Когато чуя българска култура...
Имаше един вицепремиер на България, който в изблик на детска искреност бе декларирал: „ Егати страната, щом аз съм ѝ вицепремиер “. А има и една друга фамозна имитация, която се приписва на Радой Ралин, само че в действителност е откъс от пиеса на нацисткия драматург Херман Йост: „ Когато чуя думата просвета, се пипвам за кобура “.
Всъщност Радой Ралин е споделил нещо друго: „ Не ме е боязън от министъра на културата, а от културата на министъра “.
Тия дни българската просвета впрегна всички старания да ми напомни тези цитати.
Цяла седмица артисти от Народния спектакъл ни засипват с писма, които стартират по един и същи метод. „ Сезонът свърши и аз най-накрая желая да си кажа какво в действителност се случва зад кулисите. “ След което следват трагични анонимни обвинявания за настоящия скандал в сякаш най-важния спектакъл в републиката. Много чудноват дъжд от писма, очевидно в свободното си време актьорите на щат в Народния са есеисти. Но то по този начин е като си на щат, де – постанова се да работиш всеки ден от 9 до 5. Или пък може би, както позволиха някои странични наблюдаващи от тия среди, в Народния спектакъл е разгласен конкурс за есе? Който завоюва, печели основната роля идващия сезон?
Друга вест също раздруса радикално културните среди у нас. Бюджетът за просвета следващата година отново е под 1%. 0,4% от Брутният вътрешен продукт. За полицията обаче бяха отпуснати 10% повече. Всъщност, една от аргументите, бюджетът за културата още веднъж да е орязан, е, че браншът постоянно не усвоява съвсем една трета от отпуснатите му средства. Вероятно се дължи на дрязгите посред им и блокирането на планове за финансиране. В Националния киноцентър от години си играят на тази игра – постановат несъгласие върху плановете на противниците, с цел да не получат пари за техните филми и по този начин няма никакви филми. И пари за другите типове изкуство също няма, само че какво от това – в случай че не снимат моя филм, дано цялата просвета загине. Разбирам ги, аз по този начин имам един разказ... в случай че имах опция да препречвам нобелите, щях да го направя, ма пусто нямам достъп. Обаче всяка година награждават някакви некадърници и това ме изпълва с откровено отвращение.
Което ме подсети, че тая година Георги Господинов взе „ Букър “ и тук би трябвало да спра за малко писането, с цел да си порева. Ма що той, бе, що той, що все другите? И за какво страната не ми дава, къде да напиша и аз писмо?
Понеже не съм от хората, които добродушно си седят в ъгъла и одобряват всички несправедливости на тоя живот с безмълвие, помислих, помислих и измислих по какъв начин да създадем ултимативната кариера на деятел на културата в страна като България. Важи за всички сектори с изключение на музикалния. Там моделът към този момент е фиктивен от дълго време, а кръгът е затворен изцяло, аманнн аманннн.
Писател
За да сте прочут публицист в България, не е нужно да пишете. Не че желая да ви спра, в случай че доста ви се написа, само че... желая да ви спра, почтено казано. Не заливайте издателствата с графоманията си, а пишете във фейсбук. Изберете си някой към този момент одобрен създател и стъпете на раменете му. По принцип множеството кандидат-писатели употребяват за това Георги Господинов, само че не е единствено той на небосклона. Защо не Милен Русков или Алек Попов? Попържете ги едно хубаво, обявете ги за некадърници, надсмейте се на последната им творба, нищо че вие сте публицист, не четец и не четете други с изключение на себе си. Русков иронизира патриотизма? Попов написа ирония за партизаните? Господинов провожда западни въздействия? Ама я бържем бързо напалете една виртуална клада и ги метнете в нея заедно с книгите им. Знаете ли в какъв брой телевизионни излъчвания ще ви поканят, какъв брой изявленията ще ви вземат, дори една партия, няма да споделям коя, ще ви предложения да ѝ станете член... А един път с партия зад тила си, нищо към този момент не може да ви спре. Вижте какви кариери се вършат в театъра с една партия, няма да споделям името ѝ, зад тила на шефовете?
Артист
За да сте прочут актьор в България, не е нужно да изиграете кой знае какви функции. Абе играйте си ги, в случай че желаете, но по-важно е да сте на щат. При това на щат в Народния спектакъл. Тогава това автоматизирано ви издига в по-горната класа, там горе сте вие на щата, а там долу са останалите актриски и актьорчета, дето нещо се мъчат из другите театри, учат функции, потят се на сцената, тичат от зрелище на зрелище и въобще за бясно се морят. Вземете си щатчето и дори оглавете профсъюза, а още по-добре по едно и също време с това влезте в някоя партия и току-виж ви инаправили директорче. Тогава може самичък ди са пишете пиесите, да си ги поставяте, да си ги играете, а в случай че ви мързи – най-малко ще уволните всички, на които им имате зъб поради по-голям гений, усърдие, известност, щото са по-високи от вас или там каквито и да са аргументите.
Режисьор
Прочетете точка 2. Ако не сте на щат, просто станете таксиметров водач.
Художник/скулптор
Единственият метод да просперирате като художник или ваятел в България е, в случай че станете министър на културата. Може и народен представител. Ако не сте още член на партия – прочетете горните точки и незабавно се запишете. Така ще си осигурите поръчки най-малко от управлението на партията. Само какви претекстове има за увековечаване – „ Премиер строи газопровод “, „ Цар присветва с очи и гледа на разстройство “, „ Хайдутин суче мустак по посока на Турция “, „ Българска майка плаче на улицата, чака синовете си хайдути да се върнат от мач “ и други сюжети, множеството от тях към този момент експлоатирани.
Композитор
Вече имаме подобен ярък образец в културата – напишете оратория в чест на премиера. Както направи някогашният министър на ресора Абрашев за царя. Така незабавно ще ви повдигнат също в министър, което си е работа на щат, няма какво да се лъжем. Неудобството тук е, че в последно време доста нагъсто се въртят кабинетите и министрите и надали ще изкарате дълго на тоя пост, само че въпреки всичко щатът си е щат, не се отхвърляйте.
И най-важното: с каквото и да се занимавате в региона на културата, в никакъв случай, в никакъв случай, в никакъв случай не заемайте позиции по горещи публични тематики. Ако ви помолят за това, напишете просто едно писмо от името на колектива и подкрепете по-силния. Това постоянно работи.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Всъщност Радой Ралин е споделил нещо друго: „ Не ме е боязън от министъра на културата, а от културата на министъра “.
Тия дни българската просвета впрегна всички старания да ми напомни тези цитати.
Цяла седмица артисти от Народния спектакъл ни засипват с писма, които стартират по един и същи метод. „ Сезонът свърши и аз най-накрая желая да си кажа какво в действителност се случва зад кулисите. “ След което следват трагични анонимни обвинявания за настоящия скандал в сякаш най-важния спектакъл в републиката. Много чудноват дъжд от писма, очевидно в свободното си време актьорите на щат в Народния са есеисти. Но то по този начин е като си на щат, де – постанова се да работиш всеки ден от 9 до 5. Или пък може би, както позволиха някои странични наблюдаващи от тия среди, в Народния спектакъл е разгласен конкурс за есе? Който завоюва, печели основната роля идващия сезон?
Друга вест също раздруса радикално културните среди у нас. Бюджетът за просвета следващата година отново е под 1%. 0,4% от Брутният вътрешен продукт. За полицията обаче бяха отпуснати 10% повече. Всъщност, една от аргументите, бюджетът за културата още веднъж да е орязан, е, че браншът постоянно не усвоява съвсем една трета от отпуснатите му средства. Вероятно се дължи на дрязгите посред им и блокирането на планове за финансиране. В Националния киноцентър от години си играят на тази игра – постановат несъгласие върху плановете на противниците, с цел да не получат пари за техните филми и по този начин няма никакви филми. И пари за другите типове изкуство също няма, само че какво от това – в случай че не снимат моя филм, дано цялата просвета загине. Разбирам ги, аз по този начин имам един разказ... в случай че имах опция да препречвам нобелите, щях да го направя, ма пусто нямам достъп. Обаче всяка година награждават някакви некадърници и това ме изпълва с откровено отвращение.
Което ме подсети, че тая година Георги Господинов взе „ Букър “ и тук би трябвало да спра за малко писането, с цел да си порева. Ма що той, бе, що той, що все другите? И за какво страната не ми дава, къде да напиша и аз писмо?
Понеже не съм от хората, които добродушно си седят в ъгъла и одобряват всички несправедливости на тоя живот с безмълвие, помислих, помислих и измислих по какъв начин да създадем ултимативната кариера на деятел на културата в страна като България. Важи за всички сектори с изключение на музикалния. Там моделът към този момент е фиктивен от дълго време, а кръгът е затворен изцяло, аманнн аманннн.
Писател
За да сте прочут публицист в България, не е нужно да пишете. Не че желая да ви спра, в случай че доста ви се написа, само че... желая да ви спра, почтено казано. Не заливайте издателствата с графоманията си, а пишете във фейсбук. Изберете си някой към този момент одобрен създател и стъпете на раменете му. По принцип множеството кандидат-писатели употребяват за това Георги Господинов, само че не е единствено той на небосклона. Защо не Милен Русков или Алек Попов? Попържете ги едно хубаво, обявете ги за некадърници, надсмейте се на последната им творба, нищо че вие сте публицист, не четец и не четете други с изключение на себе си. Русков иронизира патриотизма? Попов написа ирония за партизаните? Господинов провожда западни въздействия? Ама я бържем бързо напалете една виртуална клада и ги метнете в нея заедно с книгите им. Знаете ли в какъв брой телевизионни излъчвания ще ви поканят, какъв брой изявленията ще ви вземат, дори една партия, няма да споделям коя, ще ви предложения да ѝ станете член... А един път с партия зад тила си, нищо към този момент не може да ви спре. Вижте какви кариери се вършат в театъра с една партия, няма да споделям името ѝ, зад тила на шефовете?
Артист
За да сте прочут актьор в България, не е нужно да изиграете кой знае какви функции. Абе играйте си ги, в случай че желаете, но по-важно е да сте на щат. При това на щат в Народния спектакъл. Тогава това автоматизирано ви издига в по-горната класа, там горе сте вие на щата, а там долу са останалите актриски и актьорчета, дето нещо се мъчат из другите театри, учат функции, потят се на сцената, тичат от зрелище на зрелище и въобще за бясно се морят. Вземете си щатчето и дори оглавете профсъюза, а още по-добре по едно и също време с това влезте в някоя партия и току-виж ви инаправили директорче. Тогава може самичък ди са пишете пиесите, да си ги поставяте, да си ги играете, а в случай че ви мързи – най-малко ще уволните всички, на които им имате зъб поради по-голям гений, усърдие, известност, щото са по-високи от вас или там каквито и да са аргументите.
Режисьор
Прочетете точка 2. Ако не сте на щат, просто станете таксиметров водач.
Художник/скулптор
Единственият метод да просперирате като художник или ваятел в България е, в случай че станете министър на културата. Може и народен представител. Ако не сте още член на партия – прочетете горните точки и незабавно се запишете. Така ще си осигурите поръчки най-малко от управлението на партията. Само какви претекстове има за увековечаване – „ Премиер строи газопровод “, „ Цар присветва с очи и гледа на разстройство “, „ Хайдутин суче мустак по посока на Турция “, „ Българска майка плаче на улицата, чака синовете си хайдути да се върнат от мач “ и други сюжети, множеството от тях към този момент експлоатирани.
Композитор
Вече имаме подобен ярък образец в културата – напишете оратория в чест на премиера. Както направи някогашният министър на ресора Абрашев за царя. Така незабавно ще ви повдигнат също в министър, което си е работа на щат, няма какво да се лъжем. Неудобството тук е, че в последно време доста нагъсто се въртят кабинетите и министрите и надали ще изкарате дълго на тоя пост, само че въпреки всичко щатът си е щат, не се отхвърляйте.
И най-важното: с каквото и да се занимавате в региона на културата, в никакъв случай, в никакъв случай, в никакъв случай не заемайте позиции по горещи публични тематики. Ако ви помолят за това, напишете просто едно писмо от името на колектива и подкрепете по-силния. Това постоянно работи.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ