Имаше време, в което светът спираше да диша, щом Роналдиньо

Имаше време, в което светът спираше да диша, щом Роналдиньо докоснеше топката. Усмивката му беше по-ярка от прожекторите, а играта му – по-красива от която и да е хореография. Той не просто играеше футбол. Той танцуваше с топка в крайници.

Но както при всяка легенда, зад магията стои и болежка. Зад усмивката – дълги години на битка, ограничения и падения, които направиха историята на Роналдиньо повече от просто футболна приказка. Това е историята на човек, който стигна до небето… и след това падна единствено с цел да покаже, че никой не може да му отнеме любовта към играта.

Роналдо де Асис Морейра – по-късно прочут като Роналдиньо – се ражда през 1980 година в оскъдно семейство в покрайнините на Порто Алегре, Бразилия. Домът му е непретенциозен, само че цялостен с музика, топки и фантазии.

Баща му – Жоао – работи в корабостроителница, а майка му е здравна сестра. Футболът обаче е на всички места. Брат му Роберто към този момент е гений в Гремио, и точно той е първият воин на дребния Роналдиньо. Когато Жоао умира, Роналдиньо е едвам на осем. Болката е голяма, само че топката се трансформира в неговото леговище.

На осем години той към този момент впечатлява с техниката си. На 13 вкарва 23 гола в един мач. Местните стартират да приказват за него като за дете знамение. Малко по-късно идва повиквателна от националния тим до 17 години. Светът се готви да види новата бразилска магия.

Никой обаче не е подготвен за това, което следва – един голям гений, който трансформира футбола в танц и магия и остава вечно своя несравним отпечатък върху спорта, като никой не може да не помни неговата усмивка и лекотата, с която преодоляваше съперници на терена.

През 1998 година Роналдиньо дебютира за Гремио и незабавно става сензация. Неговите финтове и дриблиране са нещо, което не се вижда всеки ден – не просто ефикасни, а поетични.

Скоро Европа чува името му. През 2001 година подписва с Пари Сен Жермен. Там, сред нощния живот на Париж и строгата дисциплинираност на европейския футбол, младият бразилец стартира да намира себе си.

През лятото на 2002 година идва и първият връх – Световното състезание в Корея и Япония. Бразилия печели златото, а Роналдиньо, паралелно с Роналдо и Ривалдо, е част от магичното трио, което подвига петата звезда на „ селесао “. Неговият гол против Англия от 35 метра остава в историята.

2003 година трансформира всичко. Барселона, обезверен за воин след няколко сложни години, взима усмихнатия бразилец.

Там, на „ Камп Ноу “, Роналдиньо не просто играе футбол – той трансформира метода, по който хората гледат футбола. Всеки мач е зрелище. Фенове на Реал Мадрид го приветстват посред „ Сантяго Бернабеу “. Това е нещо, с което малко на брой могат да се похвалят. И единствено демонстрира, че Роналдиньо не е единствено един необикновен състезател, а неговата харизма и държание карат хората да го обичат.

В пиковите си години той е неосъществим – два пъти Футболист на годината на ФИФА, притежател на Златна топка, първенец на Испания и Европа.

„ Докато имаме Роналдиньо, няма от какво да се опасяваме “, споделя тогавашният треньор Франк Райкард.

Той въодушевява цяло потомство – в това число и младо момче от Ла Масия, което по-късно ще стане най-хубавият в света. Казва се Лионел Меси. И точно Роналдиньо му подава при дебютния му гол.

След 2008 година идва спад. Нощният живот, травмите и неналичието на дисциплинираност взимат своето. Барселона се прости с него, а бразилецът потегля по дълъг път през Милан, Фламенго, Атлетико Минейро…

Но даже когато формата му се губи, усмивката му остава. Той печели Копа Либертадорес с Атлетико – нещо, което малко на брой имаха вяра, че ще направи. За малко време светът още веднъж си спомня за какво го обича.

През 2020 година светът онемя – Роналдиньо беше задържан в Парагвай поради подправен паспорт. Снимките му от пандиза шокираха почитателите.

Но даже там, зад решетките, Роналдиньо остана… Роналдиньо. Участва в затворнически шампионат и вкара пет гола и даде шест асистенции във финала, с цел да завоюва шампионата на пандиза. Усмивката му не изчезна нито за момент. Той може да твори даже и от пандиза, което е още един образец за мнозина.

Няколко месеца по-късно беше освободен, а когато излезе от пандиза, стотици хора го чакаха извън, скандирайки името му. Светът не беше не запомнил своя вълшебник.

Днес Роналдиньо не играе, само че въздействието му се усеща на всички места. От уличните мачове в Рио до академиите на „ Барселона “ – всяко дете, което дриблира с усмивка, носи парченце от него.

Той не беше най-дисциплинираният, нито най-прецизният. Но беше най-радостният. Футболът с него беше изкуство, а не война.

Постиженията му са феноменални и трофеите прибавят към блестящата му кариера, като те са единствено доказателство за неговите триумфи.

Световен първенец (2002)

Шампион на Испания (2 пъти)

Победител в Шампионската лига (2006)

Носител на „ Златната топка “ (2005)

Футболист №1 на ФИФА (2004, 2005)

Шампион на Южна Америка (Копа Америка 1999)

Победител в Копа Либертадорес (2013)

Един от дребното, спечелили и ШЛ, и Либертадорес

Роналдиньо е доказателството, че от време на време най-великите не са тези, които в никакъв случай не падат, а тези, които падат и отново се усмихват.