По-близо сме от всякога до разбирането на мистериозния феномен Déjà Vu
Имали ли сте в миналото странното чувство, че и преди сте преживявали същата обстановка, в която сте сега? Този феномен, прочут като дежавю, озадачава философи, невролози и писатели от доста дълго време.
Още от края на 1800 година стартират да се появяват доста теории по отношение на това какво може да предизвиква дежавю (което на френски значи „ към този момент забелязано “). Хората считат, че може би произтича от умствена дисфункция или може би някакъв мозъчен проблем. Или може би е малко препъване в другояче естествената работа на човешката памет.
В началото на това хилядолетие академик на име Алън Браун взема решение да направи обзор на всичко, което откривателите са писали за дежавюто до този миг. Голяма част от това, което открива, има паранормален привкус, обвързван със свръхестественото – неща като минали животи или свръхпсихически качества. Но той също по този начин открива и изследвания, които интервюират елементарни хора за техния опит с дежавю. И от всички тези документи съумява да извлече някои съществени заключения.
Например Браун открива, че почти 2/3 от хората изпитват дежавю в някакъв миг от живота си и дефинира, че то най-често се предизвика от сцена или място и на второ място – от диалог. Браун също по този начин вижда подмятания в здравната литература почти през век за допустима връзка сред дежавюто и някои типове припадъци.
Прегледът му придвижва тематиката в областта на по-масовата просвета, тъй като се появява както в научно списание, което учените, които учат когнитивните процеси, са склонни да четат, по този начин и в книга, ориентирана към самите тях. По този метод работата му става катализатор за научната сфера да проектира опити за проучване на дежавюто.
Подтикнат от работата на Браун, един проучвателен екип стартира да организира проучвания, ориентирани към тестване на разнообразни хипотези за вероятните механизми на феномена. Те изследват една съвсем вековна догадка – че déjà vu (както се написа на френски) може да се появи, когато има пространствена аналогия сред настояща сцена, която виждаме, и сцена в паметта ни, която не сме си спомнили умишлено. Психолозите назовават това гещалт безцеремонност.
Например, представете си, че минавате около медицинския пункт в болнично поделение на път да посетите болен другар. Въпреки че в никакъв случай преди не сте били в тази болница, сте изумени от възприятието, че сте. Основната причина за това дежавю може да бъде, че оформлението на сцената, в това число разположението на мебелите и съответните предмети в пространството, е същото като друга сцена, в която сте били в предишното.
Може би методът, по който е ситуирана мястото за кърмене – масите, продуктите по тях, методът, по който мястото се свързва с коридора – е същият като да речем масите и мебелите в коридора на учебното заведение ви на първия образователен ден. Според хипотезата, в случай че предходната обстановка с учебното заведение не изникне в съзнанието ви, може да останете единствено със мощното възприятие, че обстановката в болничното заведение ви е позната отнякъде.
За да изследва тази концепция в лабораторията, екипът употребява виртуална действителност, с цел да сложи хората в разнообразни подиуми. Някои от тях споделят едно и също пространствено оформление, до момента в който другояче са разнообразни. Както е планувано, дежавюто е по-вероятно да се случи, когато хората са в сцена, която има същата класификация на детайли като по-ранна сцена, която са видели, само че не са могли да си я спомнят.
Това проучване допуска, че един от факторите, допринасящи за дежавюто, може да бъде пространствената аналогия на нова сцена с такава в паметта ни, която не съумяваме да извикаме в съзнанието ни сега. Това обаче не значи, че пространствената аналогия е единствената причина. Много евентуално още фактори могат да допринесат за това, което кара една сцена или обстановка да се усеща позната.
Затова не престават да се организират още проучвания на вероятните спомагателни фактори в този тайнствен феномен.
