Една история за любовта
Имало едно време един остров, на който живеели всички усеща. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, в това число и Любовта.
Един ден на възприятията било обявено, че островът ще потъне, по тази причина всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния вероятен миг.
Когато островът бил съвсем потопен, Любовта решила да помоли за помощ.
Богатството минало около Любовта…
Любовта споделила:
– Богатство, вземи ме със себе си.
– Не мога – дало отговор Богатството… – Имам доста злато на кораба си и няма място за теб.
Любовта решила да помоли Суетата, която също минала в хубав транспортен съд:
– Суета, апелирам те помогни ми.
– Не мога да ти оказа помощ, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – дала отговор Суетата.
Тъгата била наоколо, по тази причина Любовта я помолила:
– Тъга, разреши ми да избягам с теб.
– Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че нуждая се да остана сама.
Щастието също минало около Любовта, само че било толкоз щастливо, че даже не чуло, когато Любовта го повикала.
