Имам един познат, казва се Александър и е на 50.

...
Имам един познат, казва се Александър и е на 50.
Коментари Харесай

Защо човекът, който помага на всички, накрая се оказва виновен?

Имам един прочут, споделя се Александър и е на 50. Неговият житейски опит чудесно илюстрира обстоятелството, че би трябвало да контактувате с хората извънредно деликатно, да не се намесвате с помощ и съвет даже тогава, когато сърцето ви го изисква. Сашо има голямо сърце, то е задоволително за всички. Затова му се постанова да заплаща съответната цена.

Преди време Сашо и брачната половинка му отидоха на море с кола. Тъй като му бе станало жалост за съседите, които нямат нито пари, нито автомобил, той им предложи да дойдат с тях. Това нямаше да му коства нищо, а и хората най-малко един път в живота си щяха да имат същинска отмора.

Казват, че в днешно време не се намират такива великодушни приятели. Но те съществуват. Вярно е, че психолозите са сигурни, че този жест на благосклонност не е добрина в най-чистата ѝ форма, а опит да се утвърдиш за непозната сметка. Например аз те возя, значи съм мощен, а ти си слаб. Аз съм постигнал доста, а ти не си могъл. Подхранване на егото и суетата.

И по този начин, двете фамилии отиват на море. Съседите прекаляват с пиенето, с яденето, със слънчевите бани. Съсдката получава стомашно разстройство, а съседът си счупва крайници. Кой е отговорен? Александър. Щеше да е по-добре, в случай че си бяха останали вкъщи.

Като се прибират, съседите стартират да популяризират неприятни клюки за Александър. Няма да ги описвам. Изводът обаче е – по-добре да не вършим положително.

Друга преживелица. Алексей е мъж с добра осанка, макар че има слаб темперамент. Веднъж една разведена колежка стартира да го харесва, откакто той я откарал до тях до тях с тежките ѝ чанти. Тя и така, и другояче се опитвала да му се хареса, само че той се правел, че не вижда. Един ден побесняла и решила да му отмъсти. Обадила се на жена му и ѝ споделила, че са спали. Но брачната половинка се оказала рационална и не се подвела на провокацията.

От детството ни учат - можеш да окажеш помощ. А в случай че не можете, най-малко се помолете за този човек. Но животът демонстрира: не се намесвай в моите каузи. Ако ориста се е отнесла сурово с даден човек, това значи, че това е неин проект, нейно скрито желание. И кой сте вие, един елементарен човек, с цел да го нарушите?

Живей живота си и остави другите да изпият чашата си докрай, не се намесвай, не се опитвай да спасяваш другите от самотата, безпаричието и скуката.

Доброто, както и злото, е махало, което може да извади от равновесие нечий различен живот. А един път излязъл от равновесие, той може да рухне.

Ето какво споделя за него Сергей Лазарев:

" Ако дадем на човек прекалено много, у него атрофира тласъкът да реализира независимо. Той стартира да зависи от нас, да чака услуги от нас и да ни ненавижда, в случай че не получи нещо.

Затова помощта не би трябвало да е непрекъсната и не би трябвало да слага индивида в подвластно състояние от вас. Можете да помагате с самун, само че не и с масло.

Източник: cluber.com.ua

Източник: obekti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР