“Имаше едни десет години, през които просто не можех да

“Имаше едни 10 години, през които просто не можех да претърпявам брачна половинка си. ”

Това признание излиза от устата не на кого и да е, а на някогашната Първа дама на САЩ  в края на предходната година в изявление пред Revolt TV.  Тези от вас, които наблюдават с неотслабващ интерес шоуто на семейство Обама, това извънредно признание не е нещо, което да ги остави с отворена уста, тъй като несъмнено знаете, че двамата в никакъв случай не са се свенили да приказват намерено за провокациите на брака, с които се сблъскват двама души в обстановка като тяхната. А точно на една от най-обсъжданите брачен двойки в модерната ни история, за 30-годишния взаимен живот на която са написани книги, снимани са филми и са оповестени хиляди фотоси в обществените медии.

Това е съвършено неперфектната любовна история на Барак и Мишел Обама.

Колко ли се срами в този момент от себе си (ако въобще е жива) майката на бялата съквартирантка на Мишел Робинсън, бъдещата Първа дама на Щатите, която е настояла  пред управлението на общежитията към университета Принстън да реалокират щерка й в друга стая, с цел да не съжителства с чернокожа! Самата Мишел споделя, че през времето, прекарано в това влиятелно учебно заведение, не е могла да избие от главата си чувството, че не й е мястото измежду тези богати, бели деца. Самочувствието и увереността в личните сили дръпват внезапно нагоре, когато е призната в Харвард, откъдето се снабдява с обещаващата блестящо и доходоносно бъдеще купа “доктор на юридическите науки. ”

След завършването си Мишел споделя с майка си, че има желание оттук насетне да се концентрира единствено върху адвокатската си кариера и да не се занимава с момчета, тъй като те единствено биха я отклонили от пътя, който е решила да поеме – а точно посредством работата си да способства за благоденствието на обществото и, за какво не, за това на света като цяло. Но тъй като ориста постоянно обича да своеволничи като тотално обърква житейските ни проекти, по този начин и амбициозната Мишел в един миг се оказва в любовна патова обстановка.

През 1989 година шефовете в чикагския офис на правната компания, където работи 25-годишната девойка Робинсън, я назначават за ментор на 28-годишeн стажант, за който настояват, че имал голям потенциал. Мишел обаче е скептична по отношение на претекстовете им. “Когато групичка бели мъже изливат кофа със суперлативи във връзка с чернокожо момче единствено, тъй като може да се показва добре, нещо не се връзва. От компанията несъмнено бяха решили, че щом и двамата сме приключили Харвард, няма метод да не се сработим. Казваше се Барак Обама. И беше от Хавай. Не знаех какво да чакам. ”

Барак закъснява за първата им среща, което в допълнение изнервя младата адвокатка. Но после…

“И след това той влезе. Изразът на лицето му беше подобен, като че ли разполагаше с цялото време на света. Първата ми мисъл беше, леле, какъв брой е готин! Но в идващия миг незабавно отхвърлих мисълта, че бих излизала с сътрудник, който освен това е един от дребното чернокожи във компанията. ”

Колебанията на Барак по отношение на възможна връзка с ментора му са надалеч по-малко. И няма по какъв начин да е другояче, тъй като му се пада не някой начумерен правист с шкембе в предпенсионна възраст, а същинска хубавица с очи на газела и тяло на богиня. И умница освен това!  Трябва му по-малко от месец, с цел да събере кураж да я предложения на среща. О, не, няма метод, мисли си тя, това е такова факсимиле, че повече не трябва. Съпротивата й обаче е небрежно съкрушена от необятната усмивка на стажанта. Първата им среща протича напълно пристойно –  обяд в ресторанта на Чикагския музей на изкуствата, разходка в парка и след това филм със Спайк Лий. Мишел си спомня, че през този показателен ден Барак вади от ръка си всичките си печеливши козове – той е занимателен, проницателен, грамотен, сензитивен. Ох, а и толкоз сладостен!

Сигурно се чудите дали е имало първа целувка – нали знаете, такава като във филмите, когато той я изпраща до дома й, а тя ровичка прекомерно дълго в чантата си, сякаш че търси ключовете, само че в действителност със спотаен мирис чака той да го направи.  Е добре, имало е. При това каква целувка! И с цел да не се не помни в никакъв случай, кметството на Чикаго я увековечава с железна плочка върху камък на мястото, където се е случила – на тротоара пред сладоледаджийница, която през днешния ден към този момент не съществува.

“Когато допрях устни до нейните, те имаха усет на шоколад, ” спомня си някогашният президент в изявление за списанието на Опра Уинфри през 2007 година Трябва да е бил доста сладостен този шоколад, тъй като напълно скоро по-късно, по време на вечеря в ресторант по случай взетия сполучливо от Барак изпит за юридическа дееспособност, той пада на едно коляно и й предлага брак. А вместо десерт сервитьорът сервира годежен пръстен върху сребърната си табла.

В сутринта на сватбата на 3 октомври 1992 година Барак се разсънва с ужасна хрема и възпалено гърло. Като по знамение обаче всички признаци на настинката изчезват, когато застава пред олтара до бъдещата си жена. Със сватбената клетва Барак като че ли отваря врата към бъдещето. “Той ми даде обещание не живот в благосъстояние, а забавен живот. И съумя да съблюдава общението си, ” споделя Мишел.

Приемът след церемонията се състои в културния център в Саут Шор. Първият им танц като господин и госпожа Обама е на песента на Стиви Уондър “Ти и аз ”. След купона двойката се насочва на сватбено странствуване около калифорнийското крайбрежие.

В тези щастливи и безгрижни дни младоженците даже не подозират през какво им следва да преминат през идващите три десетилетия – от тежки фамилни периоди  до блестящи исторически моменти под светлината на прожекторите.

Като всяка друга новобрачна двойка Барак и Мишел също се надяват, че скоро ще бъдат родители. След един импровизиран аборт обаче излиза наяве, че това няма да стане по лесния метод. Мишел се подлага на поредност от процедури за зачеване ин-витро, които за благополучие дават резултат. През 1992 година се ражда Малия, а две години по-късно Саша. През това време Барак към този момент се е ориентирал съществено към кариера в политиката. Професионалният му избор обаче ще вкара огромно напрежение в фамилията му поради прекомерната му ангажираност и дългите отсъствия от вкъщи.

През 2004 година става член на Щатския Сенат, само че Мишел не желае да се местят  във Вашингтон ( “заради децата ”) и фамилията продължава живота си в Чикаго. За Барак това значи три часа път към и на връщане от работа, а за Мишел – цялата отговорност по грижата за децата. Тя обаче въобще не е удовлетворена от сегашното състояние –  каквато е интелигентна и амбициозна, в никакъв случай не си е представяла, че един ден ще се трансформира в майка си –  стопанка, закотвена у дома, с две ревящи хлапета на ръцете. Затова и до момента в който Барак гради кариера и се изкачва все по-високо по политическата стълба, Мишел се фрустрира от ден на ден и повече.

В едно от откровените си изявленията тя споделя: ”За нищо не света не бих заменила дъщерите си, обаче няма какво да се лъжем – децата могат да провалят даже най-хубавия брак. Както беше в нашия случай. Докато аз се грижех за девойките, мъжът ми пътуваше напред-назад и си живееше живота. Бракът не беше какъвто си го представях – не беше  контракт сред две страни с равни права и отговорности, не беше 50/50, нито даже 60/40. За мен в оня интервал беше по-скоро 70/30. В моя полза…или по-скоро щета. ”

Мишел не икономисва и писмен знак от истината за грозната страна на майчинството.

“Малките деца са истински терористи. Не приказват. Трудно се комуникира с тях. Реват непрекъснато. Ирационални са. Постоянно желаят нещо. И все пак ги обичаш. Но тъй като не можеш да хвърлиш обвиняванията си върху тях, по тази причина обръщаш гнева си към колегата си. ”

Среднощните кавги сред съпрузите зачестяват като в основата на всички тях е един и същи проблем – неудовлетвореността на Мишел от обстоятелството, че е трябвало да постави на пауза личната си кариера за сметка на тази на брачна половинка й. Донякъде съумяват да позакърпят съществено разтърсените си връзки благодарение на фамилен терапевт.

Последният обаче не е в положение да промени отношението на Мишел към политиката, която за нея е “мръсен бизнес ”. А това към този момент е проблем. Когато Барак взема решение да се кандидатира за сенатор на Илинойс, тя държи да му обясни картинката: “Не очаквай от мен, че ще се включа в акцията ти. Всъщност знаеш ли какво – въобще не разчитай на моя избор! ”

Можете да си визиите каква е била изненадата й, само че най-много раздразнението й, когато няколко години по-късно Барак й декларира, че има желание да се кандидатира за президент на страната.

В неговите мемоари сцената протича по този начин. Тя му хвърля смъртоносен взор, става от дивана и споделя:

– За бога, Барак, ще престанеш ли въобще в миналото? ”

Защо? Не мислиш ли, че можем да победим? “Ние ”? Няма “ние ” в тая работа, Барак. Мен не ме брой. Подкрепях те до момента, макар че мразя политиката. Не желая фамилията ни да бъде изложено на показ пред целия свят. Сега, когато към този момент постигнахме някакъв ред в живота си, някакво успокоение, внезапно ми сервираш, че искаш да ставаш президент?! Ще се кандидатирам, единствено в случай че одобряваш.В подобен случай отговорът ми е “не. ”

Съединени американски щати можеха и да се разминат да приветстват първия негър президент в историята си, в случай че след този диалог нещата не се бяха развили друго. В главата на Мишел.

Въпреки безапелационния си отвод да поддържа решението му, една мисъл не дава мира на сенаторската брачна половинка през идващите няколко дни. Ами в случай че Барак в действителност стане президент? Без подозрение светът ще огледа с други очи на Америка, а децата, които се усещат новобранци, ще се разпознаят в него и ще повярват във опциите си. Заради това единствено си заслужава да премисли позицията си…

В последна сметка Мишел скланя да застане на страната на мъжа си. И го прави по подобен решителен метод и с подобен хъс и ентусиазъм, че на Барак не му остава нищо друго с изключение на да завоюва.

В автобиографичната си книга “Обетована земя ” (2020) Барак Обама написа, че през първите години в Белия дом е усещал у жена си едно добре скрито, само че доста мощно напрежение. “Имаше нощи, когато лежах в тъмното до Мишел, припомняйки си времената, когато усмивката не слизаше от лицето й, а любовта ни беше безгрижна. Сърцето ми се свиваше при мисълта, че тези дни са към този момент окончателно изгубени и в никакъв случай повече няма да се върнат. ”

В изявление пред “People ” някогашният президент продължава с откровенията: “Знаех, че е самотна. Имаше моменти, в които се терзаех, че се усеща по този метод, само че в идващия миг се сещах, че имам да се оправям с финансовата рецесия в страната или с войната в Афганистан и фамилните проблеми оставаха на назад във времето. ”

Затворена сред стените на Белия дом, нейния прочувствен затвор, Мишел усеща по какъв начин фрустрадициите, които си е мислила, че е оставила зад тила си, се връщат с цялостна мощ. Струва й се, че всички, даже роднините и околните другари, не виждат в нея  друго с изключение на добре облечено допълнение на брачна половинка си. И тази мисъл напряко я побърква.

За разлика от предходните години обаче този път не разрешава разногласията им да се изродят в грозни кавги. И което е по-важното, макар нагнетената атмосфера и кавгите, нито тя, нито той дръзват да упоменат даже думата “развод. ” И популярност богу, тъй като откакто фамилията напуща Белия дом през 2017 година, двамата съпрузи съумяват да се преоткрият един различен, а любовта им разцъфтява със мощ, непозната до този миг.

В последната си тирада като президент на Съединени американски щати Обама не не помни да отдаде дължимото на Мишел:

“През миналите 25 години ти беше освен моя брачна половинка и майка на децата ми, само че и мой най-хубав другар. Прие роля, която не беше по усета ти, само че която извърши с грациозност, твърдоглавие и жанр. ”

Днес 61-годишният Обама и 59-годишната Мишел изживяват ренесанса на 30-годишната си обич.  И си проличава – освен това освен от постовете им в Twitter, в които двамата не стопират да показват под формата на текстове и фотоси наслада и задоволство от взаимния живот. Ако се чудите по какъв начин по този начин бракът им е съумял да устои на ураганните пориви на  вятъра, в този момент е моментът да седнете и да си запишете рецептата на Мишел.

“Колко пъти единствено ми е идвало да го бутна през прозореца, та нека се пребие. Но в този момент се веселя, че не го направих. Че не предадох брачна половинка си. Че не си потеглих. На тези, които занапред ще поемат по този път, желая да кажа, че ще има интервали, някои от които може да продължат и с години, когато няма да може да се понасяте и в червата. Важното обаче е да не се отказвате от любовта.

Нашата оцеля макар големите ни личностни разлики, тъй като изградихме връзката си върху солидна основа и си дадохме дума, че през каквито и компликации да прекосяваме, няма да изберем по-лесния път поотделно. Връзката ни въобще не е съвършена, само че времето сподели, че е същинска. Това, което поучавам към този момент порасналите ни дъщери е, да не търсят сателит в живота, който ще прави цялата работа вместо тях, а да я прави един до друг с тях. ”

А какво мисли Барак по въпроса по какъв начин разбираш, че си намерил правилен и благонадежден сътрудник за цялостен живот? Пред Vogue през 2013 той е надалеч по-лаконичен от жена си: “Мишел е като Бионсе в оня нейна ария, нали се сещате – Let me ungrade yaааа! Ами това е – тя съумя да ме ъпгрейдне, да ме трансформира в моята по-добра версия. ”