Имало едно време един убиец. Препитавал се цял живот с

Имало едно време един палач. Препитавал се цялостен живот с това – убийства по поръчка. Един ден килърът се замислил за смисъла на живота си и решил да направи смяна.

Но не знаел по какъв начин тъкмо. Затова отишъл в Голямата планина, където живеели мъдреците, с цел да изиска съвет. Речено – сторено. Намерил един възрастен влъхва с побеляла брада. Разказал му живота си и споделил, че желае да получи амнистия за греховете си и да заживее праведно, само че не знае по какъв начин да стане това. Мъдрецът му дал отговор:
- Намери, сине, равнища на кръстопът. Направи си барака, заживей в нея, а на равнищата всяка година сади бостан. Раздавай на всеки пасажер, който мине, по една любеница, да си разкваси устата. А тази пръчка – и мъдрецът извадил от огнището една обгорена пръчка – набучи до колибата си. Когато се раззеленее тази пръчка, ще знаеш, че Господ ти е опростил греховете. От там нататък живей където искаш по Божиите закони.
Взел килърът пръчката и си тръгнал. Намерил равнища на кръстопът, направил си барака, забучил пръчката до нея и почнал година след година да отглежда дини и да раздава на пасажерите. Така минало повече от десетилетие. От време на време килърът поглеждал укъм пръчката, само че тя нямала изобщо не се раззеленявала.
Един ден минал конник. Той доста бързал и не обърнал никакво внимание на виковете на килъра. Изведнъж неизвестно за какво килърът доста се ядосал, взел си пушката и прострелял конника. След секунди като че ли трезвен, стреснал се от злата постъпка, чудел се какво да прави, тюхкал се за миналите на вятъра години, само че внезапно погледнал към пръчката и о, знамение – по нея към този момент се виждали няколко дребни зелени листенца. Изненадал се килърът, само че не знаел какво да мисли. Приготвил се той и тръгнал към Голямата планина – да пита Мъдреца. Речено – сторено. Отишъл, намерил същия Мъдрец, разказал му за случилото се и го попитал:
- Кажи ми, апелирам ти се, за какво се случи по този начин, че аз толкоз години върших положително на хората и Господ не ми опрощаваше греховете, а в този момент, когато убих човек, той ми ги опрости?
- Не се тревожи, сине. Господ ти опрости греховете, тъй като този ездач бързаше за прилежащото село да провали женитба сред двама млади. А няма по-голям грях от това да разделиш две души, които се обичат.