Имаме време да говорим, но нямаме време да слушаме
Имаме време да приказваме. Да желаеме. Да чакаме. Претендираме. Обвиняваме. Критикуваме. Крещим. Съдим. Имаме време да одобряваме всичко за даденост. Да не ценим. Да се караме с околните си. Да натоварваме другите с упования. Да сме недоволни. Да се сърдим. Да се караме. Да проваляме фантазиите си. Да забравяме значимите неща. Да се отчуждаваме един от различен. Да трупаме движимости. Да се отдалечаваме от себе си.
Нямаме време да изслушаме. Да приемем. Да разберем. Да извиним. Да потърсим виновността у себе си. Да почиваме. Да помълчим. Да съчувстваме. Да успокоим. Да бъдем другия. Да прегърнем. Да благодарим. Да се простим. Да целунем. Да се замислим. Да забавим темпото. Да отсеем значимото от неважното. Да създадем взаимни отстъпки. Да бъдем себе си. Да мечтаем. Да се смирим. Да се преоткрием. Да обичаме.
Скришом от другите и от света плачем. Затворени в себе си, съжаляваме. Тъгуваме. Скришом от непознатите погледи се разкайваме.
Скришом се смеем.
Скришом обичаме.
Скришом живеем.
Автор: Цветелина Велчева
