Имам си една мечта за българската политика: да дойде ден,

Имам си една фантазия за българската политика: да пристигна ден, в който за всички участници в нея съществуването на правила ще е освен това от на ниска цена суперменско покривало, с което повърхностно се замяташ, барем придърпаш още няколко хиляди гласоподаватели. Ей-така, бленувам си един ден у нас да е немислимо да се оферират кандидатури и кабинети в жанр “А.М. ” (ако мине). Знам, че можем, като нация, да пораснем до тая политическа зрялост. Не съм сигурен какъв брой време ще ни отнеме, само че нямам подозрение, че ще го реализираме. И когато това стане, явленията, които следим в последно време, ще ни наподобяват като тийнейджърските години на една съзряваща народна власт. Дотогава ще би трябвало да се въоръжим с самообладание и, каквото и да става, колкото и да ни убеждават в белотата на черното - да не отстъпваме от убеждението си, че България може доста повече. Защото, другари, тази е летвата. Бъдещето на страната ни е летвата, по която би трябвало да мерим днешните си решения.