Парите на синоптиците в БАН ще стигнат до първата седмица на септември
Имаме средства да работим до края на август, може би и първата седмица на септември - зависи какви икономии от консумативи успеем да създадем, призна шефът на Националния институт по метеорология и хидрология при Българска академия на науките проф. Христо Брънзов пред БНР.
Преди два дни Национален институт по метеорология и хидрология изиска отделянето си от Българска академия на науките и прекосяването на института непосредствено под структурата на Министерството на образованието поради неразбирателството си с Общото заседание на Академията на науките, което разпределя бюджета от страната по този начин, че Национален институт по метеорология и хидрология е на ръба на оцеляването. Този принцип на систематизиране бе прибавен и по отношение на спомагателните 15 млн. лв., отпуснати от страната тази година - до синоптиците достигнали " трохи " от пая.
Искането бе отправено към премиера Борисов в отворено писмо и през вчерашния ден той даде обещание да се срещне с метеоролозите, само че изрази и учудването си, че и при спомагателните 15 милиона лв. парите не са стигнали.
Проф. Брънзов увери, че разногласието с Българска академия на науките е доста по-дълбок от просто диалог за пари. Става въпрос за тежестта на другите типове научни проучвания - фундаментални или научно-приложни. При първите резултатът е след десетилетия, а " както се вижда, даже и да минат десетилетия, този резултат го няма ", разяснява професорът и отбрани тезата, че би трябвало да се акцентира върху научно-приложните проучвания, като тези в Национален институт по метеорология и хидрология. Те имат директно влияние върху обществото и стопанската система на страната, уточни той.
Тази година изрично разногласието бе решен в интерес на фундаменталните научни проучвания, резултат от които са публикации и цитати. Те получиха 80%. Въпросът даже не бил включен в протокола от общото заседание. Вместо това там попадало дълго обсъждане по какъв начин да се нормират точките на публикация - дали да бъде съгласно броя създатели или " на корен квадратен от този брой ", уточни проф. Брънзов.
" Това дефинитивно ни убеди, че Българска академия на науките няма никакво желание да промени вижданията си във връзка с научно-приложната активност, заради което постоянно тя ще генерира тези следствия – каквито и да е средства, както и да дойдат в Българска академия на науките, съвсем в никакъв случай няма да доближават до действия като нашата, каквито апропо има в много институти ", заключи той.
Въпреки мизерното състояние, в което държат Национален институт по метеорология и хидрология, от Българска академия на науките не желаят институтът да излезе от структурата им. Искането - отправено към премиера Борисов в отворено писмо от Национален институт по метеорология и хидрология - поддържа министърът на образованието Красимир Вълчев. В изявление за OFFNews през вчерашния ден той даде обещание и спомагателна поддръжка за института съгласно опциите на бюджета.
Наред с Национален институт по метеорология и хидрология минимум средства от Българска академия на науките са отпуснати на Ядрения институт, Института по археология и Геофизичния институт – тези, които обществото разпознава, изясни Брънзов и добави, че " правилото на систематизиране на средства в Българска академия на науките е подобен, че парите първо отиват за издръжката на институтите, а най-после – за оперативната активност ".
" Тези неща доближиха върха си, защото средствата, които получи Национален институт по метеорология и хидрология за оперативна активност са безусловно същите като на един чисто теоретичен институт. Тоест даже нямаше средства за нощния труд на хората . При нас, с цел да работим 24 часа, 220 души са на денонощен режим на работа. Дори за тези хора нямаше средства, заради което се наложи, с цел да запазим хората и да запазим 24-часовата работа, да прехвърлим част от средствата, които са за прехрана, към хората, с цел да не изоставен и да не спрем да работим, и останахме без средства за връзки, електрическа енергия, т.е. консумативи, само че запазихме хората.
Това е, което управлението на Национален институт по метеорология и хидрология съумя да направи макар съпротивата на Българска академия на науките , който не утвърди такова преразпределение на нашите средства, на института… ".
" Ако Национален институт по метеорология и хидрология излезе от Българска академия на науките и отиде в МОН, той ще получава средства непосредствено от страната и ще избегне обстановка, в която страната споделя: „ Ние дадохме задоволително пари на Българска академия на науките, оправяйте се там вътре - изясни ученият. - Естествено средства за нас няма, ние би трябвало да спрем. Отиваме в Българска академия на науките, в Българска академия на науките ни споделят - ние парите ги разпределихме по транспарантни критерии, отивайте при държавното управление и си търсете парите. И става един параграф 22, в който нас ни подмятат като топка за пинг-понг . И добре, че има хора в това държавно управление, които са виновни, схванаха защо става дума и се пробват по всевъзможен метод, доколкото имат опция, да работят. Ние по този начин си работим - ден за ден ", заключи професорът, а във връзка " транспарантните " критерии разяснява: " Разбира се, че са транспарантни, само че това не са естествени закони, зависи кой ги написа тези критерии ".
Преди два дни Национален институт по метеорология и хидрология изиска отделянето си от Българска академия на науките и прекосяването на института непосредствено под структурата на Министерството на образованието поради неразбирателството си с Общото заседание на Академията на науките, което разпределя бюджета от страната по този начин, че Национален институт по метеорология и хидрология е на ръба на оцеляването. Този принцип на систематизиране бе прибавен и по отношение на спомагателните 15 млн. лв., отпуснати от страната тази година - до синоптиците достигнали " трохи " от пая.
Искането бе отправено към премиера Борисов в отворено писмо и през вчерашния ден той даде обещание да се срещне с метеоролозите, само че изрази и учудването си, че и при спомагателните 15 милиона лв. парите не са стигнали.
Проф. Брънзов увери, че разногласието с Българска академия на науките е доста по-дълбок от просто диалог за пари. Става въпрос за тежестта на другите типове научни проучвания - фундаментални или научно-приложни. При първите резултатът е след десетилетия, а " както се вижда, даже и да минат десетилетия, този резултат го няма ", разяснява професорът и отбрани тезата, че би трябвало да се акцентира върху научно-приложните проучвания, като тези в Национален институт по метеорология и хидрология. Те имат директно влияние върху обществото и стопанската система на страната, уточни той.
Тази година изрично разногласието бе решен в интерес на фундаменталните научни проучвания, резултат от които са публикации и цитати. Те получиха 80%. Въпросът даже не бил включен в протокола от общото заседание. Вместо това там попадало дълго обсъждане по какъв начин да се нормират точките на публикация - дали да бъде съгласно броя създатели или " на корен квадратен от този брой ", уточни проф. Брънзов.
" Това дефинитивно ни убеди, че Българска академия на науките няма никакво желание да промени вижданията си във връзка с научно-приложната активност, заради което постоянно тя ще генерира тези следствия – каквито и да е средства, както и да дойдат в Българска академия на науките, съвсем в никакъв случай няма да доближават до действия като нашата, каквито апропо има в много институти ", заключи той.
Въпреки мизерното състояние, в което държат Национален институт по метеорология и хидрология, от Българска академия на науките не желаят институтът да излезе от структурата им. Искането - отправено към премиера Борисов в отворено писмо от Национален институт по метеорология и хидрология - поддържа министърът на образованието Красимир Вълчев. В изявление за OFFNews през вчерашния ден той даде обещание и спомагателна поддръжка за института съгласно опциите на бюджета.
Наред с Национален институт по метеорология и хидрология минимум средства от Българска академия на науките са отпуснати на Ядрения институт, Института по археология и Геофизичния институт – тези, които обществото разпознава, изясни Брънзов и добави, че " правилото на систематизиране на средства в Българска академия на науките е подобен, че парите първо отиват за издръжката на институтите, а най-после – за оперативната активност ".
" Тези неща доближиха върха си, защото средствата, които получи Национален институт по метеорология и хидрология за оперативна активност са безусловно същите като на един чисто теоретичен институт. Тоест даже нямаше средства за нощния труд на хората . При нас, с цел да работим 24 часа, 220 души са на денонощен режим на работа. Дори за тези хора нямаше средства, заради което се наложи, с цел да запазим хората и да запазим 24-часовата работа, да прехвърлим част от средствата, които са за прехрана, към хората, с цел да не изоставен и да не спрем да работим, и останахме без средства за връзки, електрическа енергия, т.е. консумативи, само че запазихме хората.
Това е, което управлението на Национален институт по метеорология и хидрология съумя да направи макар съпротивата на Българска академия на науките , който не утвърди такова преразпределение на нашите средства, на института… ".
" Ако Национален институт по метеорология и хидрология излезе от Българска академия на науките и отиде в МОН, той ще получава средства непосредствено от страната и ще избегне обстановка, в която страната споделя: „ Ние дадохме задоволително пари на Българска академия на науките, оправяйте се там вътре - изясни ученият. - Естествено средства за нас няма, ние би трябвало да спрем. Отиваме в Българска академия на науките, в Българска академия на науките ни споделят - ние парите ги разпределихме по транспарантни критерии, отивайте при държавното управление и си търсете парите. И става един параграф 22, в който нас ни подмятат като топка за пинг-понг . И добре, че има хора в това държавно управление, които са виновни, схванаха защо става дума и се пробват по всевъзможен метод, доколкото имат опция, да работят. Ние по този начин си работим - ден за ден ", заключи професорът, а във връзка " транспарантните " критерии разяснява: " Разбира се, че са транспарантни, само че това не са естествени закони, зависи кой ги написа тези критерии ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ