Имам колеги, които наистина умеят да се просълзят, когато се

„ Имам сътрудници, които в действителност умеят
да се просълзят, когато се постанова.
Аз не го умея това.
За да пусна сълза в трето деяние,
би трябвало да водя война за нея от първото. “

Тези думи, демонстрират за какво Георги Парцалев е това, което е. Защото, дано си признаем – никой не би споделил, че той има физическите данни за сцената и киното.

Малко демодиран на тип, с особения си тембър и северняшки акцент, кариерата му обикновено би била като артист за присъщи функции в недодялан спектакъл. Да, но не, както споделяше един различен присъщ публицист.

Георги Парцалев съумя с бруталния си гений и отдаденост, да си извоюва откровената любов на хората. Нещо повече – накара системата на това време да се преценява с тази любов и с него, а това се оказва, по никакъв начин не е било елементарно.

И по този начин, шапки долу, дами и господа, 10 забавни обстоятелството за най-големия български актьор. Първата роля на дребния Георги в учебното заведение в Левски, била цялостен неуспех. В една мощно трагична роля, тъй като не съумял безапелационно да се „ простреля “ с револвер на сцената, сграбчил един нож и „ преповторил “ репликата си. Публиката избухнала в смях, а след това целият град го подигравал: „ Ей го оня, дето се простреля с ножа! “ Мечтата на татко му е била да го направи доктор. Георги Парцалев е признат медицина… и съвсем завърша, само че в действителност театърът го е „ глътнал “ още като студент. Гордият баща обаче много време бил държан в незнание и дори през ваканциите му е водил познати да ги лекува. Това си е заслужавало да се види… Обожавал е всевъзможен тип антики и творби на изкуството. Жилището му е било претъпкано с тях, само че е бил по-скоро „ импровизиран покупател “, в сравнение с последователен колекционер. Любимото му пиво е уискито, а обичаното заведение – несъществуващият към този момент „ Унгарски ресторант “.

Георги Парцалев е от първите постъпили в новосъздадения Сатиричен спектакъл. Ролите, за които е мечтал, само че в никакъв случай не са му се случили са „ Дон Кихот “ и „ Хамлет “. Дебютът му в киното е в именития филм „ Любимец 13 “ на режисьора Владимир Янчев. Режисьорът Методи Андонов се дразнел на приказките, че Георги Парцалев е комичен, поради говора си и потвърдил противоположното в пиесата „ Свинските опашчици “, където Парцалев (и без това) имал единствено две реплики. Андонов му лишил и тях и го оставил без една думичка в целия театър. Мисля, че резултатът е ясен… На въпроса, по кое време е схванал, че хората го обичат, Георги Парцалев разправя историята, по какъв начин си събличал балтона във фоайето на един спектакъл и несъзнателно блъснал с лакът едно детенце и то мощно се разплакало. А майка му се навела да го успокоява и рекла: „ Мълчи бе, мамо, Георги Парцалев те удари! “. Има клюки, че е умрял от СПИН, цироза на черния дроб, даже имаше легенда, че е обичай от милицията на митинга пред „ Кристал “. Всъщност си отива от необичаен тип левкемия, от която е бил болен повече от година. Животът му не е бил елементарен, той също. Самотата му била пословична. Дали е била товар или благословия, това единствено околните му хора могат да кажат. Аз ще завърша с една негова имитация от кино лентата „ Роялът “: „ Когато станеш на моята възраст, ще се ужасиш от мисълта, че може да живееш постоянно “.