Бианка Белова - чешката писателка, която има силна връзка с Родопите
" Имам доста мощна връзка с Родопите. Като бях дребна, идвах всяко лято за ваканциите ".
Бианка Белова, родена в Прага в фамилията на българин и чехкиня, живее в Чехия, само че в никакъв случай не губи връзката с България. И споделя, че най-силно въздействие върху нея е имала българската й баба Руска Бечева. Баща й е роден в Кърджали, родът й е от две села в Родопите и това е връзката й с планината.
Баба ми беше доста елегантна и общителна жена. Била е Царица на хубостта и всички в града я познаваха, имаше контакти на всички места. Освен това готвеше доста хубаво и ме обгръщаше с безусловна обич.
Продължава да приказва български, споделя, че равнището й е било доста високо, само че към този момент й все по-трудно. Започнахме диалога си на български, само че го завършихме на чешки. Признава, че към този момент би трябвало доста да мисли за думите и те не идват по този начин, както желае. Въпреки това схваща езика и може да организира диалог.
Бианка Белова стартира да написа още в учебно заведение, само че след това стопира за известно време. Връща се към писането, откакто към този момент е родила трите си деца. " Зелено къри ", който е обвързван с пътешестване до Индия и със спомените за българската ѝ баба, остава непубликуван. Дебютира през 2009 година със " Сантиментален разказ ", а през 2011 година издава " Мъртвият мъж ".
© Иво Чупетловски
Бианка Белова и Георги Господинов на представянето на " Островът " в София.
Големият й триумф идва през 2016 година с романа " Езеро ", за който получава най-престижната чешка литературна премия " Магнезиа Литера " в категорията " Книга на годината ". През 2017 година романът е почетен и с премията за литература на Европейския съюз. В него Бианка Белова споделя за момчето Нами, което търси майка си. Именно в това търсене той стига до своите корени и до самия себе си.
Самата тя не обича да приказва за книгите си, тъй като счита, че всичко, което е желала да каже, е написано вътре в тях.
Ако би трябвало да приказвам по-общо, аз се пробвам да предложа на читателите история, която дава смисъл на хаоса, в който живеем. Опитвам се книгите ми да са извор на вяра.
Казва, че й лишава няколко месеца, оптимално година, с цел да напише книга. Когато й хрумне някаква концепция, я оставя известно време да отлежи и си води бележки и по-късно историята се написа сама: " Аз съм относително подсъзнателен създател, оставям историята да се написа сама. Понякога стопира и аз би трябвало да изчакам, до момента в който ми се обясни по какъв начин би трябвало да продължи. Оставям интуицията да ме води ", разяснява Бианка Белова.
Новата й книга " Островът " се появи преди няколко седмици и тя посети България, с цел да я показа в София и Пловдив.
Започва да написа романа по време на пандемията и улавя атмосферата на този интервал - терзанията и страхът от гибелта. Прави асоциация с епидемиите от чума през Средновековието и по този начин се ражда историята за Изар и Нурит. Той идва от далечни земи, а тя е държател на вцепенен от беднотия и предубеждения остров. Казва, че все пак това е история за любовта, измяната и прошката.
В романа има редица препратки към митологията, старогръцките легенди, Библията, истории от " 1001 нощ ": " Беше ми забавно да се занимавам с това какво ни дават историите, за какво имаме потребност да ги описваме и какво в действителност търсим в тях ", споделя писателката.
Историите я занимават освен като публицист, само че и като четец. Казва, че няма избрани искания към жанра или създателя. Единственото, което я вълнува, е самата история. Когато усети, че знае какво ще се случи, че може да отгатне какво ще каже героят - тогава тя оставя книгата и стартира да търси друга.
Когато не написа, Бианка Белова се майтапи, че изкарва пари. Работи като преводач от британски. Казва, че няма огромни стремежи и фантазии, а просто е признателна за това, което има: " Имам прелестно семейство и здрави деца - желая това да се резервира ", споделя тя.
И (си) дава обещание лятото отново да се върне и да посети Родопите.
Бианка Белова, родена в Прага в фамилията на българин и чехкиня, живее в Чехия, само че в никакъв случай не губи връзката с България. И споделя, че най-силно въздействие върху нея е имала българската й баба Руска Бечева. Баща й е роден в Кърджали, родът й е от две села в Родопите и това е връзката й с планината.
Баба ми беше доста елегантна и общителна жена. Била е Царица на хубостта и всички в града я познаваха, имаше контакти на всички места. Освен това готвеше доста хубаво и ме обгръщаше с безусловна обич.
Продължава да приказва български, споделя, че равнището й е било доста високо, само че към този момент й все по-трудно. Започнахме диалога си на български, само че го завършихме на чешки. Признава, че към този момент би трябвало доста да мисли за думите и те не идват по този начин, както желае. Въпреки това схваща езика и може да организира диалог.
Бианка Белова стартира да написа още в учебно заведение, само че след това стопира за известно време. Връща се към писането, откакто към този момент е родила трите си деца. " Зелено къри ", който е обвързван с пътешестване до Индия и със спомените за българската ѝ баба, остава непубликуван. Дебютира през 2009 година със " Сантиментален разказ ", а през 2011 година издава " Мъртвият мъж ".
© Иво Чупетловски
Бианка Белова и Георги Господинов на представянето на " Островът " в София.
Големият й триумф идва през 2016 година с романа " Езеро ", за който получава най-престижната чешка литературна премия " Магнезиа Литера " в категорията " Книга на годината ". През 2017 година романът е почетен и с премията за литература на Европейския съюз. В него Бианка Белова споделя за момчето Нами, което търси майка си. Именно в това търсене той стига до своите корени и до самия себе си.
Самата тя не обича да приказва за книгите си, тъй като счита, че всичко, което е желала да каже, е написано вътре в тях.
Ако би трябвало да приказвам по-общо, аз се пробвам да предложа на читателите история, която дава смисъл на хаоса, в който живеем. Опитвам се книгите ми да са извор на вяра.
Казва, че й лишава няколко месеца, оптимално година, с цел да напише книга. Когато й хрумне някаква концепция, я оставя известно време да отлежи и си води бележки и по-късно историята се написа сама: " Аз съм относително подсъзнателен създател, оставям историята да се написа сама. Понякога стопира и аз би трябвало да изчакам, до момента в който ми се обясни по какъв начин би трябвало да продължи. Оставям интуицията да ме води ", разяснява Бианка Белова.
Новата й книга " Островът " се появи преди няколко седмици и тя посети България, с цел да я показа в София и Пловдив.
Започва да написа романа по време на пандемията и улавя атмосферата на този интервал - терзанията и страхът от гибелта. Прави асоциация с епидемиите от чума през Средновековието и по този начин се ражда историята за Изар и Нурит. Той идва от далечни земи, а тя е държател на вцепенен от беднотия и предубеждения остров. Казва, че все пак това е история за любовта, измяната и прошката.
В романа има редица препратки към митологията, старогръцките легенди, Библията, истории от " 1001 нощ ": " Беше ми забавно да се занимавам с това какво ни дават историите, за какво имаме потребност да ги описваме и какво в действителност търсим в тях ", споделя писателката.
Историите я занимават освен като публицист, само че и като четец. Казва, че няма избрани искания към жанра или създателя. Единственото, което я вълнува, е самата история. Когато усети, че знае какво ще се случи, че може да отгатне какво ще каже героят - тогава тя оставя книгата и стартира да търси друга.
Когато не написа, Бианка Белова се майтапи, че изкарва пари. Работи като преводач от британски. Казва, че няма огромни стремежи и фантазии, а просто е признателна за това, което има: " Имам прелестно семейство и здрави деца - желая това да се резервира ", споделя тя.
И (си) дава обещание лятото отново да се върне и да посети Родопите.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ