Притча за онези периоди от живота ни, който са най-трудни
Имало в миналото един цар. Всичко си имал и живеел умерено и щастливо. Но един ден върху царството му се струпали доста беди. Настъпила страшна суша, която опустошила всички посеви, а неотдавна по-късно непознат държател нападнал царството и го завладял. Започнала зараза, която лишила живота на цялото царско семейство и на половината население на царството. Войските на прилежащия цар нападнали столицата и избили останалите.
Тогава царят схванал, че би трябвало да се избавя и побягнал към прилежащите земи, където царят му бил другар. Стигнал да столицата на царството и изискал да се види с владетеля, като споделил на стражата му, че е негов другар. Но бойците не му повярвали, като видели опърпаните му облекла и го отпратили.
Наложило му се една година да работи каквото откри, да живее в бедност и да се бори за оцеляването си. Накрая съумял да събере малко пари, с цел да се облече по-прилично и още веднъж се явил при царя.
Когато приятелят му го приел, той му разказал за всичките си неволи и несгоди и го помолил за поддръжка. Но за негово голямо отчаяние, царят му дал 100 овце и го отпратил.
Thinkstock
Огорчен и отчаян, злочестият цар въпреки всичко почнал да пасе овцете – нямал по-добра опция. До една година обаче, овцете му били изядени от вълци и той отишъл отново да моли за помощ. Този път му дали 50 овце. Не след дълго стадото му пропаднало в бездна и той още веднъж изгубил всички овце.
Отишъл трети път при царя и тогава той му дал 25 овце.
Започнал злощастният цар съвсем от нулата. Пасял си овцете, само че последователно стадото му почнало да се разраства и след време се умножило до 1000 овце. Тогава той отново отишъл при приятеля си, само че този път, с цел да му се похвали.
И най-неочаквано за него самия, царят наредил да му дадат прилежащото царство.
– Но за какво не направи това незабавно, още когато пристигнах първият път при теб за помощ? – попитал учуден – Защо трябваше да ми даваш да паса овце? Защо не ми даде царството тогава?!
Thinkstock
– Защото от него нямаше да остане камък върху камък. – дал отговор мъдрият му другар. – Аз просто изчаках до момента в който свърши черният интервал от живота ти. Сега към този момент виждам, че е пристигнал идващият стадий от твоята орис. А овцете бяха единствено показател…
Е, разпознахте ли някои интервали от живота си? Всички несгоди на света като че ли се изсипват една след друга – заболявания, загуби, разочарования, провали, отново загуби… новите инициативи се провалят с гръм и трясък… усещаш се като в тресавище – с всяка стъпка затъваш от ден на ден.
И започваш да си мислиш, че вселената е срещу теб, че Господ те е не запомнил, спомняш си поговорки от сорта на „ Едно зло в никакъв случай не идва само”, а в отчаянието си може и тръгнеш по гледачки, които те убеждават, че ти е направена магия (те, гледачките това работят). Само че този път ти си казваш: Ами, да… това е зла магия.
А то е просто тежък интервал от живота.
Thinkstock
Тази алегория ни напомня, че в действителност не би трябвало да търсим кой знае какви дълбоки аргументи за черните интервали в живота. Просто има такива. Някои са по-дълги и мъчителни. Други минават бързо. Но постоянно минават.
И не би трябвало да се гневим на ориста, тъй като може би тя, както и мъдрият цар, който давал все по-малко овце на своя другар, ни отпуска мънички късчета шанс и благополучие до момента в който сме в този интервал, с цел да ни защищити от по-големи загуби.
Най-важното е да имаме самообладание и да не се поддаваме на обезсърчение и самоунищожително държание. Да изчакаме търпеливо да се разпилян облаците. А когато небето се проясни и още веднъж изгрее слънцето, да не забравяме, че „ и това ще мине”.
Такъв е животът.
Thinkstock
Тогава царят схванал, че би трябвало да се избавя и побягнал към прилежащите земи, където царят му бил другар. Стигнал да столицата на царството и изискал да се види с владетеля, като споделил на стражата му, че е негов другар. Но бойците не му повярвали, като видели опърпаните му облекла и го отпратили.
Наложило му се една година да работи каквото откри, да живее в бедност и да се бори за оцеляването си. Накрая съумял да събере малко пари, с цел да се облече по-прилично и още веднъж се явил при царя.
Когато приятелят му го приел, той му разказал за всичките си неволи и несгоди и го помолил за поддръжка. Но за негово голямо отчаяние, царят му дал 100 овце и го отпратил.
Thinkstock Огорчен и отчаян, злочестият цар въпреки всичко почнал да пасе овцете – нямал по-добра опция. До една година обаче, овцете му били изядени от вълци и той отишъл отново да моли за помощ. Този път му дали 50 овце. Не след дълго стадото му пропаднало в бездна и той още веднъж изгубил всички овце.
Отишъл трети път при царя и тогава той му дал 25 овце.
Започнал злощастният цар съвсем от нулата. Пасял си овцете, само че последователно стадото му почнало да се разраства и след време се умножило до 1000 овце. Тогава той отново отишъл при приятеля си, само че този път, с цел да му се похвали.
И най-неочаквано за него самия, царят наредил да му дадат прилежащото царство.
– Но за какво не направи това незабавно, още когато пристигнах първият път при теб за помощ? – попитал учуден – Защо трябваше да ми даваш да паса овце? Защо не ми даде царството тогава?!
Thinkstock – Защото от него нямаше да остане камък върху камък. – дал отговор мъдрият му другар. – Аз просто изчаках до момента в който свърши черният интервал от живота ти. Сега към този момент виждам, че е пристигнал идващият стадий от твоята орис. А овцете бяха единствено показател…
Е, разпознахте ли някои интервали от живота си? Всички несгоди на света като че ли се изсипват една след друга – заболявания, загуби, разочарования, провали, отново загуби… новите инициативи се провалят с гръм и трясък… усещаш се като в тресавище – с всяка стъпка затъваш от ден на ден.
И започваш да си мислиш, че вселената е срещу теб, че Господ те е не запомнил, спомняш си поговорки от сорта на „ Едно зло в никакъв случай не идва само”, а в отчаянието си може и тръгнеш по гледачки, които те убеждават, че ти е направена магия (те, гледачките това работят). Само че този път ти си казваш: Ами, да… това е зла магия.
А то е просто тежък интервал от живота.
Thinkstock Тази алегория ни напомня, че в действителност не би трябвало да търсим кой знае какви дълбоки аргументи за черните интервали в живота. Просто има такива. Някои са по-дълги и мъчителни. Други минават бързо. Но постоянно минават.
И не би трябвало да се гневим на ориста, тъй като може би тя, както и мъдрият цар, който давал все по-малко овце на своя другар, ни отпуска мънички късчета шанс и благополучие до момента в който сме в този интервал, с цел да ни защищити от по-големи загуби.
Най-важното е да имаме самообладание и да не се поддаваме на обезсърчение и самоунищожително държание. Да изчакаме търпеливо да се разпилян облаците. А когато небето се проясни и още веднъж изгрее слънцето, да не забравяме, че „ и това ще мине”.
Такъв е животът.
Thinkstock Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ