Имало едно време, което продължава и до днес, една страна

Имало едно време, което продължава и до през днешния ден, една страна наречена Бутан. Там щастието е обезпечено по Конституция.  И с цел да е несъмнено, че никой няма да даде червен светофар на тази Конституция, светофари въобще няма.

А у нас нито Конституцията, нито Конституционен съд са фактор за ръководещите.

Цялата седмица мина с оглушителното ехтене от последните избори, които меко казано бяха компроментирани. Скандали сред институции недоспустими в една правова страна.Което ме навежда на мисълта, какъв брой пък да сме правова страна, откакто тези, за които сме дали своят вот нехаят за суверена, замерят се с компромати, обвинявания и се случват какви ли не стълкновения, само че това без никаква мисъл за редовия жител.

Гледам, чувам този политическия „ хайлайф “ и си мисля обикновени неща.

Как пък за толкоз години не се откри един, който да вземе образец от друга страна, който образец да е в унисон с жителите и да способства за тяхното финансово, само че и духовно бъдеще.И ето един подобен образец от една дребна страна, без изход на море, ситуирана в източните Хималаи в Южна Азия. Граничи с Китай на север и Индия на юг, изток и запад. Столица и максимален град е Тхимпху. Както към този момент стана дума, споделя се Бутан.

Бутан е прочут със своята неповторима просвета и обичаен метод на живот, който е надълбоко затвърден в будизма.

Но ето и най-впечатляващото – държавното управление на страната е приело политика за брутното национално благополучие (GNH), която мери напредъка на страната въз основа на щастието и благосъстоянието на нейните жители, а освен на икономическия напредък.Това решение би трябвало да приказва единствено за себе си, че към момента някъде по света има останали индивиди, които милеят един за различен, както и за територията, която обитават.Бутан е прочут и със зашеметяващата си естествена хубост, в това число планински пейзаж, буйни гори и разнообразна дива природа.Някои от най-известните забележителности в страната включват манастира Тигрово гнездо, Пунака Дзонг и долината Фобджиха, дом на застрашените черноврати жерави.Бутан е относително дребна и изолирана страна с към 750 000 поданици. Официалният език е дзонгкха, а валутата е бутанският нгултрум. Икономиката се основава основно на селското, горското стопанство и туризма, а хидроенергията е разрастващ се бранш.Дискретно, само че настойчиво, те се стремят да останат изолирани. Туризмът е позволен, само че не се предизвиква. Ясно е, че не желаят тълпи от чужденци, снимащи с мобилни телефони из цялата страна.Визата за влизане в страната коства към 40 $, само че по-големият фактор е, че за всеки прекаран ден би трябвало да платите в допълнение до 290 $ на човек (за групови визити и отвън сезона е малко по-евтино). Тази цена се дефинира от държавното управление и няма право на обжалване.Те дефинират къде и по какъв начин ще бъдат разграничени тези пари сред туристите и бутанците. На посетителите се обезпечава настаняване, храна, превоз и т.н.Друга част от него отива за гратис обучение, гратис опазване на здравето и понижаване на бедността.

Бутан е наричана „ Страната на последната Шангри-ла “

Шангри-ла в превод значи свята и мирна земя.А за нас остава въпросителната – по какъв начин ли се живее на място, където щастието е обезпечено по Конституция, а в столицата няма нито един светофар!Димитър Димитров/ SafeNewsОще вести четете в: Свят, Темите на деняЗа още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News