Георги Господинов пред Гардиън: Може би в България литературата е не по-малко от футбола
„ Имаше просвета на безмълвие – по-безопасно беше да не казваш това, което мислиш “, споделя българският публицист Георги Господинов в обстойно изявление за вестник „ Гардиън “ след извоюваната от него популярност с Международната премия „ Букър “ за книгата му „ Времеубежище.
След „ Времеубежище “ английските читатели имат възможнтост да се срещнат с още една книга на Георги Господинов - „ Физика на тъгата “, която бе оповестена за първи път на Острова дружно с записките му от 80 страници.
По този мотив и особения фрагментарен харектер на неговия жанр на описване писателят споделя, че един разказ не би трябвало да бъде трен, движещ се от точка А до точка Б – той може да се разклони, тъкмо както нашето мислене. Запитан каква е България като място за писане, Господинов дава отговор, че за него това е място, което е оживено с истории, които в множеството случаи са неразказани заради културата на безмълвие, която идва от комунистическите времена, когато е било по-безопасно да не казваш това, което мислиш.
Той показва, че първите му съществени изявления са съвпаднали с годините след 1989 година, които са били изпълнени с сила и възприятие за общественост, като на карнавал. Георги Господинов споделя, че обича да препрочита остарели книги, като в последно време това е била „ Одисеята “. Харесва също нехудожествена литература – справочник на градинаря, препоръки за фенове пчелари.
По мотив на казаното от Христо Стоичков, че съпоставя получената от Господинов премия „ Букър “ със извоюваната от футболиста „ Златна топка “, писателят дава отговор, че той е бил един от първите, които са го поздравили.
„ В България не сме залети с доста мотиви за публично забавление, тъй че хората одобриха премията доста персонално. Да се радваш по този метод на триумфа на една книга е прелестно. Кой знае, само че може би това е знак, че литературата към момента значи доста тук – или най-малко не по-малко от футбола “, изтъва Георги Господинов.
