Капиталистите вече не са добре дошли в китайските класни стаи
Имаше доста признаци, че Китай е вдигнал мерника на които образованието за облага. Малко обаче чакаха Пекин да хвърли граната в „ центъра на класната стая “ и да покаже на целия свят, че гледа на образованието на идващото потомство като на политически приоритет, на не просто източник на капитал, написа Тим Кълпан за.
През уикенда китайското държавно управление забрани предлагането на образование за облага по съществени учебни предмети, както и набирането на капитал и листването на фондови пазари на компании от просветителния бранш. Това решение може да унищожи промишленост за 1 трлн. юана (154 милиарда долара), построена върху концепцията, че родителите би трябвало да пращат децата си на спомагателни уроци до късно през делничните дни и даже през уикенда. Действията против частния учебен бранш са в изцяло друг проект и мащаб от последните ограничения на Пекин против други водещи браншове в страната.
Докато финтех компанията Ant Group, компанията за споделени пътувания Didi и софтуерните колоси Alibaba и Tencent се озоваха под мерника на китайските регулатори поради пропуски в отбраната на потребителските данни и корист с господстващо състояние на пазара, то офанзивата против частните просветителни компании е ориентирана към сърцевината на техния бизнес – правенето на пари от образованието на деца. Водещите софтуерни компании ще платят не дребни санкции, само че те ще имат опцията да трансформират курса си на развиване и да се съобразят с условията не регулаторите. От друга страна колосите в частния учебен бранш - TAL Education Group, New Oriental Education & Technology Group и Gaotu Techedu Inc., може да изгбят целия си бизнес.
Китайският президент Си Дзинпин демонстрира необикновен интерес по тази тематика. Още през месец март той означи наклонността тази промишленост да се възползва от паниките и страховете на родителите, сравнявайки я с хронично заболяване. „ От една страна родителите желаят децата им да бъдат здрави и да имат щастливо детство, само че от друга те се опасяват, че може да изостанат още на стартовата линия в конкуренцията за високи оценки “, разяснява той.
Тази угриженост за благосъстоянието на родителите и децата се простира по-далеч от тяхното прочувствено благоденствие. В основата ѝ са фокусът на държавно управление върху неравенствата сред богатите и бедните и ревизираните политики за надзор на популацията, откакто предходната година Китай записва спад на раждаемостта за четвърти следващ път.
Всяка година милиони възпитаници (включително и тези от детските градини) биват записвани за следучилищни просветителни стратегии с концепцията, че спомагателните уроци ще има дадат преимущество пред техните връстници. Работата е там, че връстниците им вървят на същите уроци. Колкото повече възпитаници се записват в тези стратегии, толкоз по-голям натискът върху родителите да включат децата си към тези стратегии. Едно прочуване разкрива, че 92% от родителите пращат децата си на спомагателни уроци, като повече от половината интервюирани споделят, че харчат за тези стратегии над 10 хиляди юана (1500 долара) на година, което се равнява на към 40% от междинния приход в страната. При някои разноските стигат до 16 хиляди щатски $ на година.
Тези разноски могат да натежат на бюджета даже на богатите двойки в огромните градове като Пекин и Шанхай. Когато обаче става въпрос за фамилии със междинни и ниски приходи, и по-специално в селските региони, където приходите са с 60% по-ниски от тези в градовете, това е едно непостижимо задължение.
Неравенството постоянно е било значима тематика за актуалните водачи на Китай, само че Си, който си сложи за приоритет изкореняването на корупцията в страната, счита, че разликата сред богатите и бедните е опасност за цялата нация и че точно тя е разрешила просветителния бранш да стане недосегаем за голям брой поданици.
Действията на Пекин против частните просветителни компании са свързани с решението на страната да приключи 35-годишната си политика за едно дете на семейство и да вкара такава, която разрешава на двойките да имат три деца. Повечето обаче не могат да си разрешат да отглеждат толкоз деца. Подобно на другите страни, където раждаемостта е ниска, икономическото задължение, което върви ръка за ръка с развъждането на деца, продължава да е най-голямата спънка пред основаването на по-големи фамилии.
Секторът за образование след учебно заведение се бе трансформирал в част от този проблем. През април на компании от сектора бяха наложени санкции за излъган маркетинг, които потвърдиха наблюденията за подвеждащите тактики за продажби, измежду които и проявлението на несъществуващи високи цени като инструмент за основаване на усещане за огромни отстъпки.
Силната конкуренция в бранша докара до години на двуцифрен растеж на продажбите. Това развълнува вложителите, като пазарната стойност на двете най-големи компании в сектора New Oriental и TAL - се повиши повече от пет пъти за пет години. Сега обаче наподобява, че тази история е към края си.
В този проект задълбочения метод на Пекин е повече от впечатляващ. Правителството вкарва по-строг надзор върху работното време на учителите и потреблението на непознати образователни стратегии и учебници. Учебните часове по време на уикендите и ваканциите към този момент са забрани. Тези ограничения целят да лимитират времето, което учениците прекарват в клас, въпреки че евентуално ще бъдат оставена отворена малка врата за снабдители на спомагателни образователни услуги за тези деца, които имат потребност от повече внимание.
За държавното управление тази промяна значи, че частният учебен бранш ще работи в услуга на Китай и учениците, а не на мениджъри и вложители. Компаниите като TAL и New Oriental ще би трябвало да трансформират напълно метода си, в случай че желаят да оцелеят. В момента се заражда пазар за корпоративно образование преквалификация, защото от ден на ден компании се нуждаят от чиновници, които непрекъснато развиват професионалните си умения и знания.
Преходът от гимназиално образованието по математика и физика към преподаване на счетоводство и писане на кодове обаче няма да бъде елементарен. Ще оцелеят единствено тези, които бързо ще се приспособят към новата стратегия.
През уикенда китайското държавно управление забрани предлагането на образование за облага по съществени учебни предмети, както и набирането на капитал и листването на фондови пазари на компании от просветителния бранш. Това решение може да унищожи промишленост за 1 трлн. юана (154 милиарда долара), построена върху концепцията, че родителите би трябвало да пращат децата си на спомагателни уроци до късно през делничните дни и даже през уикенда. Действията против частния учебен бранш са в изцяло друг проект и мащаб от последните ограничения на Пекин против други водещи браншове в страната.
Докато финтех компанията Ant Group, компанията за споделени пътувания Didi и софтуерните колоси Alibaba и Tencent се озоваха под мерника на китайските регулатори поради пропуски в отбраната на потребителските данни и корист с господстващо състояние на пазара, то офанзивата против частните просветителни компании е ориентирана към сърцевината на техния бизнес – правенето на пари от образованието на деца. Водещите софтуерни компании ще платят не дребни санкции, само че те ще имат опцията да трансформират курса си на развиване и да се съобразят с условията не регулаторите. От друга страна колосите в частния учебен бранш - TAL Education Group, New Oriental Education & Technology Group и Gaotu Techedu Inc., може да изгбят целия си бизнес.
Китайският президент Си Дзинпин демонстрира необикновен интерес по тази тематика. Още през месец март той означи наклонността тази промишленост да се възползва от паниките и страховете на родителите, сравнявайки я с хронично заболяване. „ От една страна родителите желаят децата им да бъдат здрави и да имат щастливо детство, само че от друга те се опасяват, че може да изостанат още на стартовата линия в конкуренцията за високи оценки “, разяснява той.
Тази угриженост за благосъстоянието на родителите и децата се простира по-далеч от тяхното прочувствено благоденствие. В основата ѝ са фокусът на държавно управление върху неравенствата сред богатите и бедните и ревизираните политики за надзор на популацията, откакто предходната година Китай записва спад на раждаемостта за четвърти следващ път.
Всяка година милиони възпитаници (включително и тези от детските градини) биват записвани за следучилищни просветителни стратегии с концепцията, че спомагателните уроци ще има дадат преимущество пред техните връстници. Работата е там, че връстниците им вървят на същите уроци. Колкото повече възпитаници се записват в тези стратегии, толкоз по-голям натискът върху родителите да включат децата си към тези стратегии. Едно прочуване разкрива, че 92% от родителите пращат децата си на спомагателни уроци, като повече от половината интервюирани споделят, че харчат за тези стратегии над 10 хиляди юана (1500 долара) на година, което се равнява на към 40% от междинния приход в страната. При някои разноските стигат до 16 хиляди щатски $ на година.
Тези разноски могат да натежат на бюджета даже на богатите двойки в огромните градове като Пекин и Шанхай. Когато обаче става въпрос за фамилии със междинни и ниски приходи, и по-специално в селските региони, където приходите са с 60% по-ниски от тези в градовете, това е едно непостижимо задължение.
Неравенството постоянно е било значима тематика за актуалните водачи на Китай, само че Си, който си сложи за приоритет изкореняването на корупцията в страната, счита, че разликата сред богатите и бедните е опасност за цялата нация и че точно тя е разрешила просветителния бранш да стане недосегаем за голям брой поданици.
Действията на Пекин против частните просветителни компании са свързани с решението на страната да приключи 35-годишната си политика за едно дете на семейство и да вкара такава, която разрешава на двойките да имат три деца. Повечето обаче не могат да си разрешат да отглеждат толкоз деца. Подобно на другите страни, където раждаемостта е ниска, икономическото задължение, което върви ръка за ръка с развъждането на деца, продължава да е най-голямата спънка пред основаването на по-големи фамилии.
Секторът за образование след учебно заведение се бе трансформирал в част от този проблем. През април на компании от сектора бяха наложени санкции за излъган маркетинг, които потвърдиха наблюденията за подвеждащите тактики за продажби, измежду които и проявлението на несъществуващи високи цени като инструмент за основаване на усещане за огромни отстъпки.
Силната конкуренция в бранша докара до години на двуцифрен растеж на продажбите. Това развълнува вложителите, като пазарната стойност на двете най-големи компании в сектора New Oriental и TAL - се повиши повече от пет пъти за пет години. Сега обаче наподобява, че тази история е към края си.
В този проект задълбочения метод на Пекин е повече от впечатляващ. Правителството вкарва по-строг надзор върху работното време на учителите и потреблението на непознати образователни стратегии и учебници. Учебните часове по време на уикендите и ваканциите към този момент са забрани. Тези ограничения целят да лимитират времето, което учениците прекарват в клас, въпреки че евентуално ще бъдат оставена отворена малка врата за снабдители на спомагателни образователни услуги за тези деца, които имат потребност от повече внимание.
За държавното управление тази промяна значи, че частният учебен бранш ще работи в услуга на Китай и учениците, а не на мениджъри и вложители. Компаниите като TAL и New Oriental ще би трябвало да трансформират напълно метода си, в случай че желаят да оцелеят. В момента се заражда пазар за корпоративно образование преквалификация, защото от ден на ден компании се нуждаят от чиновници, които непрекъснато развиват професионалните си умения и знания.
Преходът от гимназиално образованието по математика и физика към преподаване на счетоводство и писане на кодове обаче няма да бъде елементарен. Ще оцелеят единствено тези, които бързо ще се приспособят към новата стратегия.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ