Имаме си наши „суперхрани“, а превърнахме в мода консумацията на

Имаме си наши „ суперхрани “, а превърнахме в мода потреблението на вносни, споделя в изявление на "Монитор " ръководителят на Българското сдружение по хранене и диететика проф. Божидар Попов.

Проф. Попов е приключил Висшия медицински институт - София и стартира работа в ХЕИ – Видин.м Научен помощник към Института по хранене към Българска академия на науките.

От 2000 година е професор и началник катедра „ Хигиена, здравна екология и хранене " към Медицински университет – София Специализирал е в Санкт Петербург и Москва, където овладява модерни способи за проучване на храносмилането и усвояемостта на храната в тънкото черво. В тази област пази кандидатска и докторска дисертации.

Тази храна участва в множеството хладилници, само че спрете да я давате на децата си!

Автор е на „ Митове и истини за храните, храненето и диетите ", където разрушава доста от общоприетите легенди за храната ни

- Проф. Попов, 20 деца бяха признати в ямболската болница със признаци на хранително натравяне след обяд в учебно заведение. Нужни ли са по-стриктни инспекции в детските заведения?

- Разбира се, че храната, която се предлага в детските заведения, би трябвало да е прясна, в период на продължителност и отговаряща на качеството. Тя може да е съгласно условията, само че пък да не се съхранява вярно.

Или пък хората, които я подготвят, да нямат добра персонална хигиена. Бактериите, които провокират хранителното натравяне, в действителност се предават тъкмо по този метод. Така че едната причина е погрешно предпазване на храната, а другата - неприятна хигиена на личния състав.

- Какви ограничения тогава да се подхващат, с цел да се избегнат такива случаи?

- Наистина контролът би трябвало да се ускори и да не е кампаниен. Трябва да имате поради, че детското хранене е огромен проблем и в други страни, освен в нашата. Важното е да има уравновесено хранене и храната е да безвредна.

Затова е неприемливо в една модерна и развита европейска страна да има пропуски в това отношение и деца да бъдат приети в болница в болница.

- Казвате, че детското хранене е проблем и в други страни, какво сочи опитът в това отношение?

- Миналия месец имаше конгрес по хранене в Дъблин и там тематиките за храненето при децата бяха дискутирани много необятно. По принцип се посочи, че проблем при подрастващите не е толкоз небалансираното хранене, а обездвижването.

Виждате, че те не излизат доста на открито, не играят, не спортуват, а избират да са в къщи пред компютъра. Подрастващите имат потребност да изразходват сила, тъй като организмът пораства, по тази причина при тях по-големият проблем е неналичието на придвижване. Също по този начин доста се подчертава върху тематиката за потреблението на мляко и млечни артикули.

Учени поучават бащите: Правете деца рано, с цел да не се родят шизофреници

По време на конгреса никой не загатна въпроса за нискомаслените артикули. Затова и у нас би трябвало да осъзнаем, че при децата би трябвало да са приоритет пълномаслените, тъй като когато се извлече мазнината, с нея губим доста от значимите витамини-витамин А, D, както и фосфор.

- А у нас сякаш се стремим тъкмо към противоположното - избираме нискомаслените артикули?

- Да, което не е вярно.

- Кога обаче стартират проблемите с храненето при децата, какво сочат наблюденията ви като специалист?

- Тук е извънредно значима информираността. В западните страни още в начален стадий в учебно заведение децата се осведомят във връзка с здравословното хранене, за вредата от тютюнопушенето, наркотиците-все неща, с които е добре да се срещат още в ранна възраст, с цел да се предпазят от нездравословното им въздействие след това.

- У нас се счита, че общо взето децата ни се хранят добре, до момента в който са на градина и това се трансформира, когато постъпят в учебно заведение. Така ли е? Да не приказваме, че от време на време майки пускат фотоси в обществените мрежи на закуски с извънредно неприятно качество.

- Знаете, че има наредби за храненето за обособените възрастови групи. Но съгласно мен казусът не е обвързван с наредбите, а по-скоро с културата на хранене, която се основава в фамилията от най-ранна детска възраст.

Смъртоносно! Тези 5 инфекции идват от здравословната храна, а ни убиват

Например родителите може да не закусват, по този метод децата привикват, че закуската не е значима. А за подрастващите е от първостепенно значение. В западните страни закуската е обред.

Затова у нас, когато учениците не са закусили заран вкъщи, в огромното междучасие незабавно си купуват нещо сладко, с цел да се заситят. Те не се е преценяват дали това е здравословно.

- Консумират ли задоволително плодове и зеленчуци днешните деца?

- Не, демонстрират го и изследвания. Както не употребяват задоволително мляко и млечни артикули, което е доста значимо за растежа. А това е и парадоксално, тъй като въпреки всичко сме родината на киселото мляко.

- Какви неточности позволява българинът в храненето? Не акцентираме ли повече на питателните добавки, в сравнение с здравословната храна?

- Българинът като цяло прави много неточности в храненето. Най-голямата е, че подценява закуската и надценява вечерята. Повечето хора одобряват храна главно вечер, когато се приберат след работа.

Това се внушава и на децата, а вечерното хранене е нездравословно. Така организмът се натоварва с доста калории, което поврежда организма. Що се отнася до добавките, бих споделил, че за моя наслада към този момент останаха малко в историята, хората ги неглижираха.

Ако не можете да отслабнете, помогнете си с този елементарен и сполучлив способ с длан

Преди време се изтъкваше, че надали не може да заместят натуралните храни, което не е правилно.

- В същото време „ залитаме “ ли по фрапантни диети и по така наречен суперхрани?
- Според мен тези т.нар.суперхрани навлязоха прекомерно в нашето всекидневие. Рекламират се непрестанно, а те бих споделил, са несвойствени за храненето на българина. Не се отглеждат у нас, а са вносни.

Ние си имаме наши си суперхрани, към които генетично сме привикнали и ги метаболизираме по най-хубавия метод.

- Дайте образци?
- Бобовите храни, да вземем за пример. Фасулът е супер храна, в нея има всичко належащо. Неслучайно се счита, че българинът е оживял при най-трудни условия на живот с помощта на тези храни. Това е най-хубавият белтък от растителен генезис.

Така че става дума за една мода, хиперболизиране на качеството на вносните храни, за което няма някакви научни основи.

- В момента сме във време на пост, превърнахме ли и него в диета и мода?

- Първо дано изтъкнем, че постът не е целесъобразен при децата, възрастните хора и бременните. Разбира се, епизодично, за по няколко дни, е потребен.

Инсултът се развива и при високо, и при ниско кръвно

По този метод пречистваме организма от животинските храни. Но дълготрайното отнемане от някои артикули е рисково за подрастващите.

Затова и когато някой реши да ползва дългогодишен пост, е по-добре да се съветва с доктор. Нека всеки реши какъв брой време може да пости. Не знам дали се трансформира в мода, само че доста хора започнаха да парадират с това.

Едва ли не считат, че по този метод са отдадени доста на вярата, на чистите си намерения. Но сякаш повече приказват.