Фалшификатите в РС Македония и нейната реална антибългарска идеология и политика
„ Имаме съществени имитации при издаването на книги - исторически и типичен, в този момент можем да се вършим, че не е по този начин, само че това е фактическото състояние, което би трябвало да си признаем “.
Това са думи, изречени напълно неотдавна от Любчо Георгиевски, първия ръководител на ВМРО-ДПМНЕ (1990), който още при започване на разпадането на Югославия е станал един от основателите – хора в страната и на всички места из света, за основаването на тази партия с идеология и политика в полза на историческата истина.
Оценката на Георгиевски заслужава почитание.
Само че обстановката в Република Северна Македония през днешния ден под управлението на ВМРО-ДПМНЕ с ръководител на партията и министър председател на страната Християн Мицкоски е друга.
Там сякаш се ускорява стартираният през 1913 от сръбската шовинистична власт и следван от сетнешните държавни управления развой на подправяне на монументи, документи, приказки, предания, празници, ритуали от българското материално и духовно завещание в Македония.
Последната информация за фалшификат е от 11 декември 2024. Потомък на писателя Димитър Талев алармира министъра на външните работи на Република България за културно изтриване на исторически персони чрез замяна на техните имена . В село Цер, Северна Македония, на паметната плоча на гроба на 15 починали българи герои в Илинденско-Преображенското въстание имената им са изписани с фалшифицирано окончание „ ски “ вместо с истинското „ ов “, с които са родени, живели, воювали и починали за българщината в своя роден край и за свободата на Македония.
Целта на фалшификацията, несъмнено, е пределно ясна. Пред актуалните жители на Северна Македония предците им да бъдат показани като тях – „ македонци “.
А ето и още един фалшификат. Твърде забележителен.
На мраморната плоча над гроба на Григор Пърличев в родния му град Охрид може да се прочете: Григор Прличев.
Това не е името на историческата персона Григор Пърличев, чиито тленни остатъци са положени в този гроб. Името е подправено. На различен човек.
Григор Пърличев е прочут със своята буйна отбрана на българщината на всички места в своята родна България надалеч още преди да пристигна Освобождението през 1878.
Съществува един забавен, абсурден случай в столицата на Гърция Атина, в който като основен воин се явява самият Григор Пърличев – изцяло умишлено и отговорно.
През 1860 той се качва на трибуната в Тържествената зала на Атинския университет, с цел да получи годишната премия за литературно произведение. В благодарствената си тирада декларира, че за него, българския студент, е чест да заслужи премията на най-престижното висше учебно заведение на Гърция за своето поетично творчество – поемата „ О Арматолос “ („ Войводата “), написана на ослепителен ромейски език, прочут като катаревуса (чист език).
До оня миг никой в университета не е предполагал, че студентът, отличаващ се с извънредно висока просвета и енциклопедични познания, в действителност е българин, прикрил се зад гръцко име с цел да може да получи високо обучение.
В аулата като че ли пада бомба. Шок обгръща маститите гръцки учени и политици.
Григор Пърличев се завръща в родината, стенеща под османската държавна власт и фанариотския нравствен терор. До края на живота си се бори за отменяне на гнета на фанариотите. Приветства учредяването на Българската екзархия и очертаването на българското църковно и етническо землище (1870). Полага грижи за основаване на български учебни заведения. Учителства и твори за одобряване и възхвала на своя заветен български език.
Когато минава в отвъдното през 1893, признателните Охридчани слагат над гроба му солиден камък с епитафия, започваща с думите „ ТУКЪ ПОЧИВА ГРИГОРЪ ПЪРЛИЧЕВЪ “.
По-късно гробът на българския възрожденец е осквернен .
Грубият незабравим камък е сменен с изгладена мраморна плоча с надпис „ Григор Прличев “.
Така е и през днешния ден. Без смяна. Фалшиво.
Без позор на властта пред живота и делото на този незабравим български будител.
И това съществува макар, че управляващите в Република Северна Македония декларират, че тя е демократична страна.
Която обаче не е осъдила титовизма като реакционна шовинистична комунистическа идеология, политика и обществена процедура - оръжието на югославските политически инженери за измисляне на „ македонския “ народ и нация и принудително въвеждане на „ македонския “ език и просвета. Съпроводено от всеобщи убийства и принуждение над всички, които декларират своето българско съзнание.
Даже се отнася към Тито с респект. Ознаменуват се годишнини от живота и активността му. На негово име се кръщават улици, учебни заведения и прочие
А пък Македонската Академия на науките и изкустватае нарекла Григор Пърличев „ “.
На коя „ македонска литература “ е най-голямо име Григор Пърличев?
На оная, която не е съществувала когато той се е борил и творил като българин в Македония?
Или на другата, основана лъжовно и с имитации след 1945?
Характерно е, че най-високата научно-административна институция в страната Република Северна Македония носи и в този момент името „ Македонска академия “, а не „ Северномакедонска академия “.
Което може би значи, че факторите, които са запазили това „ социалистическо “ име (1967) и след приемането на формалното име на страната „ Северна Македония “ (2019), имат по всяка възможност искания тяхната академия да сплотява научните постижения и действия на всички научни звена в земите от историко-географската област Македония, огромна част от които по волята на историята и политиката се намират отвън Северна Македония, в други страни.
Не ми е известно научни или административни фактори в България, Гърция или Албания да са били питани и да са давали единодушието си.
В същото време ръководителят на ръководещата ВМРО-ДПМНЕ Мицкоски претендира, че страната, на която е министър председател, има всички учредения да бъде призната в Европейския съюз.
Този човек се сърди, че едно от изискванията за приемането на страната в Европейски Съюз е българите да бъдат вписани в конституцията на Северна Македония като държавнотворен народ.
Той декларира с удивителна решителност:
„ Няма да има конституционни промени, до момента в който аз управлявам държавното управление и до момента в който съм ръководител на ВМРО-ДПМНЕ, а без ВМРО-ДПМНЕ няма да има конституционни промени, това би трябвало да е ясно на всички. “
Защо е това твърдоглавие?
Много просто. Защото, както съм писал и в предходни публикации, в случай че българите бъдат вписани в северномакедонската конституция (нали тъкмо това наднича зад думите „ конституционни промени “!), на управляващите ще им се наложи май да признаят публично, че в страната живеят българи.
Български медийни уеб сайтове подмятат, че ръцете на Мицкоски биват извивани, с цел да признае българите в неговата страна, и че за него „ няма мърдане “.
Не знам дали тези медии желаят да оказват помощ някак на Мицкоски.
Мисля, че не съществува „ извиване на ръце “ и „ няма мърдане “.
Може би има друго.
И то сякаш е боязливо очакване от управляващите в Северна Македония, че откакто „ Бугарите “ се впишат в най-официалния нормативен документ на страната, тамошните българи постепенно и бавно могат да възбудят един развой.
Който в българския национален епос е прочут като „ НА ЛЪЖАТА КРАКАТА СА КЪСИ! “ и „ ПОДИР ВСЯКО ЗЛО ИДВА ВИДОВДЕН ! “ .
Ще се изразя по-ясно.
Напълно е допустимо българите като всеобщ туземен етнос в Република Северна Македония да се раздвижат и да изискат проверка, сериозна научна преоценка на цялостната идеология, политика, обучение, просвета, филантропични науки, празници, ритуали на антибългарска основа .
Като се стартира от Кралство Сърбия (1913-1919), премине се през Кралство на сърби, хървати и словенци (1919-1929), Кралство Югославия (1929-1945), Социалистическа федеративна република Югославия и нейната съставна Социалистическа република Македония (1945-1991), Република Македония (1991-2019) и се стигне до Република Северна Македония (от 2019 насам).
Целият този интервал може да се окаже в развой на преоценяване към историческата истина.
Опасяването от подобен развой е може би причина за упорството на властта против признание на българите в страната преди приемането ѝ в Европейски Съюз. А това е изискване, което тя самата е приела.
При неговото осъществяване РСМ би имала учредения да претендира, че би трябвало да бъде освен пълновръстен, само че и благонадежден член на Европейския съюз .
А не както президентът Гордана Силяновска декларира в послание към Народното събрание, че „ Единственото допустимо решение е смяна на Конституцията с отсрочено деяние. Това е печелившо решение и за двете страни - и за Северна Македония, и за България “.
Интересно заявление. В математиката има предписание за доказване на обещано изказване, като се позволява обратно.
Не ми е известно по какъв начин управлението на Република Северна Македония е стигнало до горното безалтернативно научно умозаключение.
Не съществува информация, от която да е видно, че северномакедонските управляващи са обсъждали мнението на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и са изтъкнали задоволително научни причини, с които са убедили Европейския съюз, че което Мицкоски е твърдял пред ръководителя на Европейска комисия, само че не го е отстоял и потвърдил, е „ само допустимо решение “.
Още по-малко може да се твърди, че това е „ печелившо решение “ за България, както и че „ България ще получи своето искане и в това време ще помогне за евроинтеграцията на страната “, както твърди Силяновска.
Не е неприятно да се знае, че не е нужно президентът на РСМ да декларира, че се надява България да помогне за евроинтеграцията на Северна Македония.
Истината е, че България работи интензивно за европейската интеграция на братска Македония още от 1992. България първа в света признава страната точно с тази цел. Даже под името Република Македония още когато е Бивша югославска република Македония.
Тя обаче сама си пречи за своята евроинтеграция.
Не ми е известно България да е изразявала позиция по приписваното ѝ „ свое искане “, тъй като съгласно мен тя такова „ искане “ в никакъв случай не е предявявала.
Нито пък, че е изразявала единодушие с „ отсроченото деяние “.
Още по-малко да го е приемала като „ единственото допустимо “ и „ печелившо “ решение.
Освен това, не става дума за българите като „ малцинство “, а като държавнотворен народ.
Числеността на който в днешно време варира в прекомерно необятни граници.
Ето ги:
А) От „ трети народ след македонците и албанците “ (Мендух Тачи, ръководител на Демократическата партия на албанците в РСМ).
Б) През „ повече от 150 000 “ (получили български документи за идентичност по потвърден от всеки един от самите тях своя български произход).
В) През „ 3504 “ (официани данни от преброяването в РСМ 2021).
Г) До „ 800-900 “ (К. Мицкоски, ръководител на ВМРО-ДПМНЕ и министър председател на РСМ).
Каква необятна „ статистика “!
И кое в нея е истина?
Не знам по какъв начин да дефинира нито словата на госпожа Силяновска пред Законодателния орган на нейната страна, нито „ необятната вилка “ на „ данните “ за българите в РСМ.
Не мога да схвана и с какво самочувствие министър председателят на страната фалшифицира обстоятелствата, като сервира данни за 800-900 българи. И на тази подправена основа се пробва да пази пред Европейския съюз антибългарската политика на неговото държавно управление .
Не ми е ясно за какво българските управляващи не реагират.
Заедно с това мисля, че България няма какво да получава като нейно „ искане “.
Искането е на действителността във Вардарска Македония, в този момент Република Северна Македония.
И тази действителност е, че във въпросната страна живеят българи от много време. Но от 1913 насам нито една държавна организация, изразяваща суверенитета и упражняваща властта в тази територия, не ги е признавала. С всички негативни последици за тях.
А министърът на външните работи на Република Северна Македония Тинчо Мусунски още в първите дни на Новата 2025 ръси обвинявания, че България провокира ненавист към себе си от страна на младите жители на неговата страна:
„ С държанието си към нас България разрешава да се натрупа сериозна поколенческа бездна. Сред поколенията младежи ненапълно и с право се основава възприятие на съмнение, даже бих споделил ненавист, поради това, което ни се предизвиква по един непочтен и неевропейски метод. “
Значи, не отводът на северномакедонските управляващи да се признаят действителностите е причина за проблемите, а България!
И тя предизвиква на Северна Македония нещо „ по един непочтен и неевропейски метод “?!
А какво ли значи съгласно северномакедонските управляващи „ “!
Вероятно, в случай че България би си траяла и приела за истина лъжата за произхода на „ македонците “ от антични времена, които нямат нищо общо с българите, наричани татари, номади и прочие, за македонската просвета, писменост и език, които по никой метод не се родеят с българските и нямат един генезис с тях - български.
Или, в случай че България не би реагирала против хилядите убити и десетките хиляди измъчени българи единствено за това, че се считат за българи.
А може би, в случай че България би подминала абсолютно статуквото, открито през 1913, засилено и затвърдено през 1945 и продължено с още по-голямо озлобление и ненавист към всичко българско в днешните дни – а точно, че на тази територия не е имало и няма писмено потвърдени българи.
Изобщо, в случай че България би приела насилието над българския народ във Вардарска Македония като калесване за женитба с бъклица и здравец, в случай че би приела всички посочени уродливи действителности покорно в интерес на сърбоманите в Северна Македония и би се съгласила безмълвно с лъжата и фалшификацията на историческата и настоящата истина, несъмнено, за своя сметка, всичко в връзките ѝ със прилежащата страна би било „ цветя и рози “?!
Как ли не!
За да поддържа мислите си дотук, осъждащи фалшификациите в Република Северна Македония и следствията от тях, ще показва още два „ дребни “ исторически обстоятелството.
Първият е обвързван с охридския публицист и журналист Христо Силянов .
Той написа в своите мемоари, че когато е бил въстаник на ВМОРО в Македония през 1902 (тогава не се е знаело още, че ще има Илинденско-Преображенско въстание), на покръстените (заклетите) по закона на ВМОРО българи от село Неокази, съумели след изменничество да се измъкнат от преследващата ги турска потеря и потърсили протекция при четата, войводата Марко, като декларира, че за тях връщане на село не може да има, предлага да избират: дали да заминат за България, или да останат в четата и се обрекат на рисковата хайдушка битка.
Та, ето.
ВМОРО предлага на селяните да отидат в България като една от опциите да бъдат избавени.
Защо в България?
А не в Гърция или Сърбия, които както България също са свободни страни, прилежащи на Османската империя?
Защото са българи, ВМОРО е българска организация и България е тяхна закрилница.
По това време те са я зовели „ “.
Вторият факт визира личността на Владо Черноземски .
Може да бъркам, само че мисля, че в РСМ не се значи по известен метод неговият себеотрицателен акт – изтезанието на краля на Югославия Александър I Караджорджевич през 1934 в осъществяване на смъртната присъда над монарха, постановена с решение на Вътрешна македонска революционна организация с ръководител Иван Михайлов като обезверен опит да се осъди насилието, на което българите във Вардарска Македония са подложени от югославската власт .
Черноземски е деен член на Вътрешна македонска революционна организация, непосредствен сподвижник на нейните двама последни ръководители – изначало Тодор Александров, и по-късно Иван Михайлов.
Та, по този начин.
Мицкоски водач на партията Вътрешна македонска революционна организация, която би трябвало да продължава идеологията на историческия първообраз - революционната организация радетелка за българщината, ли е?
Или на друга, друга?
Не чакам отговор от него.
Отговора по всяка възможност ще го дадат българите в Република Северна Македония.
По всичко проличава, не в този момент.
Но може би в миналото – по-далече или по-близко във времето.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед12313Саймън Ципис: През 2025 година могат да се контролират съществуващите спорове, само че да зародят новиАлтернативен Поглед30122Саймън Ципис: И на Балканите могат да се появят „ провалени страни “Алтернативен Поглед15106Яков Кедми: Ако Съединени американски щати и Русия подпишат контракт за стратегическа сигурност, това ще бъде от изгода за всичкиАлтернативен Поглед22920Яков Кедми: Няма никакъв късмет за победа на Украйна в спора с РусияАлтернативен Поглед27793Доц. Григор Сарийски: Тръмп ще се опита не да направи Америка още веднъж велика, а да отсрочи неизбежния завършек на империята
Източник: pogled.info
Това са думи, изречени напълно неотдавна от Любчо Георгиевски, първия ръководител на ВМРО-ДПМНЕ (1990), който още при започване на разпадането на Югославия е станал един от основателите – хора в страната и на всички места из света, за основаването на тази партия с идеология и политика в полза на историческата истина.
Оценката на Георгиевски заслужава почитание.
Само че обстановката в Република Северна Македония през днешния ден под управлението на ВМРО-ДПМНЕ с ръководител на партията и министър председател на страната Християн Мицкоски е друга.
Там сякаш се ускорява стартираният през 1913 от сръбската шовинистична власт и следван от сетнешните държавни управления развой на подправяне на монументи, документи, приказки, предания, празници, ритуали от българското материално и духовно завещание в Македония.
Последната информация за фалшификат е от 11 декември 2024. Потомък на писателя Димитър Талев алармира министъра на външните работи на Република България за културно изтриване на исторически персони чрез замяна на техните имена . В село Цер, Северна Македония, на паметната плоча на гроба на 15 починали българи герои в Илинденско-Преображенското въстание имената им са изписани с фалшифицирано окончание „ ски “ вместо с истинското „ ов “, с които са родени, живели, воювали и починали за българщината в своя роден край и за свободата на Македония.
Целта на фалшификацията, несъмнено, е пределно ясна. Пред актуалните жители на Северна Македония предците им да бъдат показани като тях – „ македонци “.
А ето и още един фалшификат. Твърде забележителен.
На мраморната плоча над гроба на Григор Пърличев в родния му град Охрид може да се прочете: Григор Прличев.
Това не е името на историческата персона Григор Пърличев, чиито тленни остатъци са положени в този гроб. Името е подправено. На различен човек.
Григор Пърличев е прочут със своята буйна отбрана на българщината на всички места в своята родна България надалеч още преди да пристигна Освобождението през 1878.
Съществува един забавен, абсурден случай в столицата на Гърция Атина, в който като основен воин се явява самият Григор Пърличев – изцяло умишлено и отговорно.
През 1860 той се качва на трибуната в Тържествената зала на Атинския университет, с цел да получи годишната премия за литературно произведение. В благодарствената си тирада декларира, че за него, българския студент, е чест да заслужи премията на най-престижното висше учебно заведение на Гърция за своето поетично творчество – поемата „ О Арматолос “ („ Войводата “), написана на ослепителен ромейски език, прочут като катаревуса (чист език).
До оня миг никой в университета не е предполагал, че студентът, отличаващ се с извънредно висока просвета и енциклопедични познания, в действителност е българин, прикрил се зад гръцко име с цел да може да получи високо обучение.
В аулата като че ли пада бомба. Шок обгръща маститите гръцки учени и политици.
Григор Пърличев се завръща в родината, стенеща под османската държавна власт и фанариотския нравствен терор. До края на живота си се бори за отменяне на гнета на фанариотите. Приветства учредяването на Българската екзархия и очертаването на българското църковно и етническо землище (1870). Полага грижи за основаване на български учебни заведения. Учителства и твори за одобряване и възхвала на своя заветен български език.
Когато минава в отвъдното през 1893, признателните Охридчани слагат над гроба му солиден камък с епитафия, започваща с думите „ ТУКЪ ПОЧИВА ГРИГОРЪ ПЪРЛИЧЕВЪ “.
По-късно гробът на българския възрожденец е осквернен .
Грубият незабравим камък е сменен с изгладена мраморна плоча с надпис „ Григор Прличев “.
Така е и през днешния ден. Без смяна. Фалшиво.
Без позор на властта пред живота и делото на този незабравим български будител.
И това съществува макар, че управляващите в Република Северна Македония декларират, че тя е демократична страна.
Която обаче не е осъдила титовизма като реакционна шовинистична комунистическа идеология, политика и обществена процедура - оръжието на югославските политически инженери за измисляне на „ македонския “ народ и нация и принудително въвеждане на „ македонския “ език и просвета. Съпроводено от всеобщи убийства и принуждение над всички, които декларират своето българско съзнание.
Даже се отнася към Тито с респект. Ознаменуват се годишнини от живота и активността му. На негово име се кръщават улици, учебни заведения и прочие
А пък Македонската Академия на науките и изкустватае нарекла Григор Пърличев „ “.
На коя „ македонска литература “ е най-голямо име Григор Пърличев?
На оная, която не е съществувала когато той се е борил и творил като българин в Македония?
Или на другата, основана лъжовно и с имитации след 1945?
Характерно е, че най-високата научно-административна институция в страната Република Северна Македония носи и в този момент името „ Македонска академия “, а не „ Северномакедонска академия “.
Което може би значи, че факторите, които са запазили това „ социалистическо “ име (1967) и след приемането на формалното име на страната „ Северна Македония “ (2019), имат по всяка възможност искания тяхната академия да сплотява научните постижения и действия на всички научни звена в земите от историко-географската област Македония, огромна част от които по волята на историята и политиката се намират отвън Северна Македония, в други страни.
Не ми е известно научни или административни фактори в България, Гърция или Албания да са били питани и да са давали единодушието си.
В същото време ръководителят на ръководещата ВМРО-ДПМНЕ Мицкоски претендира, че страната, на която е министър председател, има всички учредения да бъде призната в Европейския съюз.
Този човек се сърди, че едно от изискванията за приемането на страната в Европейски Съюз е българите да бъдат вписани в конституцията на Северна Македония като държавнотворен народ.
Той декларира с удивителна решителност:
„ Няма да има конституционни промени, до момента в който аз управлявам държавното управление и до момента в който съм ръководител на ВМРО-ДПМНЕ, а без ВМРО-ДПМНЕ няма да има конституционни промени, това би трябвало да е ясно на всички. “
Защо е това твърдоглавие?
Много просто. Защото, както съм писал и в предходни публикации, в случай че българите бъдат вписани в северномакедонската конституция (нали тъкмо това наднича зад думите „ конституционни промени “!), на управляващите ще им се наложи май да признаят публично, че в страната живеят българи.
Български медийни уеб сайтове подмятат, че ръцете на Мицкоски биват извивани, с цел да признае българите в неговата страна, и че за него „ няма мърдане “.
Не знам дали тези медии желаят да оказват помощ някак на Мицкоски.
Мисля, че не съществува „ извиване на ръце “ и „ няма мърдане “.
Може би има друго.
И то сякаш е боязливо очакване от управляващите в Северна Македония, че откакто „ Бугарите “ се впишат в най-официалния нормативен документ на страната, тамошните българи постепенно и бавно могат да възбудят един развой.
Който в българския национален епос е прочут като „ НА ЛЪЖАТА КРАКАТА СА КЪСИ! “ и „ ПОДИР ВСЯКО ЗЛО ИДВА ВИДОВДЕН ! “ .
Ще се изразя по-ясно.
Напълно е допустимо българите като всеобщ туземен етнос в Република Северна Македония да се раздвижат и да изискат проверка, сериозна научна преоценка на цялостната идеология, политика, обучение, просвета, филантропични науки, празници, ритуали на антибългарска основа .
Като се стартира от Кралство Сърбия (1913-1919), премине се през Кралство на сърби, хървати и словенци (1919-1929), Кралство Югославия (1929-1945), Социалистическа федеративна република Югославия и нейната съставна Социалистическа република Македония (1945-1991), Република Македония (1991-2019) и се стигне до Република Северна Македония (от 2019 насам).
Целият този интервал може да се окаже в развой на преоценяване към историческата истина.
Опасяването от подобен развой е може би причина за упорството на властта против признание на българите в страната преди приемането ѝ в Европейски Съюз. А това е изискване, което тя самата е приела.
При неговото осъществяване РСМ би имала учредения да претендира, че би трябвало да бъде освен пълновръстен, само че и благонадежден член на Европейския съюз .
А не както президентът Гордана Силяновска декларира в послание към Народното събрание, че „ Единственото допустимо решение е смяна на Конституцията с отсрочено деяние. Това е печелившо решение и за двете страни - и за Северна Македония, и за България “.
Интересно заявление. В математиката има предписание за доказване на обещано изказване, като се позволява обратно.
Не ми е известно по какъв начин управлението на Република Северна Македония е стигнало до горното безалтернативно научно умозаключение.
Не съществува информация, от която да е видно, че северномакедонските управляващи са обсъждали мнението на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и са изтъкнали задоволително научни причини, с които са убедили Европейския съюз, че което Мицкоски е твърдял пред ръководителя на Европейска комисия, само че не го е отстоял и потвърдил, е „ само допустимо решение “.
Още по-малко може да се твърди, че това е „ печелившо решение “ за България, както и че „ България ще получи своето искане и в това време ще помогне за евроинтеграцията на страната “, както твърди Силяновска.
Не е неприятно да се знае, че не е нужно президентът на РСМ да декларира, че се надява България да помогне за евроинтеграцията на Северна Македония.
Истината е, че България работи интензивно за европейската интеграция на братска Македония още от 1992. България първа в света признава страната точно с тази цел. Даже под името Република Македония още когато е Бивша югославска република Македония.
Тя обаче сама си пречи за своята евроинтеграция.
Не ми е известно България да е изразявала позиция по приписваното ѝ „ свое искане “, тъй като съгласно мен тя такова „ искане “ в никакъв случай не е предявявала.
Нито пък, че е изразявала единодушие с „ отсроченото деяние “.
Още по-малко да го е приемала като „ единственото допустимо “ и „ печелившо “ решение.
Освен това, не става дума за българите като „ малцинство “, а като държавнотворен народ.
Числеността на който в днешно време варира в прекомерно необятни граници.
Ето ги:
А) От „ трети народ след македонците и албанците “ (Мендух Тачи, ръководител на Демократическата партия на албанците в РСМ).
Б) През „ повече от 150 000 “ (получили български документи за идентичност по потвърден от всеки един от самите тях своя български произход).
В) През „ 3504 “ (официани данни от преброяването в РСМ 2021).
Г) До „ 800-900 “ (К. Мицкоски, ръководител на ВМРО-ДПМНЕ и министър председател на РСМ).
Каква необятна „ статистика “!
И кое в нея е истина?
Не знам по какъв начин да дефинира нито словата на госпожа Силяновска пред Законодателния орган на нейната страна, нито „ необятната вилка “ на „ данните “ за българите в РСМ.
Не мога да схвана и с какво самочувствие министър председателят на страната фалшифицира обстоятелствата, като сервира данни за 800-900 българи. И на тази подправена основа се пробва да пази пред Европейския съюз антибългарската политика на неговото държавно управление .
Не ми е ясно за какво българските управляващи не реагират.
Заедно с това мисля, че България няма какво да получава като нейно „ искане “.
Искането е на действителността във Вардарска Македония, в този момент Република Северна Македония.
И тази действителност е, че във въпросната страна живеят българи от много време. Но от 1913 насам нито една държавна организация, изразяваща суверенитета и упражняваща властта в тази територия, не ги е признавала. С всички негативни последици за тях.
А министърът на външните работи на Република Северна Македония Тинчо Мусунски още в първите дни на Новата 2025 ръси обвинявания, че България провокира ненавист към себе си от страна на младите жители на неговата страна:
„ С държанието си към нас България разрешава да се натрупа сериозна поколенческа бездна. Сред поколенията младежи ненапълно и с право се основава възприятие на съмнение, даже бих споделил ненавист, поради това, което ни се предизвиква по един непочтен и неевропейски метод. “
Значи, не отводът на северномакедонските управляващи да се признаят действителностите е причина за проблемите, а България!
И тя предизвиква на Северна Македония нещо „ по един непочтен и неевропейски метод “?!
А какво ли значи съгласно северномакедонските управляващи „ “!
Вероятно, в случай че България би си траяла и приела за истина лъжата за произхода на „ македонците “ от антични времена, които нямат нищо общо с българите, наричани татари, номади и прочие, за македонската просвета, писменост и език, които по никой метод не се родеят с българските и нямат един генезис с тях - български.
Или, в случай че България не би реагирала против хилядите убити и десетките хиляди измъчени българи единствено за това, че се считат за българи.
А може би, в случай че България би подминала абсолютно статуквото, открито през 1913, засилено и затвърдено през 1945 и продължено с още по-голямо озлобление и ненавист към всичко българско в днешните дни – а точно, че на тази територия не е имало и няма писмено потвърдени българи.
Изобщо, в случай че България би приела насилието над българския народ във Вардарска Македония като калесване за женитба с бъклица и здравец, в случай че би приела всички посочени уродливи действителности покорно в интерес на сърбоманите в Северна Македония и би се съгласила безмълвно с лъжата и фалшификацията на историческата и настоящата истина, несъмнено, за своя сметка, всичко в връзките ѝ със прилежащата страна би било „ цветя и рози “?!
Как ли не!
За да поддържа мислите си дотук, осъждащи фалшификациите в Република Северна Македония и следствията от тях, ще показва още два „ дребни “ исторически обстоятелството.
Първият е обвързван с охридския публицист и журналист Христо Силянов .
Той написа в своите мемоари, че когато е бил въстаник на ВМОРО в Македония през 1902 (тогава не се е знаело още, че ще има Илинденско-Преображенско въстание), на покръстените (заклетите) по закона на ВМОРО българи от село Неокази, съумели след изменничество да се измъкнат от преследващата ги турска потеря и потърсили протекция при четата, войводата Марко, като декларира, че за тях връщане на село не може да има, предлага да избират: дали да заминат за България, или да останат в четата и се обрекат на рисковата хайдушка битка.
Та, ето.
ВМОРО предлага на селяните да отидат в България като една от опциите да бъдат избавени.
Защо в България?
А не в Гърция или Сърбия, които както България също са свободни страни, прилежащи на Османската империя?
Защото са българи, ВМОРО е българска организация и България е тяхна закрилница.
По това време те са я зовели „ “.
Вторият факт визира личността на Владо Черноземски .
Може да бъркам, само че мисля, че в РСМ не се значи по известен метод неговият себеотрицателен акт – изтезанието на краля на Югославия Александър I Караджорджевич през 1934 в осъществяване на смъртната присъда над монарха, постановена с решение на Вътрешна македонска революционна организация с ръководител Иван Михайлов като обезверен опит да се осъди насилието, на което българите във Вардарска Македония са подложени от югославската власт .
Черноземски е деен член на Вътрешна македонска революционна организация, непосредствен сподвижник на нейните двама последни ръководители – изначало Тодор Александров, и по-късно Иван Михайлов.
Та, по този начин.
Мицкоски водач на партията Вътрешна македонска революционна организация, която би трябвало да продължава идеологията на историческия първообраз - революционната организация радетелка за българщината, ли е?
Или на друга, друга?
Не чакам отговор от него.
Отговора по всяка възможност ще го дадат българите в Република Северна Македония.
По всичко проличава, не в този момент.
Но може би в миналото – по-далече или по-близко във времето.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед12313Саймън Ципис: През 2025 година могат да се контролират съществуващите спорове, само че да зародят новиАлтернативен Поглед30122Саймън Ципис: И на Балканите могат да се появят „ провалени страни “Алтернативен Поглед15106Яков Кедми: Ако Съединени американски щати и Русия подпишат контракт за стратегическа сигурност, това ще бъде от изгода за всичкиАлтернативен Поглед22920Яков Кедми: Няма никакъв късмет за победа на Украйна в спора с РусияАлтернативен Поглед27793Доц. Григор Сарийски: Тръмп ще се опита не да направи Америка още веднъж велика, а да отсрочи неизбежния завършек на империята
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ