвърдена информация мотив за напрежението била проява с нов автомобил и замяна на реплики в центъра на кв. „ Изток”.
През месец септември пък, двама братя се сбиват в квартала. При зародил спор сред тях, прераснал в побой, единият е с фрактура на черепа. Пострадалият е настанен в кюстендилската болница, а другият е арестуван с полицейска заповед за 24 ч.
В края на годината, пред дискотека в Кюстендил породи побой сред клиенти. След малко гонене 2-ма бяха арестувани, а 3-ма са с разкъсно-контузни пострадвания в региона на главата. Служителите на районно управление (на МВР) Кюстендил откриха, че част от участници в нападението са поданици на кв. " Изток " и са известни на полицията с незаконни действия.
През 2018-та община Кюстендил, както и локалните управляващи, взеха ефикасни ограничения и започнаха няколко акции, свързани с противозаконните постройки и противозаконната търговия в кв. “Изток “.
През месец септември, стартира акция по срутване на противозаконни постройки в ромския квартал. Между 10 и 15 къщи бяха срутени от екскаватор. Те са се намирали до жп прелеза, на пътя за село Николичевци. Част от притежателите на къщите обясниха тогава, че живеят в тях повече от 15 години. Къщите бяха построени от тухли, други бяха направени от дърво и плоскости. В тях са живеели по едно- две фамилии с по три- четири деца. Много от хората, живеещи там, се оплакаха, че няма къде да отидат . В тяхна отбрана споделиха също, че не знаят по какъв начин да си узаконят къщите и нямат пари, с цел да го създадат. В региона имаше засилено полицейско наличие, жандармерия и общинска защита.
През декември 2018г. пък стартира другата акция - за противозаконна търговия в кв. Изток. Екипи на съвсем всички контролни органи и звена на общината ревизираха всички обекти в квартала . Те са десетки, оповестиха от Районната прокуратура в града. Масираната интервенция се обезпечава от полицейска защита, включена е и жандармерия.
Операцията почнала по сигнал на " Икономическа полиция " към Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи за противозаконни търговии в 12-хилядния ромски квартал " Изток ". Екипи на Областната организация по надзор на храните, Национална агенция за приходите, пожарна, ревизираха от издадени разрешителни за комерсиална активност до нарушавания при ежедневните продажби и реализацията на артикули, в това число на акцизни – цигари, алкохол и други.
През януари, от районна прокуратура оповестиха, че основна дирекция “Фискален надзор “ при Национална агенция за приходите е затворила 32 обекта в ромския квартал “Изток “, при тествани 45, като резултат от взаимната инспекция с контролните органи в региона. От прокуратурата означиха обаче, че не е имало напрежение и противодействие по време на инспекциите. Служителите на Национална агенция за приходите са открили общо 50 нарушавания по ЗДДС и 18 – за вписване и отчитане на продажби посредством фискални устройства.
Инспекторите от Областната дирекция по сигурност на храните ОДБХ са затворили 23 обекта. Обектите нямали уверение за регистрация и здравни книжки на личния състав, а в пет от обектите са открити даже и артикули с изминал период на валидност и такива без явен генезис. От ОДБХ са съставили 32 акта, конфискувани са храни, а 28-те формирани наказателни постановления са за 36 500 лева
Постепенно проблемите в ромския квартал “Изток “ в Кюстендил стартират да се позволяват, а обстановката е надалеч по-спокойна от далечната 2010-та . Забелязва се спад на престъпните и незаконни действия, като ще се работи още доста, с цел да продължи тази наклонност.
В ромския квартал към този момент от години съществуват и неправителствени организации, както и център за интегрирано развиване. Това приказва за разширение на кръгозора на ромите от квартала, за напредък и грамотност. През 2008 година е основано Обединение ЛАРГО. То е неправителствена организация, като наименованието на обединяването е определено съобразявайки се с: смисълът на френската дума ``ларго``( " необятно ", т.е. без ограничаване участие ), а абревиатурата на името - дефинира същността на сдружението: Либерална Алтернатива за Ромско Гражданско Обединение. Сдружението работи по голям брой планове свързани с „ По-качествено обучение за ромите от квартал Изток “; „ Повишаване на заетостта в квартал Изток - Кюстендил “ ; „ По- положително здраве за ромите от квартал Изток - Кюстендил “ ; „ Подобряване на инфраструктурата и жилищните условия в квартал Изток – Кюстендил “ и доста други, провеждат се срещи на които се канят представители от всички елементи на квартала, от друг по възраст обществен и учебен статус.
През 2013г. в кв. “Изток “ е построен и МИР център за интегрирано развиване . Центърът е построен със съдействието на община Кюстендил и Нов български университет и е финансиран от фондация „ VELUX “. В него работи екип от 10 души, включително и хора от общността, като присъединяване в стратегиите на центъра е изцяло гратис.
През март 2015 година планът за построяването на центъра и дейностите в него „ Спиране на процеса на маргинализация на ромите в гр. Кюстендил посредством основаване на модел за развиване на общността” завоюва премията „ Проект на годината 2014 “ на Фондация „ Лале “.
Източник: actualno.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР