Имало едно време един чаровен германски град, който получил много

Имало едно време един обаятелен немски град, който получил доста значим и от дълго време загубен надгробен камък. Той бил на една известна и обаятелна дама, за която се счита, че е въодушевила Братя Грим за приказката " Снежанка и седемте джуджета “, оповестява Би Би Си.

Реставрираният камък към този момент е изложен в музея на диоцеза Бамберг в Южна Германия. Дарен е от семейство, което го е избавило.

Според шефа на музея Холгер Кемпкенс, няма подозрение, че историята на тази дама е в сърцевината на фамозната приказка на Братя Грим.

Плочата е била на гроба на баронеса Мария София декор Ертал. Тя е израснала в замъка Лоор на Майн, на към 100 км западно от Бамберг в Северна Бавария. Починала е през 1796 година.

Нейната история била добре известна през 19-и век. По това време Братя Грим живеели на към 50 км от нейното отечество.

Баща й бил аристократ на име Филип Кристоф декор Ертал. Той дами наново след гибелта на брачната половинка си. Мащехата, сходно на тази на Снежанка, била извънредно властна и зла жена.

Лоор е град, който е прочут с производството на стъкло и огледала. Бащата на София бил притежател на фабриката за огледала, откъдето идва и концепцията за омагьосаното огледало в приказката. В локалния музей се пази едно от тези огледала с надпис “Amour propre " ( " горделивост “ на френски).

В приказката има страшна гора наоколо до дома на Снежанка - гората отвън рамките на Лоор била извънредно рискова, тъй като там живеели разбойници и рискови животни.

Снежанка трябвало да бяга през седем хълма преди да стигне къщичката на седемте джуджета, която се намирала покрай мина. В непосредственост до Лоор в действителност има мина, до която се стига през седем хълма. Там работели " джуджета “ – деца, които носели наметала, с цел да се предпазят от падащи камъни и прахуляк.

Има и детайли в приказката, които не са свързани с живота на Мария София: стъкления ковчег, отровната ябълка, принцът-спасител.

Животът на баронесата нямал подобен благополучен край като в приказката. Тя ослепяла, когато била доста млада, и умряла без да се омъжи в манастир на 71-годишна възраст.

На надгробния камък, който трябвало деликатно да бъде измит от наслояванията, написа: " Благородната героиня на християнството. Тук почива тя след успеха на вярата, подготвена за преобразяващо възкресение “.