Ти да видиш! Кмет от Врачанско заряза управлението, отиде в манастир
"Имахме си кмет – оправен човек, вършеше си работата, помагаше ни! Ама ни напусна – отиде в манастир ", споделят със страдание жителите на врачанското село Градешница. От началото на декември дългогодишният им властник Магдалин Сълков към този момент не е в кметския кабинет, а в манастира "Свети Йоан Предтеча " край селото.
"Не съм облякъл расо, само че в действителност към този момент съм в манастира – хазаин съм на светата обител! " – споделя пред "Труд " 60-годишният мъж, до неотдавна управлявал селото.
Сградите на Градешкия манастир са скътани в бездънен дол на 2 километра от първите къщи на Градешница. Тесен път залита по скалисто бърдо преди да се гмурне надолу, където измежду треви, шубраци и дървета се червенеят покривите на манастирските здания. Здрав дувар и дъбова врата със звънец пазят Божия дом от неканени гости.
В селото разясняват друго отдръпването на кмета в манастира – едни съжаляват че към този момент няма да е в кабинета си, други го укоряват че е изоставил уговорките си, само че мнозина настояват, че го схващат.
"Бедни сме тук! Магдалин правеше каквото може, но всекиму трябват пари. И моят наследник – връстник е на кмета – напусна и селото и България за по-добра заплата ", реди 85 годишната баба Димитра.
Емигриралият в манастира някогашен властник признава, че заплатата му в Божия дом е по-добра от кметската, само че отхвърля това да е главната причина за житейския му избор.
"Проблемът не е единствено в парите. След над 30 години труд, от които 10 кметуване, диря тишина, ред и успокоение ", споделя някогашният селски отличник.
За първи път Магдалин Сълков седнал на кметския стол през 2007 година Дотогава работел в сервиз за изчислителна техника във Враца, само че супермодерните за предишния век машини остарели и техниците им останали без работа. Магдалин се прибрал със фамилията в родното село. Радостта от връщането му обаче ден след ден помръквала от сиромашия и многото неуредици.
"Бях ходил из Европа, виждах по какъв начин и в най-малките села, дори с по 3-4 къщи, кипи живот и има всички улеснения – бензиностанции, магазини. Мислех, че и при нас може да стане това – с повече разпоредителност и труд. И по тази причина се кандидатирах. Оказа се обаче, че съм тръгнал с огромна кошница ", прави си равносметка прошареният мъж.
Повечето от концепциите за съживяването на Градешница по този начин не съумял да реализира за десетте години, през които съселяните му три пъти го избирали да ги ръководи.
"За 30 години преход по този начин и не оправихме страната! Пари и внимание има единствено за градове, правата са дадени на общините – там получават и разпределят всичко. За дребните селища остават единствено трохи, а постоянно и нищо ", недоволства някогашният властник. И се чуди за какво читалищата да вземем за пример могат да аплайват за средства по планове, а кметствата – не. И за какво даже дребните суми, които събират в селата от таксите за административни услуги на хората, би трябвало да внасят в общата каса, а след това да се молят да им дадат някой лев, с цел да си оправят тротоарите или осветлението.
Ядосва се и че в дребните села няма вложения и работа, а обществените стратегии единствено харчат пари от страната за общо взето безмислено метене на улиците.
"Не съм облякъл расо, само че в действителност към този момент съм в манастира – хазаин съм на светата обител! " – споделя пред "Труд " 60-годишният мъж, до неотдавна управлявал селото.
Сградите на Градешкия манастир са скътани в бездънен дол на 2 километра от първите къщи на Градешница. Тесен път залита по скалисто бърдо преди да се гмурне надолу, където измежду треви, шубраци и дървета се червенеят покривите на манастирските здания. Здрав дувар и дъбова врата със звънец пазят Божия дом от неканени гости.
В селото разясняват друго отдръпването на кмета в манастира – едни съжаляват че към този момент няма да е в кабинета си, други го укоряват че е изоставил уговорките си, само че мнозина настояват, че го схващат.
"Бедни сме тук! Магдалин правеше каквото може, но всекиму трябват пари. И моят наследник – връстник е на кмета – напусна и селото и България за по-добра заплата ", реди 85 годишната баба Димитра.
Емигриралият в манастира някогашен властник признава, че заплатата му в Божия дом е по-добра от кметската, само че отхвърля това да е главната причина за житейския му избор.
"Проблемът не е единствено в парите. След над 30 години труд, от които 10 кметуване, диря тишина, ред и успокоение ", споделя някогашният селски отличник.
За първи път Магдалин Сълков седнал на кметския стол през 2007 година Дотогава работел в сервиз за изчислителна техника във Враца, само че супермодерните за предишния век машини остарели и техниците им останали без работа. Магдалин се прибрал със фамилията в родното село. Радостта от връщането му обаче ден след ден помръквала от сиромашия и многото неуредици.
"Бях ходил из Европа, виждах по какъв начин и в най-малките села, дори с по 3-4 къщи, кипи живот и има всички улеснения – бензиностанции, магазини. Мислех, че и при нас може да стане това – с повече разпоредителност и труд. И по тази причина се кандидатирах. Оказа се обаче, че съм тръгнал с огромна кошница ", прави си равносметка прошареният мъж.
Повечето от концепциите за съживяването на Градешница по този начин не съумял да реализира за десетте години, през които съселяните му три пъти го избирали да ги ръководи.
"За 30 години преход по този начин и не оправихме страната! Пари и внимание има единствено за градове, правата са дадени на общините – там получават и разпределят всичко. За дребните селища остават единствено трохи, а постоянно и нищо ", недоволства някогашният властник. И се чуди за какво читалищата да вземем за пример могат да аплайват за средства по планове, а кметствата – не. И за какво даже дребните суми, които събират в селата от таксите за административни услуги на хората, би трябвало да внасят в общата каса, а след това да се молят да им дадат някой лев, с цел да си оправят тротоарите или осветлението.
Ядосва се и че в дребните села няма вложения и работа, а обществените стратегии единствено харчат пари от страната за общо взето безмислено метене на улиците.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ