“Имаме пред себе си примера на остров “Св. Анастасия” в

“Имаме пред себе си образеца на остров “Св. Анастасия” в Бургаския залив. Той е предаден за приложимост от общината в Бургас и виждаме какво се прави там. Това е едно симпатично островче, там на практика няма археологически остатъци, няма данни да се работи археологически. Виждаме какво може да направи общината в Бургас. Нейните качества, благоприятни условия, са доста бледи. Ще създадем едно хотелче, едно ресторантче, ще купим ново корабче, с което да карат до там някакви туристи - общо взето е това. Бледо”.

Така археологът Иван Петрински разяснява пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ опцията за прехвърлянето на собствеността върху остров “Св. Кирил” на Община Созопол, което беше направено като поръчка от служебния министър на културата проф. Велислав Минеков.

Петрински е управлявал изследвания на прилежащите созополски острови “Св. Иван” и “Св. Петър”, а също и на остров “Св. Кирик”, който той упорства да бъде именуван със остарялото му име - “Св. Кирил”.

Той изрази противоречие с тезата, че о. “Св. Кирил” е сърцето на Аполония. “Археомагнитните проучвания на “Св. Иван” демонстрираха данни, че евентуално така наречен Храм на Аполон е навръх о. “Св. Иван”, а не на о. “Св. Кирил”. На “Св. Кирил” няма място да се развие - 1/3 от острова са диги, напълно модерни. През 30-те и 40-те години островът е насипван и сред една трета и покрай половината от острова са модерни диги, с цел да може там да се разположи военноморската база. Там място за светилище на Аполон и прочие няма. Няма място да се развие”, изясни той.

На въпроса от какво се тормози при прекачване на собствеността на “Св. Кирил” към Община Созопол, той отговори: “Общините нямат опция, нямат потенциал, с цел да усвоят островите. Законодателят ненапразно е планувал шестте острова, които България има в Черно море, да бъдат изключителна държавна благосъстоятелност. Той е имал нещо поради. Нашият законодател не е малоумен. Два от островите нямат никаква опция за потребление - “Св. Тодор”, който е доста незнаен остров, той е една канара, и “Св. Тома”, наименуван още Змийския остров. Тези два острова ги изключваме - единият е доста дребен, а другият е част от естествен резерват “Ропотамо”. С огромно изпитание екипът ни преди 20-тина години успяхме - доста старания бяха положени тогава, имахме и съдействието на Националния исторически музей, да бъдат оповестени за археологически резерват - със съответните ограничавания, островите “Св. Иван” и “Св. Петър”. Те са непокътнати през вековете единствено тъй като през последните 100 години са били военна зона. Ограничаването, управлението на потока от гости избави островите, откакто те престанаха да бъдат военна зона. Там нищо друго не може да се промени, те ще бъдат проучвани, експонирани. Проблемите на тези два острова са други.

“Св. Кирил”, който е свързан с полуостров Столец с една 50-тина метрова дига, и острова “Св. Анастасия” са проблематични от позиция на това, че там няма съображение да им се планува особена отбрана, въпреки че “Св. Кирил” е част от резервата “Созопол” - т.е. там не може да се строи безотговорно. Този остров е резерват - още по-високо равнище от монумент на културата, и освен това от национално значение.

Относно предаването му на общината - скърбя, че имам толкоз ниско мнение за общините, само че те нямат потенциал да развият острова. Ние имаме 2-3-4 острова, които бихме могли да развием, да превърнем в изключителна атракция, в място за нещо извънредно като активност. Общините не могат това - вижте Община Бургас”.

“На острова има над 39 постройки. Те могат да бъдат употребявани като център за развиване на науката, като център с европейско значение. Общината не може да направи това. На нея не ѝ хрумва това. Общината ще направи хотелче, ще постави две маси за ресторант, три маси за кафене. Това може общината. Затова е изключителна неточност островът да ѝ бъде предаден”, безапелационен беше Петрински.

В края на диалога той приказва за метода, по който се ръководи археологията у нас. “На хората, които ръководят актуалната българска археология - не приказвам за тези амбициозни, надъхани млади сътрудници, каквито сме били и ние, не им пука. Те имат други цели. Откакто те са в археологията, археологията се трансформира в една продажна просвета. Те са в археологията, с цел да реализират някакви лични цели - не научни, а други. Така че им е все тая - значимото е да ги канят, да има доход. Не споделям, че всички са по този начин, само че забележителна част от тези управленци на археологията, управленци на просвета, са от този тип. Все едно им е”, приключи Иван Петрински.

Целия диалог можете да изгледате във видеото: