Имало един древен войн. От неговия меч бяха загинали мнозина.

Имало един античен войник. От неговия меч бяха починали мнозина. Тогавашните свещеници и благодетели не харесвали войната и се страхували от силата му. Те не разбирали за какво след толкоз убийства Бог не го е съкрушил. Даже го наричали демон и други ужасни имена. Един ден свещениците го наобиколили и макар страха си, го попитали с интерес. Казали му:

- Силни войне, нямаш ли боязън от Бога? Не знаеш ли, че би трябвало да вършим положително и щедрост, а убийствата са неразрешени от закона? Защо Бог не те съкрушава при всичките ти провинения, да не би да имаш контракт с Твореца? Ела, покай се и дано те изповядаме!

Усмихнал се античният войник и въпреки скоро да не бил разговарял с никого, продума:

- Хора, аз нямам боязън от Бога, а Любов към Него. Вашето положително е мъртво, а благотворителността ви жалка. Във вашето положително присъствате вие, а в моите мечове е единствено Той, Единият. Вашите закони са дадени, с цел да съживят мъртвите, на живите закони не им трябват. Моите мечове удрят единствено там, където Той повели, а вашето положително е безсистемно и скапва и вас, и тези на които го давате. Вие се чудите за какво Бог не ме е съкрушил, само че аз виждам, че към този момент е съкрушил вас… Помислете вашият контракт с кого е и го прекратете в точния момент.

Преди последната си борба войнът промълвил:

- В света сме, с цел да танцуваме за Бога.