Инвестициите в борбата с градушките излизат по-евтино от плащането на обезщетения
Имаме потребност нашите политици да бъдат визионери и да гледат не за идната година или по-следващата, а да осъзнаят, че живеем в изменящ се свят и да имат визия какво ще се случи след 10 години. Оказа се, че сме богата страна, плащаме по 30 млн. лева компенсации за вредите на земеделските производители от градушки, а не отделяме 10-12 млн. лева на година за противоградна отбрана, съобщи юристът по земеделско право Пламен Абровски в изявление пред Българското национално радио. Двамата с Димитър Иванов, експерт по противоградна отбрана, разясниха в предаването „ Преди всички “ казуса с контрола на преваляванията и градушките у нас, нанасящи провали на земеделците.
„ Искрено се надявам на 4-годишно ръководство, тъй като страната има потребност от устойчиво ръководство. Трябва да се дефинират няколко национални целта, дотациите ще ги има и следващата година, и следващата година ще се засява, въпросът е по какъв начин ще желаеме да наподобява обстановката “ тогава, сподели Абровски.
Той изясни, че съществуващата система на противоградна отбрана у нас не е морално остаряла, била е основана към 80-те години в северозападна и югоизточна България, където е имало аспект за градушки. „ В момента имаме условия за градушки в територии, в които са падали само че рядко ", посочи обаче специалистът.
„ С построяването на нови 24 площадки към съществуващите северозападна и югоизточна ще се разшири обсегът. Говорих със строителите от 2018 година и те споделиха, че една коства 50 хиляди лева и страната няма проблем да извади милион и половина “, уточни той. Абровски обаче предизвести, че е „ назрял моментът да преосмислим противоградовата си идея като страна.
„ Хубаво е да стартираме да работим с облаците, преди да станат градоносни, на два стадия. Първият е в сезона на градушките – следено изваляване, и вторият е в есенно-зимния сезон. Трета година се вършат опити с ранно изваляване ", заяви той. По думите му в прилежаща Румъния съумяват да извалят облаците, а у нас още не.
„ Румънците ни крадат дъжда, и то съвсем без пари ", безапелационен е специалистът. „ Абсурдна е обстановката – имаме учените, имаме парите и гледаме по какъв начин се прави в Румъния. Тези 10-12 млн, лева на година са смешни за битка с градушките на фона на изплатените компенсации “, акцентира той.
Димитър Иванов, който е експерт и работи с сътрудници от Румъния, където сполучливо се оправят с попречване на градушките, означи, че е част от група, която организира противоградова отбрана по самолетен прийом в югоизточна България. „ Въздейства се изкуствено и се обгръщат засушаванията, като се опитваме да помогнем да се усилят преваляванията от облаци, от които не вали или напълно малко. Както сподели адв. Абровски, работата по тези облаци е през есента и зимата, когато може да се реализира дъжд. За да се приложи, е належащо пробен интервал, лишава няколко сезона, работи се и в лабораторни условия, само че всеки регион е климатично друг ", изясни Иванов.
Според него не става дума за пари, а за измененията на климата, засушаванията стават по-чести и с това ще се борим и би трябвало да има човешка интервенция, с цел да се понижат последствията. Това „ касае водни ресурси, земеделие, туризъм, общини “, акцентира той.
„ Работя в България с сътрудници в Румъния. Надяваме се, че институциите, които се занимават с водни ресурси и земеделие, ще дадат опция да се провежда пробен интервал, както и през зимата. Имаме контакт с министерство на земеделието, имат позитивно отношение, би трябвало да се работи с метеоролозите в Национален институт по метеорология и хидрология, с цел да се направи съответна стратегия за нашите условия “, счита специалистът.
„ Искрено се надявам на 4-годишно ръководство, тъй като страната има потребност от устойчиво ръководство. Трябва да се дефинират няколко национални целта, дотациите ще ги има и следващата година, и следващата година ще се засява, въпросът е по какъв начин ще желаеме да наподобява обстановката “ тогава, сподели Абровски.
Той изясни, че съществуващата система на противоградна отбрана у нас не е морално остаряла, била е основана към 80-те години в северозападна и югоизточна България, където е имало аспект за градушки. „ В момента имаме условия за градушки в територии, в които са падали само че рядко ", посочи обаче специалистът.
„ С построяването на нови 24 площадки към съществуващите северозападна и югоизточна ще се разшири обсегът. Говорих със строителите от 2018 година и те споделиха, че една коства 50 хиляди лева и страната няма проблем да извади милион и половина “, уточни той. Абровски обаче предизвести, че е „ назрял моментът да преосмислим противоградовата си идея като страна.
„ Хубаво е да стартираме да работим с облаците, преди да станат градоносни, на два стадия. Първият е в сезона на градушките – следено изваляване, и вторият е в есенно-зимния сезон. Трета година се вършат опити с ранно изваляване ", заяви той. По думите му в прилежаща Румъния съумяват да извалят облаците, а у нас още не.
„ Румънците ни крадат дъжда, и то съвсем без пари ", безапелационен е специалистът. „ Абсурдна е обстановката – имаме учените, имаме парите и гледаме по какъв начин се прави в Румъния. Тези 10-12 млн, лева на година са смешни за битка с градушките на фона на изплатените компенсации “, акцентира той.
Димитър Иванов, който е експерт и работи с сътрудници от Румъния, където сполучливо се оправят с попречване на градушките, означи, че е част от група, която организира противоградова отбрана по самолетен прийом в югоизточна България. „ Въздейства се изкуствено и се обгръщат засушаванията, като се опитваме да помогнем да се усилят преваляванията от облаци, от които не вали или напълно малко. Както сподели адв. Абровски, работата по тези облаци е през есента и зимата, когато може да се реализира дъжд. За да се приложи, е належащо пробен интервал, лишава няколко сезона, работи се и в лабораторни условия, само че всеки регион е климатично друг ", изясни Иванов.
Според него не става дума за пари, а за измененията на климата, засушаванията стават по-чести и с това ще се борим и би трябвало да има човешка интервенция, с цел да се понижат последствията. Това „ касае водни ресурси, земеделие, туризъм, общини “, акцентира той.
„ Работя в България с сътрудници в Румъния. Надяваме се, че институциите, които се занимават с водни ресурси и земеделие, ще дадат опция да се провежда пробен интервал, както и през зимата. Имаме контакт с министерство на земеделието, имат позитивно отношение, би трябвало да се работи с метеоролозите в Национален институт по метеорология и хидрология, с цел да се направи съответна стратегия за нашите условия “, счита специалистът.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ