Седмицата: Дебне ни нова сглобка Ножът е дървен!“
Имахме си Сглобка! Сега отново ще си имаме. Ама към този момент ще е Сглобката-та! Със лично име: няма да е примерно (не)коалицията ГЕРБ-СДС-ПП-ДБ, а ще е просто НЕД. От „ Ножът е дървен! “. И евентуално (ама с огромна потентност) занапред включва де що има парламентарни и кандидат-парламентарни формирования, сиреч – цялото политпартийно свинство, пардон – войнство.
Не е инспирирано името от приказката-предупреждение, че мисли му - „ и ножът, и хлябът са у мен “! Даже и сиренето (и то без пари) е в туй политпартийно „ приятелство “, дето цари в последните 3-4 години, до момента в който си пасе личните патки. Не е и от „ да гризна дървото “, дето сякаш значи нелепа загуба, само че в същото това нашенско „ царство на патките “ загубата, неуспехът ни се е лепнал като с Ц-200. И сега се е наточил и с двата крайници (че и с доста множеството си пипала) на газта, и единствено чака отново да отпраши с 200 на избори. Че то единствено по този начин оцеляват политпартийните патки с дребните мозъчета в главичките, до момента в който гласоподавателят се въргаля клан, клан, недоклан от избор на избор.
Названието си е просто безусловно от онуй „ ножът е дървен “, дето фразеологично съответствува с „ подправена паника “ – с не бойте се, не е огромна белята. Когато си мислиш, че те е сполетяло нещо доста неприятно (с евентуално съдбовни последици) и внезапно се оказва, че не било, бе, толкоз ужасно.
Ей това е и уставът, и програмата, че и платформата на НЕД. Новата „ Сглобката-та! “ сега, до момента в който чака по кое време тъкмо (без значение) ще са следващите предварителни парламентарни избори, ни се сервира като напълно жива за следващ път да ни опасе патка. Пък ние да си мислим, че е доста печена.
През миналата седмица напълно ачик, ачик и най-големите фенове на патешко им е към този момент пределно ясно, че ножът е опрял до кокала. До гръбнака на държавността ни – не до някаквите си там всевъзможни пачи трътки, на които им е по-вкусно и доходно да няма постоянна власт.
Същите тия трътки обаче вода носят от всичките сега пресъхнали сега не просто извори, а цели язовири, да ни зарибяват, че няма ужасно като риби на изсъхнало. „ Оптимисти сме! “, пригласят им от вси страни и политологически, че и социологически. Ей го – на, още на следващия ден, понеделнишки, отново ще си имаме служебно държавно управление. Демек, няма нищо ужасно – привикнали сме да си я караме „ по работа “. И „ хоризонтът “ ще ни е открит, веднага на 27 октомври отново да пасем патки – да гласуваме, де. Кво толкоз, че няма кого да се излъчи за длъжностен министър председател, откакто му взеха на президента Румен Радев опцията да се самоизлъчва подмолно.
Пък след това – след нередовните избори, ще настане същинската прецизност. Отсега се виждало по какъв начин най-малкото ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ отново се гушват като в шлагера на ФСБ от 1983-а „ Мен ми стига - ти си тук, имаш още мойто рамо, стига ми, че без тон отново се прегръщаме “. Така си е, запасали са всички дървената чекийка съвсем като библейския Онан и единствено се вършат, че нещо там зачеват.
В ПП-ДБ да вземем за пример си трансформираха „ смяната “, така наречен битка с корупцията, в целена на боксова круша за чисто политпартийна проява – „ този да не бъде министър, оня да не бъде “. От много време крушата им се споделя Калин Стоянов, който сълидерът на Политическа партия предложи за министър, а след това поведе енергична битка с него.
Съвсем водачът на ГЕРБ Бойко Борисов пък тия дни поздрави президента с „ домова книга “ под мишница Румен Радев и старият-нов претендент за длъжностен министър председател Димитър Главчев, „ че въпреки всичко откриха сили и потърсиха решение “ във връзка драмите към сформирането на нов-стар длъжностен кабинета и вътрешния министър Калин Стоянов. „ Калин се справяше доста добре, само че сътвори към себе си напрежение, което сега не ни е нужно “, заби дървеното снаряжение Борисов. Ама не пропусна да го направи на тресчици, та да ги заболи „ евентуалните приятели “ за нова „ Сглобка-та “, като подмятна: „ Вече това е четвърта година, в която въпросите са „ кой е министър председател “. Това е неотговорност на партиите. Дали ще е Горица, Кики, Ники или Гълъб – несъмнено в Министерски съвет няма място на стената за още портрети на министър председатели. Едно време бяхме няколко “. Това преди да натърти, че да – „ ножът е дървен “, и се надява още в понеделник да има държавно управление, тъй като „ политическата рецесия ще стане още по-тежка, в случай че няма такова “.
Самият настоящ и в очакване отново да бъде задействан длъжностен министър председател Главчев се показа като „ доста парещ последовател да има постоянни държавни управления “. Понеже „ тогава има болшинство в Народното събрание и поддръжка за държавното управление, за разлика от служебното, което няма такава поддръжка “.
Оптимист – сиреч, всичко ще е ОК, и вицепрезидентът Илияна Йотова: „ Димитър Главчев има втора опция да показа кабинет, който да направи естествени, почтени и транспарантни избори в България и да имаме ново държавно управление след няколко месеца “. Понеже нямало по какъв начин „ повече да падаме надолу “. Ама пък можело и още да паднем по този начин да се каже, в случай че същият Калин Стоянов отново е препоръчан за вътрешен министър, тъй като вицепрезидентката знаела какво ще направи президентът - отново нямало да подпише указа за назначението на служебната власт, както го направи с препоръчаната от към този момент небезиствената Горица Грънчарова-Кожарева.
В някогашната партия и на вицепрезидента, и на президента – в Българска социалистическа партия, пък всеки ден откогато внезапно се пробват да отлепят от водачеството на Корнелия Нинова, взимат значими решения. И първото (и по важност) е възобновяване стремително на „ поддръжка на управлението за дейностите на президента Румен Радев “. Че то единствено това й остава на Българска социалистическа партия най-малко да се закрепи още веднъж в Народното събрание, пък било то като предпоследна мощ.
Може обаче и последна да са, в случай че не се яви някой „ исторически величествен “ на прескока в Народно събрание. Щото пък предходните последни Има Такъв Народ към този момент доста стремително подскачат във всички направления. Чрез пердах по всички, единствено не и против президента Радев. Сметката е по-лесна от седенето на водача им Слави Трифонов на дивана. Да оберат де що има изпаднал гласоподавател, който към момента освен това върви да гласоподава. Освен от Българска социалистическа партия, в случай че е останало нещо, и от достигналите максимума си на най-много трета мощ в Народното събрание „ Възраждане “, също по този начин от остатъците на „ куклите и парцалките “ на ПП-ДБ. За по-сигурно „ обединени “ с ГЕРБ и Движение за права и свободи, под формата на „ бащите на нелепата конституция Христо Иванов, Кирил Петков, Асен Василев, Бойко Борисов и Делян Пеевски “, както незабавно ги сроди самият Трифонов.
Това е, подготовката клането с дървения нож е на цялостна газ. Освен в случай че гласоподавателят не реши да се завърши по-качествено и дефинитивно с това „ дърварство “. Примерно посредством следните фразеологии. „ Нож в гърлото “, дето значи „ последно предизвестие “, или „ Нож в сърцето “ – „ смъртна заплаха “. Само да не продължаваме с „ Нож с две остриета “, предполагащо още и още от същото – нещо което сякаш можело „ да влияе и благотворно, и неприятно “, „ да бъде и потребно, и нездравословно “.
Пак да им се вържем на клопката „ дървено желязо “ на политпартийните ни оксиморони под формата на „ трътка с мозък “. Така де, оксиморонът от старогръцки значи хем проницателен – хем малоумен. Дето в нашенския напълно новобългарски предизборно-изборен-следизборен език изрично значи, че политпартийците са умни, а гласоподавателите – глупави.
Не е инспирирано името от приказката-предупреждение, че мисли му - „ и ножът, и хлябът са у мен “! Даже и сиренето (и то без пари) е в туй политпартийно „ приятелство “, дето цари в последните 3-4 години, до момента в който си пасе личните патки. Не е и от „ да гризна дървото “, дето сякаш значи нелепа загуба, само че в същото това нашенско „ царство на патките “ загубата, неуспехът ни се е лепнал като с Ц-200. И сега се е наточил и с двата крайници (че и с доста множеството си пипала) на газта, и единствено чака отново да отпраши с 200 на избори. Че то единствено по този начин оцеляват политпартийните патки с дребните мозъчета в главичките, до момента в който гласоподавателят се въргаля клан, клан, недоклан от избор на избор.
Названието си е просто безусловно от онуй „ ножът е дървен “, дето фразеологично съответствува с „ подправена паника “ – с не бойте се, не е огромна белята. Когато си мислиш, че те е сполетяло нещо доста неприятно (с евентуално съдбовни последици) и внезапно се оказва, че не било, бе, толкоз ужасно.
Ей това е и уставът, и програмата, че и платформата на НЕД. Новата „ Сглобката-та! “ сега, до момента в който чака по кое време тъкмо (без значение) ще са следващите предварителни парламентарни избори, ни се сервира като напълно жива за следващ път да ни опасе патка. Пък ние да си мислим, че е доста печена.
През миналата седмица напълно ачик, ачик и най-големите фенове на патешко им е към този момент пределно ясно, че ножът е опрял до кокала. До гръбнака на държавността ни – не до някаквите си там всевъзможни пачи трътки, на които им е по-вкусно и доходно да няма постоянна власт.
Същите тия трътки обаче вода носят от всичките сега пресъхнали сега не просто извори, а цели язовири, да ни зарибяват, че няма ужасно като риби на изсъхнало. „ Оптимисти сме! “, пригласят им от вси страни и политологически, че и социологически. Ей го – на, още на следващия ден, понеделнишки, отново ще си имаме служебно държавно управление. Демек, няма нищо ужасно – привикнали сме да си я караме „ по работа “. И „ хоризонтът “ ще ни е открит, веднага на 27 октомври отново да пасем патки – да гласуваме, де. Кво толкоз, че няма кого да се излъчи за длъжностен министър председател, откакто му взеха на президента Румен Радев опцията да се самоизлъчва подмолно.
Пък след това – след нередовните избори, ще настане същинската прецизност. Отсега се виждало по какъв начин най-малкото ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ отново се гушват като в шлагера на ФСБ от 1983-а „ Мен ми стига - ти си тук, имаш още мойто рамо, стига ми, че без тон отново се прегръщаме “. Така си е, запасали са всички дървената чекийка съвсем като библейския Онан и единствено се вършат, че нещо там зачеват.
В ПП-ДБ да вземем за пример си трансформираха „ смяната “, така наречен битка с корупцията, в целена на боксова круша за чисто политпартийна проява – „ този да не бъде министър, оня да не бъде “. От много време крушата им се споделя Калин Стоянов, който сълидерът на Политическа партия предложи за министър, а след това поведе енергична битка с него.
Съвсем водачът на ГЕРБ Бойко Борисов пък тия дни поздрави президента с „ домова книга “ под мишница Румен Радев и старият-нов претендент за длъжностен министър председател Димитър Главчев, „ че въпреки всичко откриха сили и потърсиха решение “ във връзка драмите към сформирането на нов-стар длъжностен кабинета и вътрешния министър Калин Стоянов. „ Калин се справяше доста добре, само че сътвори към себе си напрежение, което сега не ни е нужно “, заби дървеното снаряжение Борисов. Ама не пропусна да го направи на тресчици, та да ги заболи „ евентуалните приятели “ за нова „ Сглобка-та “, като подмятна: „ Вече това е четвърта година, в която въпросите са „ кой е министър председател “. Това е неотговорност на партиите. Дали ще е Горица, Кики, Ники или Гълъб – несъмнено в Министерски съвет няма място на стената за още портрети на министър председатели. Едно време бяхме няколко “. Това преди да натърти, че да – „ ножът е дървен “, и се надява още в понеделник да има държавно управление, тъй като „ политическата рецесия ще стане още по-тежка, в случай че няма такова “.
Самият настоящ и в очакване отново да бъде задействан длъжностен министър председател Главчев се показа като „ доста парещ последовател да има постоянни държавни управления “. Понеже „ тогава има болшинство в Народното събрание и поддръжка за държавното управление, за разлика от служебното, което няма такава поддръжка “.
Оптимист – сиреч, всичко ще е ОК, и вицепрезидентът Илияна Йотова: „ Димитър Главчев има втора опция да показа кабинет, който да направи естествени, почтени и транспарантни избори в България и да имаме ново държавно управление след няколко месеца “. Понеже нямало по какъв начин „ повече да падаме надолу “. Ама пък можело и още да паднем по този начин да се каже, в случай че същият Калин Стоянов отново е препоръчан за вътрешен министър, тъй като вицепрезидентката знаела какво ще направи президентът - отново нямало да подпише указа за назначението на служебната власт, както го направи с препоръчаната от към този момент небезиствената Горица Грънчарова-Кожарева.
В някогашната партия и на вицепрезидента, и на президента – в Българска социалистическа партия, пък всеки ден откогато внезапно се пробват да отлепят от водачеството на Корнелия Нинова, взимат значими решения. И първото (и по важност) е възобновяване стремително на „ поддръжка на управлението за дейностите на президента Румен Радев “. Че то единствено това й остава на Българска социалистическа партия най-малко да се закрепи още веднъж в Народното събрание, пък било то като предпоследна мощ.
Може обаче и последна да са, в случай че не се яви някой „ исторически величествен “ на прескока в Народно събрание. Щото пък предходните последни Има Такъв Народ към този момент доста стремително подскачат във всички направления. Чрез пердах по всички, единствено не и против президента Радев. Сметката е по-лесна от седенето на водача им Слави Трифонов на дивана. Да оберат де що има изпаднал гласоподавател, който към момента освен това върви да гласоподава. Освен от Българска социалистическа партия, в случай че е останало нещо, и от достигналите максимума си на най-много трета мощ в Народното събрание „ Възраждане “, също по този начин от остатъците на „ куклите и парцалките “ на ПП-ДБ. За по-сигурно „ обединени “ с ГЕРБ и Движение за права и свободи, под формата на „ бащите на нелепата конституция Христо Иванов, Кирил Петков, Асен Василев, Бойко Борисов и Делян Пеевски “, както незабавно ги сроди самият Трифонов.
Това е, подготовката клането с дървения нож е на цялостна газ. Освен в случай че гласоподавателят не реши да се завърши по-качествено и дефинитивно с това „ дърварство “. Примерно посредством следните фразеологии. „ Нож в гърлото “, дето значи „ последно предизвестие “, или „ Нож в сърцето “ – „ смъртна заплаха “. Само да не продължаваме с „ Нож с две остриета “, предполагащо още и още от същото – нещо което сякаш можело „ да влияе и благотворно, и неприятно “, „ да бъде и потребно, и нездравословно “.
Пак да им се вържем на клопката „ дървено желязо “ на политпартийните ни оксиморони под формата на „ трътка с мозък “. Така де, оксиморонът от старогръцки значи хем проницателен – хем малоумен. Дето в нашенския напълно новобългарски предизборно-изборен-следизборен език изрично значи, че политпартийците са умни, а гласоподавателите – глупави.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ