МОН: Матурата след 7 клас - с въпроси по всичко
Имаме желание да предложим интегрален изпит в седми клас от 2022/2023 образователна година, само че е нужна добра връзка с учителите и родителите, сподели министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на конференция в МОН в отговор на въпрос дали ще има подобен изпит след седми клас и по кое време се планува да бъде въведен.
Сега учениците в седми клас имат национално външно оценяване по български език и литература и по математика, с оценките от които аплайват за банкет в гимназиите, само че има и отзиви, че би трябвало да има и въпроси от естествените и публичните науки.
"Част от причините за интегралния изпит са свързани с това, че не можем да пренебрегнем естествените и публичните науки, а математиката, българският език и литературата са отзив за добитите компетентности на учениците ", изясни министър Вълчев. "Не го вършим единствено поради учителите по естествени и публични науки, а го вършим, тъй като всеки възпитаник би трябвало да придобие съразмерен микс от познания, умения и компетентности. Всеки изпит и този преход, който се опитваме да създадем към компетентностния метод, допуска да има по-малко заучаване, наизустяване, вършим и промени в образователните стратегии по естествени науки и по география. Тя е и естествена просвета, само че и социална просвета. "
"Изчистваме огромна част от понятията и желаеме децата да образуват просветеност, да са четящи, да изградят умения и в случай че се огледа проучването PISA, се вижда, че наподобява повече на изпит за просветеност, на тест за просветеност ", разяснява министър Вълчев. Той означи, че и у нас би трябвало да създадем този преход.
"Много ми се желае да успеем да мерим образуваната просветеност на учениците вследствие на натрупването на познания, само че не на съответни познания, а вследствие на това, че сме съумели да ги създадем четящи хора, и по този метод - те ще бъдат знаещи и можещи ", съобщи просветителният министър.
Имаме едно прекомерно фиксиране върху изпитите след седми клас, и то е поради това, че те дефинират - малко или доста, по-нататъшните просветителни и житейски благоприятни условия на детето, разяснява министър Вълчев. Той добави, че "се получава едно нежелано стратифициране на системата на гимназиалното обучение и се желае по-голям брой учебни заведения и повече професионални гимназии да бъдат мечтани от учениците в гимназиален стадий ".
Сега учениците в седми клас имат национално външно оценяване по български език и литература и по математика, с оценките от които аплайват за банкет в гимназиите, само че има и отзиви, че би трябвало да има и въпроси от естествените и публичните науки.
"Част от причините за интегралния изпит са свързани с това, че не можем да пренебрегнем естествените и публичните науки, а математиката, българският език и литературата са отзив за добитите компетентности на учениците ", изясни министър Вълчев. "Не го вършим единствено поради учителите по естествени и публични науки, а го вършим, тъй като всеки възпитаник би трябвало да придобие съразмерен микс от познания, умения и компетентности. Всеки изпит и този преход, който се опитваме да създадем към компетентностния метод, допуска да има по-малко заучаване, наизустяване, вършим и промени в образователните стратегии по естествени науки и по география. Тя е и естествена просвета, само че и социална просвета. "
"Изчистваме огромна част от понятията и желаеме децата да образуват просветеност, да са четящи, да изградят умения и в случай че се огледа проучването PISA, се вижда, че наподобява повече на изпит за просветеност, на тест за просветеност ", разяснява министър Вълчев. Той означи, че и у нас би трябвало да създадем този преход.
"Много ми се желае да успеем да мерим образуваната просветеност на учениците вследствие на натрупването на познания, само че не на съответни познания, а вследствие на това, че сме съумели да ги създадем четящи хора, и по този метод - те ще бъдат знаещи и можещи ", съобщи просветителният министър.
Имаме едно прекомерно фиксиране върху изпитите след седми клас, и то е поради това, че те дефинират - малко или доста, по-нататъшните просветителни и житейски благоприятни условия на детето, разяснява министър Вълчев. Той добави, че "се получава едно нежелано стратифициране на системата на гимназиалното обучение и се желае по-голям брой учебни заведения и повече професионални гимназии да бъдат мечтани от учениците в гимназиален стадий ".
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ