Как Лиленце-Пиленце обедини Мутрофанова с натовски орли
Имаше едно време един селяшки анекдот в стилистиката на Слави, че щели да награждават Стара планина с медал „ Лили Иванова “. Ташакът настрани, спасителят на нацията май няма да се окаже високият мъж от Америка на баба Вангелия, а една женица към метър и 48 от Кубрат. Виждали ли сте другаде Елеонора Мутрофанова да се кипри сред Евроатлантическите орли Иво Инджев и Соломон Паси? Националистът Цончо Къс. да припява до Мустафа Карадайъ и турския дипломат? Гоцето Първанов да се дуе до принц Кубрат? Това го може единствено Лиленце-Пиленце.
Ако мога да преразказвам бащата на гореспоменатия Соломон, философа Исак Паси - каквато нацията, подобен и елитът й. Гала до Нона Йотова, изрожденци до ваксинатора на републиката ген. Мутафчийски. Оставаше единствено Александър Морфов да седне сред Доган и Велислава Кръстева, а Иван Гешев – в скута на Божидар Боби Сарафов.
Вероятно не съм прекомерно справедлив, тъй като още от най-ранно детство изпитвам органично омерзение към натрапчивата провинциална артикулация на Иванова, бутафорната жестомимика на читалищния трагичен състав на Разградска околия и некоординираните подскоци в трийсетсантиметро парцалче към кръста, които щяха да излеждат идиотски даже в домашните клипчета на откачалката Бритни Спиърс. Да не приказваме за натрапчивото чувство, че изпълнителката мимикрира усеща, страсти и послания, които освен не изпитва, само че и не би схванала, даже да й ги напишат постепенно, на обособени листчета, с основни букви.
Да оставим настрани обаче професионалните и морални качества на госпожа Иванова, тя въпреки всичко е видна общественичка и великодушна дарителка, зарадвала Наско Сираков с 1000 лв. да покрие брочовете на Левски към Национална агенция за приходите от 30 милиона и безкористно събрала десетки букети втора употреба, с които да поздрави сътрудниците си от „ Пирогов “ за денонощния пъкъл измежду пандемията от ковид.
Повече ме занимава за какво тази врещяща упоритост съумява да се трансформира в средоточие освен на културния, само че и на обществено-политическия ни живот и да събере под знамената си интелектуалци и провинциални популисти, изпечени мошеници и военни нарушители, тв звезди и риалити шафрантии.
И отговорът както постоянно се намира в добре забравеното остаряло. В една публикация на меко казано ексцентричния проф. Юлиян Вучков, който обаче никой не може да упрекна в липса на непогрешим нюх към процесите, протичащи в главата на клетия български потребител на известно изкуство.
Текстът, наименуван „ МагнИтофонната юноша “ от сп. „ Пламък “, разказва потребителите на музикална конфекция по този начин: „ Ефектният външен образ на тези хора се съчетава с бедна духовна същина. Техните души и мозъци наподобяват на поле, опустошено, преди да е родило първите си плодове. Те нямат упоритости, идеали, желания. Имат единствено една витална цел: прелестно превозване на времето. Презират всички духовни полезности. Издигат в фетиш удобството и автоматизираното пристрастяване към леките удоволствия. Те са изцяло безразлични към целия политически, икономически и културен живот на страната. Отегчават се от съществени инициативи. “
Верен на духа на времето, в тази ситуация Професора е имал поради феновете на упадъчната Западна музика. Но по подигравка на ориста, в случай че през днешния ден беше жив, можеше да напише същата публикация със заглавие „ МагнИтофонният хайлайф “. Същите тези безгрижни, оперирани от мисъл и етични ориентири хлапета, за които е писал през 60-те, през днешния ден ръководят България. И са един до различен на концерта на Лили Иванова. Все по този начин небогати духовно, презиращи всички полезности и безразлични към живота в страната. Да ви таковам елита.
Ако мога да преразказвам бащата на гореспоменатия Соломон, философа Исак Паси - каквато нацията, подобен и елитът й. Гала до Нона Йотова, изрожденци до ваксинатора на републиката ген. Мутафчийски. Оставаше единствено Александър Морфов да седне сред Доган и Велислава Кръстева, а Иван Гешев – в скута на Божидар Боби Сарафов.
Вероятно не съм прекомерно справедлив, тъй като още от най-ранно детство изпитвам органично омерзение към натрапчивата провинциална артикулация на Иванова, бутафорната жестомимика на читалищния трагичен състав на Разградска околия и некоординираните подскоци в трийсетсантиметро парцалче към кръста, които щяха да излеждат идиотски даже в домашните клипчета на откачалката Бритни Спиърс. Да не приказваме за натрапчивото чувство, че изпълнителката мимикрира усеща, страсти и послания, които освен не изпитва, само че и не би схванала, даже да й ги напишат постепенно, на обособени листчета, с основни букви.
Да оставим настрани обаче професионалните и морални качества на госпожа Иванова, тя въпреки всичко е видна общественичка и великодушна дарителка, зарадвала Наско Сираков с 1000 лв. да покрие брочовете на Левски към Национална агенция за приходите от 30 милиона и безкористно събрала десетки букети втора употреба, с които да поздрави сътрудниците си от „ Пирогов “ за денонощния пъкъл измежду пандемията от ковид.
Повече ме занимава за какво тази врещяща упоритост съумява да се трансформира в средоточие освен на културния, само че и на обществено-политическия ни живот и да събере под знамената си интелектуалци и провинциални популисти, изпечени мошеници и военни нарушители, тв звезди и риалити шафрантии.
И отговорът както постоянно се намира в добре забравеното остаряло. В една публикация на меко казано ексцентричния проф. Юлиян Вучков, който обаче никой не може да упрекна в липса на непогрешим нюх към процесите, протичащи в главата на клетия български потребител на известно изкуство.
Текстът, наименуван „ МагнИтофонната юноша “ от сп. „ Пламък “, разказва потребителите на музикална конфекция по този начин: „ Ефектният външен образ на тези хора се съчетава с бедна духовна същина. Техните души и мозъци наподобяват на поле, опустошено, преди да е родило първите си плодове. Те нямат упоритости, идеали, желания. Имат единствено една витална цел: прелестно превозване на времето. Презират всички духовни полезности. Издигат в фетиш удобството и автоматизираното пристрастяване към леките удоволствия. Те са изцяло безразлични към целия политически, икономически и културен живот на страната. Отегчават се от съществени инициативи. “
Верен на духа на времето, в тази ситуация Професора е имал поради феновете на упадъчната Западна музика. Но по подигравка на ориста, в случай че през днешния ден беше жив, можеше да напише същата публикация със заглавие „ МагнИтофонният хайлайф “. Същите тези безгрижни, оперирани от мисъл и етични ориентири хлапета, за които е писал през 60-те, през днешния ден ръководят България. И са един до различен на концерта на Лили Иванова. Все по този начин небогати духовно, презиращи всички полезности и безразлични към живота в страната. Да ви таковам елита.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ