Притча за черните периоди в живота ни
Имало в миналото един цар. Всичко си имал и живеел умерено и щастливо. Но един ден върху царството му се струпали доста беди. Настъпила страшна суша, която опустошила всички посеви, а неотдавна по-късно непознат държател нападнал царството и го завладял. Започнала зараза, която лишила живота на цялото царско семейство и на половината население на царството. Войските на прилежащия цар нападнали столицата и избили останалите.
Тогава царят схванал, че би трябвало да се избавя и побягнал към прилежащите земи, където царят му бил другар. Стигнал да столицата на царството и изискал да се види с владетеля, като споделил на стражата му, че е негов другар. Но бойците не му повярвали, като видели опърпаните му облекла и го отпратили.
Наложило му се една година да работи каквото откри, да живее в бедност и да се бори за оцеляването си. Накрая съумял да събере малко пари, с цел да се облече по-прилично и още веднъж се явил при царя.
Когато приятелят му го приел, той му разказал за всичките си неволи и несгоди и го помолил за поддръжка. Но за негово голямо отчаяние, царят му дал 100 овце и го отпратил.
Огорчен и отчаян, злочестият цар въпреки всичко почнал да пасе овцете - нямал по-добра опция. До една година обаче, овцете му били изядени от вълци и той отишъл отново да моли за помощ. Този път му дали 50 овце. Не след дълго стадото му пропаднало в бездна и той още веднъж изгубил всички овце.
Отишъл трети път при царя и тогава той му дал 25 овце.
Започнал злощастният цар съвсем от нулата. Пасял си овцете, само че последователно стадото му почнало да се разраства и след време се умножило до 1000 овце. Тогава той отново отишъл при приятеля си, само че този път, с цел да му се похвали.
И най-неочаквано за него самия, царят наредил да му дадат прилежащото царство.
- Но за какво не направи това незабавно, още когато пристигнах първият път при теб за помощ? - попитал учуден - Защо трябваше да ми даваш да паса овце? Защо не ми даде царството тогава?!
- Защото от него нямаше да остане камък върху камък. - дал отговор мъдрият му другар. - Аз просто изчаках до момента в който свърши черният интервал от живота ти. Сега към този момент виждам, че е пристигнал идващият стадий от твоята орис. А овцете бяха единствено индикатор...
Тази алегория ни напомня, че в действителност не би трябвало да търсим кой знае какви дълбоки аргументи за черните интервали в живота. Просто има такива. Някои са по-дълги и мъчителни. Други минават бързо. Но постоянно минават.
Източник: Gnezdoto.net
