Великите любовни истории: Густав Климт и Емилие Фльоге: Една любовна фантазия, претворена в изкуство за милиони
Имаше една година, май беше 2016-а, когато бях безусловно захласната от изкуството на безобразника-грозник Густав Климт. Основателят на школата на Виенския сецесион, този занаятчия на четката от началото на 20-и век е персона, която един път навлязла в кръвоносната ти система, дали посредством творбите си или посредством персоналната си история, остава вечно да циркулира в тялото ти – с цел да те разболява и цери по едно и също време.
Maлко хора обаче знаят, че неговата муза, загадъчното лице, въодушевило едно на най-известните творби на актуалното изобразително изкуство, “Целувката ”, съставлява самобитна ода на любовта към единствената жена, която другояче сластният и блудствен художник в миналото е обичал същински и която остава негова правилна спътница до края на живота му. И с която, апропо, най-вероятно в никакъв случай не е имал физическа връзка.
Това е историята на ексцентричната обич сред художника-символист Густав Климт и дизайнерката-авангардист Емилие Фльоге.
Koй би предположил, че една от най-емблематичните артистични двойки на предишния век ще се сближи чрез уроци по френски! Обаче се случва тъкмо по този начин.
Семействата Климт и Фльоге са в действителност роднински свързани. Густав, второто от общо седемте деца на Ана, несбъднат музикален гений, и Ернст, гравьор на злато, е роден през 1862 година в Баумгартнер, близо до столицата на Австо-Унгарската империя. Емилие се ражда 12 години по-късно във Виена в фамилията на производителя на лули Херман Фльоге.
Въпреки че двамата бъдещи сътрудници поемат по разнообразни писти на изкуството, два фактора ще допринесат за това пътищата им да се пресекат съдбоносно. Първо, и двамата се движат в една и съща бохемска среда във Виена. През 1891-а пък братът на Климт, Ернст, се дами за най-голямата сестра на Емилие.
Същата година Климт рисува портрет на новата си снаха, само че ползата му е още по-силно притеглен от хубостта на 17-годишната бълдъза. Още от първите дни на запознанството им, той по всякакъв начин се стреми да завоюва благосклонностите й. За задачата даже склонява да учат дружно френски. Разбира се, да се научи да спряга сказуеми в минало време не му е приоритет – вълнува го само близостта до младото момиче. Така и минават първите им “срещи ” – в почтени и потребни лингвистични занимания.
Година по-късно Ернст умира и Густав става аставник на новородената му щерка. Това става мотив той да прекарва повече време със фамилията на сватовете. И с Емилие, несъмнено. От 1897 година нататък двамата стават неразделни, демонстрирайки съвсем мъчителна обвързаност един към различен.
Въпреки че не обича изключително да се социализира, поради нея Густав непрекъснато прави изключения – съпровожда я на театрални и оперни спектакли, както и на разнообразни всемирски събития. Летата наложително прекарва във вилата на семейство Фльоге на брега на езерото Атерзее. Именно по време на тези летувания той рисува серия пейзажи, които съставляват единственото отклоняване от желания от него род – портретизма. Заради странния метод, по който се облича, поради сандалите на босо и рошавата брада, локалните стартират да го назовават Валдшрат – “Горския дявол. ”
Художникът не обича да напуща Виена, тъй като това значи да бъде надалеч от Емилие. Предпочита да работи у дома, на мира, облечен единствено в дълга до земята ленена тога и даже без долни дрехи изпод. И въпреки всичко, когато му се постанова да пътува, мисълта за Емилие не го напуща и за момент. Пише й дълги писма, изпраща й пощенски картички, които собственоръчно изрисува с крилати сърца. Интересен факт е, че са непокътнати над 400 писма и картички, изпратени от него до Фльоге в интервала 1895 – 1917, само че не е непокътнат и един ред, написан от нейната ръка.
Общите им другари не се съмняват, че двамата са любовници. Още повече, че познават Густав и зса наясно с големия му полов вкус. Климт фактически има многочислени любовни афери, най-много с негови модели, само че тъй като не обича свадите, гледа да бъде колкото се може по-дискретен всякога, когато вкарва следващата жена в леглото си. Друг е въпросът, че и до ден сегашен няма никакви доказателства за това, че връзката сред Климт и Фльоге е минала границите на платоничното и духовното другарство.
През 1894 година разпореждат на Климт да изографиса тавана на аулата на Виенския университет. За задачата той основава три обособени стенописа, които обаче са посрещнати с унищожителна рецензия. Творбите биват избрани като “чиста порнография ” и “перверзна волност ”, а поради анти-популистките си възгледи за изкуството художникът си печели славата на “лошо момче ”. Това е интервал, в който Густав е освен охулван, само че и заставен да живее в огромна мизерия, тъй като никой не желае да си купува картини от някакъв недолюбван дегенерат, който си фантазира, че със смахнатите си схващания ще промени изобразително изкуство вечно.
Най-прочутата си картина, “Целувката ”, Климт рисува скоро откакто скандалът към стенопписа е поутихнал. И о, случва се знамение! Най-после рецензията му се усмихва благосклонно, а за картината незабавно се намира покупател, който заплаща прещедро, с цел да я има. Творбата е изпълнена с маслени бои и пластове златни люспици. За създаването на тази техника на позлата Климт се въодушевява по време на пътуването си до Венеция и Равена – градове, известни с красивите си мозайки.
Смята се, че моделите за тази картина са самите Климт и Фльоге и макар, че липсват директни доказателство в поддръжка на тази доктрина, осведомените с любовната им история, са склонни да я одобряват за чиста монета.
Първото десетилетие на новия век, когато отдолу под четката на гениалния австриец се раждат забележителни платна като “Целувката ”, “Джудит I ” и “Портрет на Адел Блох-Бауер ”, е златен интервал, безусловно и преносно, освен за него, само че и за неговата обичана другарка.
Заедно с две от сестрите си Емилие посвещава няколко години на проучването на шивашкия поминък. През 1904 година с финансовата помощ на един от брат си те отворят собствен салон за висша мода на централната улица “Мариахилфер ”, който кръщават “Сестрите Фльоге ”. Емилие е креативният мозък в триото, до момента в който сестрите й се занимават с практическата страна на бизнеса.
Тя постоянно пътува до Париж и Лондон, с цел да черпи хрумвания, тамошните фешън трендове, които по-късно да претвори в личните си модели. Салонът процъфтява и се трансформира в обичано място за срещи на дамите от висшето общество на столицата. Някои от клиентките на сестрите, най-много съпруги на богати еврейски индустриалци, стават такива и на Климт, който рисува портретите им против солидно възнаграждение.
Десет години след основаването на салона името на Емили е в устата на всички и се обзалагам, че в случай че живееше през днешния ден, щеше да има стотици хиляди почитатели в обществените мрежи. Ранните феминистки полудяват по реформаторския, разкрепостен жанр в дамското облекло, който тя съумява да наложи – той се характеризира с високи талии, свободни силуети, цветни щампи и необятно разкроени ръкави. Някои от “реформаторските ” рокли са правени по дизайн на Густав Климт и това не е по никакъв начин чудно, тъй като модата въобще не му е далечна тематика – и той, като обичаната си, е разпален колекционер на текстилни материали и театрални костюми.
Съвместната работа на Климт и Фльоге способства за това славата им да се разрастне още повече. По това време е въпрос на авторитет да притежаваш модел на Фльоге или картина на Климт. По опция и двете! Желаещите виенчани да бъдат нарисувани от именития си съгражданин безусловно се редят пред вратата му, само че Климт може да си разреши да бъде извънредно селективен в избора си на модели.
За разлика от други известни портретисти, самият той по този начин и не си прави автопортрет. “Не се интересувам от себе толкоз, колкото от другите хора, изключително дамите, ” написа той. “У мен няма нищо особено – аз съм просто художник, който рисува всеки ден, от заран до залез. Затова в случай че някой желае да ме опознае, ще би трябвало деликатно да се вгледа в картините ми. ”
През 1911 година картината на Климт “Смърт и живот ” печели първа премия на международното ревю в Рим. Това е последното огромно самопризнание, което художникът получава приживе. Седем години по-късно, на 6 февруари 1918 г, Климт умира от затруднения след претърпени инсулт и пневмония. Няколко месеца преди гибелта си посвещава стих в хайку на обичаната си жена, Емилие.
край езерото водна лилия пораства
изцяло разцъфтяла е
само че един красавец душата й прекърши[1]
Последните му думи преди да издъхне отново са за нея. “Доведете Емили, ” прошепва Климт и склопява вечно очи. Погребан е в гробището “Хитцингер ” във Виена – градът, който приживе съумява да поръби със златен искра. В наследството си остава половината от всичките си земни притежания на Емилие, а другата половина отива при фамилията му.
През последните дни на Втората международна война къщата на Емилие в Ундерграсе изгаря в пожар. Безмилостните пламъци унищожават освен сбирката й от неповторими дрехи, само че и доста предмети, принадлежали на Климт.
Eмилие Фльоге умира на 77-годишна възраст във Виена. Гробът й през днешния ден се употребява със специфичния статута на локална забележителност.
[1] Превод: М. Вуковска
